Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
гр. София,05.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и шести септември.. две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1866 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения К. П. В. и на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 108/2009 г. на Районен съд – Сандански и внохд № 471/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. В искането на осъдения сe сочи, че съдебните актове са постановени при допуснати нарушения на чл.348 ал.1 от НПК и се предлага присъдата на РС – Сандански и потвърдителното решение на Благоевградския окръжен съд да бъдат отменени, а В. оправдан изцяло. В искането на Главния прокурор се претендира нарушение на материалния закон в частта на присъдата, касаеща типа затворническо заведение и режима за изтърпяване на наказанията. Предлага се в тази част да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В съдебно заседание, всяка от страните поддържа собственото си искане и намира претенцията на другата страна за неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, установи следното:
С присъда № 600/ 15.03.2010 г. по нохд № 108/2009 г. Районният съд в Сандански признал подсъдимия К. П. В. за виновен в това, че на 18.05.2008 г. се съвкупил с Е. Г., като употребил за това сила и на основание чл.152 ал.1 т.2 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на В. с определение по нохд № 339/08 г. на РС Дупница. Постановил двете наказания да бъдат изтърпени при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил подсъдимия да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева. Със същата присъда е признат за виновен по чл.150 вр. чл.18 ал.1 и подсъдимият В. П. П..
С решение № 101/ 05.04.2011 г. по внохд № 471/11 г. Благоевградският окръжен съд изменил присъдата по отношение на подсъдимия П. и я потвърдил по отношение на К. В.. Решението не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила от деня на постановяването му.
По искането на осъдения К. В..
От релевираните в него касационни основания са мотивирани само оплакванията да допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е съобразил решението си със заключенията на съдебно-медицинската и съдебно –психиатричната експертизи, предоверил се е на показанията на пострадалата, без да ги анализира задълбочено и да ги съпостави с останалите доказателства, в резултат на което неправилно е възприел фактическите изводи на първата инстанция за насилствен полов акт. Това е довело и до неправилното осъждане на В. за престъпление, което не е извършил.
Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Същите по съдържание възражения са правени пред въззивния съд, внимателно са обсъдени в решението и мотивирано са отхвърлени като несъстоятелни. Благоевградският окръжен съд не е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, тъй като е извършил проверка на събраните доказателства, оценил ги е добросъвестно и без извращаване на действителното им съдържание, а направените изводи са логически издържани, както изискват разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК.
Показанията на пострадалата са подложени на внимателен анализ и от двете съдебни инстанции, поради което твърдението на защитата в обратния смисъл е лишено от фактическо основание. Решението съдържа подробни аргументи защо съдът дава вяра на показанията на Е. Г., намирайки ги не за изолирани, а за подкрепени от показанията на останалите свидетели- на св. Р. Й., В. К., М., М. и частично от тези на св. Д. Отговорил е и на възраженията, че изслушаните експертизи не подкрепят тезата на обвинението за употреба на насилие от подсъдимия и ги е отхвърлил с аргументи, които изцяло се споделят и от касационната инстанция. Липсата на типичните за насилствения полов акт наранявания може да се дължи на ниския по степен интензитет на принудата, упражнена от В. в случая и избрания от пострадалата подход на вербална защита, изразяваща се в категорично несъгласие с интимния контакт, възприет и от св. Р. Й.. Затова съдът правилно е приел, че заключението на съдебно-медицинската експертиза не може да се противопостави на установения с гласните доказателствени средства факт, че осъденият е упражнил насилие спрямо пострадалата. Въззивната инстанция внимателно е анализирала и заключението на психиатричната експертиза, съпоставила го е с останалите доказателства и е мотивирала извод, че отсъствието на сериозна психологическа травма не изключва сексуалното посегателство спрямо Г.. Съдебният акт съдържа мотивиран и убедителен отговор на всички възраженията на защитата, с излагане на съображенията, поради които съдът ги отхвърля и по начина на изготвянето му отговаря изцяло на изискванията и по чл.339 ал.2 от НПК.
При така възприетите факти, установени от съда при спазване на процесуалните изисквания за всестранно, пълно и обективно изследване на доказателствата по делото, материалният закон е приложен правилно. Налице са обективните и субективни признаци на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 от НК, поради което липсва основание за оправдаване на В.. В искането не се съдържат възражения по правото, извън вече обсъдените оплаквания за допуснати процесуални нарушения, поради което касационната инстанция няма какво повече да добави към правните съображения на въззивния съд. Разгледано по същество, искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.
По искането на Главния прокурор.
Основателно е възражението, че осъждането на В. по настоящото наказателно производство не е първо по ред по смисъла на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, поради което наложеното наказание не би могло да се търпи в затворническо общежитие от открит тип. Той има и предходно осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление по чл.343б от НК, по отношение на което съдът е приложил разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК. Когато са налице две осъждания на лишаване от свобода, приложимият закон относно типът затворническо заведение е чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, препращащ по отношение първоначалния режим за изтърпяване на наказанието към чл. 61 т.2 от същия закон. Въззивният съд е отразил в решението си допуснатото от първата инстанция нарушение на материалния закон, но не е имал процесуална възможност да го отстрани поради липса на съответен протест от прокурора. Затова искането на Главния прокурор за отмяна на решението и присъда в коментираната част е основателно. Нарушението на материалния закон е допуснато от първата инстанция и делото следва да бъде върнато на РС Сандански за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл.306 НПК.
Водим от горното и на основание 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването на наказателни дела присъда № 600/ 15.03.2010 г. по нохд № 108/2009 г. на РС – Сандански, потвърдена с решение № 101/ 18.03.2011 г. по внохд № 471/2010 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е определен типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода за срок от две години и на наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено по нохд № 339/2008 г. и приведено в изпълнение по чл.68 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото в тази му част на РС гр. Сандански за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл.306 от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. П. В. за отмяна на решението и оправдаването му по обвинението по чл.152 ал.1 т.2 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: