5_Изх. № 23-22-705/ 10. 05. 2013 г.
ЗДДФЛ
КСО, чл. 7, ал. 8 и ал. 10, чл. 159, ал. 4
ЗЗО, чл. 41, ал. 1
ДОПК, чл. 169, ал. 4
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-705/ 29.03.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
За дружество е открито производство по несъстоятелност, наложени са общ запор и възбрана върху неговото имущество. Длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му. На основание чл. 658, ал. 1, т. 9 от Търговския закон (ТЗ) съдът по несъстоятелността е разрешил разпореждане спривнесени от кредитор по реда на чл. 629б, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ТЗ парични средства по разкрита особена сметка, необходими за изплащане на възнаграждение на синдика и дължимите върху него данъци и осигурителни вноскиза сметка на дружеството в несъстоятелност за периода м. 07. – м.12 2012 г. Последните са преведени на 07.02.2013 г. по сметка на ТД на НАП София и отразени в данъчно -осигурителната сметка на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как ще се приложи правилото на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., относно последователносттана погасяване на публичните задължения по отношение на преведени с разрешение на съда по несъстоятелността суми за погасяване на данъчни и осигурителни задължения на дружество в несъстоятелност, дължими върху изплатено възнаграждение на синдик?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбите на чл. 169 от ДОПК регламентират реда за доброволно погасяване на публични задължения до започване на принудителното им събиране по реда на ДОПК. Този ред е неприложим за публичните задължения, предявени пред съда по несъстоятелността от органите на НАП в хода на производствата по търговска несъстоятелност, както и за публичните вземания, за които е образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Тези задължения следва да бъдат погасявани по съответната набирателна сметка на агенцията.
Когато съдът по несъстоятелността е дал разрешение съгласно чл. 658,ал. 1,
т. 9 от ТЗ за погасяване на текущи задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружество, последните се превеждат по съответните сметки на компетентната териториална дирекция на НАП в предвидените от данъчното и осигурителното законодателство срокове.
С въвеждането на една сметка за внасяне на данъци и осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и вноски за фонд ГВРС (т. нар. „единна сметка”), от 01.01.2013 г. се променят редът и начинът за разпределяне на постъпилите средства в данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на задълженото лице. Въпреки, че е запазена последователността за погасяване на публичните вземания – главница, лихви и разноски, регламентирани в чл. 169, ал.1 от ДОПК, във връзка с въвеждането на единната сметка бяха приети редица законови промени, свързани с разпределянето на постъпилите в ДОС средства по съответните бюджети и фондове.
Съгласно изменената ал. 4 на чл. 169 от ДОПК, когато длъжникът има няколко публични задължения, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Във връзка с измененията в чл. 169, ал. 4, , са изменени ал. 8 и ал. 10 на чл. 7 от КСО, както и ал. 1 на чл. 41 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В новите редакции на тези разпоредби са заличени текстовете, определящи наличието на отделни сметки, по които се внасят осигурителните вноски за ДОО и здравноосигурителните вноски. С въвеждането на единната сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски отпадна възможността избирателно лицата да плащат предпочетени от тях задължения, тъй като системата ще насочва преводите автоматично към онези задължения от ДОС, за които остава най-малко време до погасяването им по давност.
Горният ред не се прилага само за осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). За този вид публични вземания е определено да се внасят с отделно платежно нареждане по съответната сметка на ДЗПО на компетентната ТД на НАП (което във Вашия случай е правилно извършено, видно от приложеното копие на платежно нареждане). При наличието на няколко задължения за ДЗПО, които задълженото лице не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, то може да заяви кое от тях погасява чрез подаване на заявление на основание чл. 159, ал. 4 от КСО и чл. 3 , ал. 3 от Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Ако лицето не е завяло това, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано.
Изложеното обосновава извода, че ако дружество в несъстоятелност преведе след 01.01.2013 г. дължими данъци, вноски за ДОО и здравноосигурителни вноски, но има текущи публични задължения, чийто срок за погасяване изтича по-рано, то постъпилите плащания автоматично ще се обвържат с вписаните в сметката задължения, съобразно срока за погасяването им и в поредността, определена в чл. 169, ал. 1 от ДОПК. Следователно сумите, които дружеството в несъстоятелност внася в НАП, ще покрият първо най-старото задължение, непредявено от НАП в производството по несъстоятелност и за което не е образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК, а текущите задължения ще се погасяват само ако в ДОС липсват непогасени публични задължения, срокът на плащане на които е настъпил след 01.01.2008 г. (аргумент -§ 46 от ПЗР ЗИД ЗДДС – ДВ, бр.94/ 2012 г.)
‘