Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
гр.София, 17 октомври 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1200/2012 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия В. Ц. П. чрез защитника му против присъда № 92/24.04.2012 год. по въззивно нохд № 163/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила с осъждането по чл.116 НК като е пренебрегнато заключението за психическото здраве на подсъдимия и е направен неверен извод за наличие на умисъл. Оспорва се справедливостта на наложеното наказание и размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Частните обвинители и граждански ищци С. И. Д., Г. Й. Ц. и И. Й. У. чрез повереника си адв.Б., а С. Д. и чрез повереника си адв.Х. поддържат, че при постановяване на новата присъда не са допуснати нарушения, поради което следва да бъде оставена в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са допуснати нарушения и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 НПК намира:
Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 18/14.02.2012 год. по нохд № 1450/2011 год. признал подсъдимия В. Ц. П. за виновен в това, че на 18/19.01.2011 год. в гр. Пловдив вследствие на умишлено нанесени средни телесни повреди по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д.. На основание чл.124, ал.1, пр.2 вр.чл.54 НК го осъдил на седем години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание приложил чл.65, ал.2 вр.чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.посл. вр.чл.115 НК.
Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 50 000 лева за С. Д. и по 20 000 лева за Г. Ц. и И. У., а за имуществени вреди в размер на 1 000 лева за С. Д., със законните последици. Отхвърлил исковете до пълните предявени размери.
Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59 НК, за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски и държавната такса.
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав с присъдата по въззивно нохд № 163/2012 год. отменил присъдата по нохд № 1450/2012 год. в частта, с която подсъдимия П. е признат за виновен и осъден по чл.124, ал.1, пр.2 НК и му е наложено наказание. Признал го за виновен в това, че на посочената дата умишлено е умъртвил Д. като деянието е било извършено с особена жестокост и на основание чл.116, ал.1, т.6 пр.посл. вр.чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода.
Изменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част като увеличил размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с 15 000 лева за С. Д. и с по 10 000 лева за Г. Ц. и И. У., на разноските и на държавната такса.
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от окръжната прокуратура (с искане за осъждане по първоначалното обвинение и определяне на наказание при превес на отегчаващите обстоятелства), по жалба на подсъдимия П. (с искане за намаляване размера на наказанието и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди) и по жалбите на частните обвинители и граждански ищци (с искане за отмяна и осъждане по първоначалното обвинение по съображения за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила, включително и в гражданската част).
Въззивният съд е приел за достатъчни събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали, а изведените фактически изводи относно конкретното поведение на подсъдимия и пострадалия въз основа на правилно установена фактическа обстановка. Изложил съображения за решението си да направи различни правни изводи след задълбочена оценка и анализ на целия доказателствен материал, включително съдебнопсихиатричните експертизи. Обосновал наличието на евентуален умисъл за убийство с установеното по делото, че е нанесъл множество удари с ръце и крака в различни жизнено важни части на тялото, с лопата по главата и че смъртта е настъпила в резултат на причинените множество увреждания. Мотивирано съгласно изискванията на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК е отказал да възприеме изводите, че в представното му съдържание е бил формиран престъпен умисъл само за причиняване на телесни повреди и подробно е мотивирал изводите си за наличието на евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.1 НК – въз основа на механизма на причинените увреждания, силата на ударите и интензивността им, данните за психическото му здраве – обстоятелства, които несъмнено указват, че е допускал настъпването на смъртта. Правилно е оценил като неверен правния извод, че в представеното му съдържание е бил формиран престъпен умисъл за причиняване на телесни повреди, защото е основан на едностранна оценка на доказателствения материал. Останал е без внимание този, въз основа на който се установява демонстрираното безразличие към настъпването на възможния по-тежък резултат, на проявената чрез броя и силата на ударите, вида и тежестта на причинените телесни повреди безчовечност, ярост и отмъстителност, характеризиращи убийството като извършено с особена жестокост. Правните изводи за наличието на умисъл за убийство въззивният съд е направил въз основа на цялостната оценка на доказателствения материал за поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на престъплението като е отделил специално внимание на заключенията в приетите съдебнопсихиатрични и съдебно-психологични експертизи, които подробно е анализирал. Решението с кое и защо да се съгласи като го оценява за правилно, пълно, ясно и обосновано, както и кое и защо по относимите към предмета на доказване обстоятелства за психическото здраве на подсъдимия не възприема, е мотивирал по начин и със съдържание на изложените съображения според изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Затова настоящият състав не намира за основателно възражението, че съдът е допуснал нарушение на чл.107, ал.3 НПК във вреда на подсъдимия, което да е довело и до нарушение на закона.
Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 15 години отговаря на изискванията за съответствие с извършеното и на целите по чл.36 НК. Макар и да не е изложил подробно установените по делото индивидуализиращи обстоятелства въззивният съд е заявил съгласието си с извода, че са налице както смекчаващи, така и отегчаващи, поради което е приел за законосъобразен извода, че са налице предпоставките по чл.54 НК за определянето му.
Оценил е установеното за психическото здраве на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство от съществено значение за решаване на въпроса за вида и размера на наказанието. Правилно е отказал да го определи като изключително и да приеме, че е налице предвидената от законодателя правна възможност за приложение на чл.55 НК. Въз основа на цялостната обоснована оценка на всички индивидуализиращи личността и деянието обстоятелства с оглед на конкретно извършеното, последиците, подбудите наложеното наказание по вид по първата алтернатива на чл.116, ал.1 НК – лишаване от свобода, и в минимално предвидения размер – 15 години, съответства на изискванията за справедливост и не е допуснато нарушение на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК.
Неоснователно се поддържа, че с увеличението на размера на обезщетенията по предявените граждански искове за причинени от престъплението неимуществени вреди е допуснато нарушение на закона – чл.52 ЗЗД. Въззивният съд подробно е мотивирал съгласието си с фактическите изводи на първоинстанционния съд, че са установени действителни неимуществени вреди, че гражданските ищци-съпруга и две пълнолетни деца, са претърпели действителни болки и страдания от неочакваната и непредизвикана от пострадалия смърт, че са последица от съществуващите отношения на близост, грижовност, внимание и обич между тях. Решението за увеличаване размера на обезщетенията съответно за съпругата-С. Д. с 15 хиляди лева и за децата-Г. Ц. и И. У. с по 10 хиляди лева е основано на правилната и обоснована оценка на всички установени относими за гражданската отговорност обстоятелства, на действително извършеното от подсъдимия, на липсата на основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, че не са допуснати нарушения от поддържаните в жалбата, новата присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на този резултат подсъдимият следва да заплати на частните обвинители и граждански ищци Д., Ц. и У. направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощения им защитник, който ги представлява пред настоящата инстанция, в размер на 500 лева.
Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 92/24.04.2012 год. по въззивно нохд № 163/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав.
Осъжда подсъдимия В. Ц. П. да заплати на частните обвинители и граждански ищци С. И. Д., Г. Й. Ц. и И. Й. У. направените по делото разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/