Р Е Ш Е Н И Е
№ 415
гр.София, 23 февруари 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 2161/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от С. апелативна прокуратура и жалби на защитниците на подсъдимите Б. Ц. И., В. П. Т. и И. С. К. против решение №55/16.03.2011 год. по въззивно нохд № 594/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав.
В протеста, който се поддържа в съдебното заседание, са изложени съображения, че е постановено при касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Развити са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.13 и чл.107, чл.305, ал.3, чл.339, ал.2 НПК, конкретизирани с отказа да се изискат още документи, да се извърши повторен разпит на посочени от защитата свидетели, допълнителен на друг свидетел, както и да се допуснат нови свидетели, допълнителни съдебномедицинска и техническа експертизи. Оспорва се пълнотата на анализа на доказателствения материал и се поддържа наличието на формализъм при оценката на показанията на изброени поименно свидетели и обясненията на подс.Б.И., извършена без съпоставянето им. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав в частта, в която е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част. Оспорва се основателността на жалбите на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия И. обосновава искането си за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде признат за невиновен по съображения, че са допуснати нарушения на закона – не са налице признаците на престъплението по чл.321 НК и е незаконосъобразен извода, че състава на престъплението по чл.339 НК не се поглъща от този по чл.321 НК. Оспорва авторството и поддържа, че изводите за вината са направени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в приемане на негодни доказателствени средства, неправилно приложение на чл.279, ал.2 вр.ал.1, т.3 и 4 НПК, пренебрегване изискванията по чл.107, ал.3 НПК и чл.303, ал.1 и ал.2 НПК при оценка на доказателствения материал и изготвяне на мотиви в нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Мотивира наличие на неправилна и непълна оценка на индивидуализиращите обстоятелства в подкрепа на твърдението, че наложените наказания по размер са явно несправедливи. Оспорва основателността на протеста.
В жалбата на защитника на подсъдимия Т. са развити съображения за допуснато нарушение на закона с осъждането по чл.321 НК поради липса на обективен признак според дефиницията по чл.93, т.20 НК за организирана престъпна група. Оспорва оценката на доказателствения материал, която определя като извършена в нарушение на чл.107 и чл.305, ал.3 НПК. Определя като съществено нарушение на процесуалните правила оценката на показанията на св.В.Д. като достоверни, без да е проверил законосъобразността на постановлението за прекратяване на образуваното по отношение на него наказателно производство за съучастие в организирана престъпна група. Определя наложеното наказание като явно несправедливо. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК обосновава искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия и алтернативно – за изменение в частта относно наказанието с намаляването му в справедлив размер. Излага съображения за неоснователност на протеста.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия К. се поддържат доводи за нарушение на закона с осъждането му по чл.321 НК, защото не са налице елементи от състава на това престъпление и за недоказаност на обвинението поради липса на доказателства. Определя мотивите на въззивното решение като постановени в нарушение на чл.339, ал.2 вр.чл.305, ал.3 НПК. Оценката за явна несправедливост на наказанието е обоснована с неправилна и непълна оценка на данните за влошено здравословно състояние. Искането е да се приложи чл.354, ал.1, т.2 НПК като се отмени решението, защото е постановено при касационните основания по чл.348, ал.1 НПК и да бъде оправдан. Поддържа се, че протеста е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият С. Г. Р. чрез назначения по негово искане служебен защитник оспорва основателността на протеста.
Във възраженията си защитниците на подсъдимия К. А. М. поддържат, че протеста следва да бъде оставен без уважение, а решението – в сила. Съображенията им са, че изложените доводи за допуснати нарушения са с неясна и непълна мотивировка, поради което не може да се направи категоричен извод към кое от касационните основания по чл.348, ал.1 НПК следва да бъдат отнесени. Независимо от формулировката по същество следва да бъдат приети като неоснователни, защото с решението не са допуснати нито съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия по повдигнатите му обвинения.
В становището на защитниците на подсъдимия Н. А. М. се поддържа искане решението да бъде оставено в сила, тъй като е постановено при липсата на поддържаните в протеста нарушения. Изложени са съображения за несъответствието му с изискванията по чл.351, ал.1 и по чл.355, ал.3 НПК – да има не само искане за връщане на делото, но и такова за осъждане, с посочване на касационните основания и данните, които ги подкрепят, отнасящи се конкретно за този подсъдим.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка на доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският градски съд, наказателна колегия, 17а състав с присъда № 217/14.06.2010 год. по нохд № 1281/2006 год. признал подсъдимите К. А. М. и Н. А. М. за невиновни в това за периода м.юни до 17.09.2005 год. в град С.: в съучастие като подбудители с подсъдимите Б.И., Ст.Р., Св.К., Ив.К., В.Т. като съизвършители да са извършили приготовление за три предумишлени убийства – на И. Т. Т., на Н. А. Д. и на Л. С. Г., като са набавили два леки автомобила, огнестрелни оръжия-пистолет с неустановена марка и пистолет марка „В.”, бойни патрони, парични средства, установили адрес, начин на придвижване на лицето, разпределение на участието и убийството е следвало да бъде извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и от лице, действащо по поръчение и в изпълнение на организирана престъпна група и ги оправдал по обвиненията по чл.117, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.9, т.10 вр.чл.115 вр.чл.20, ал.3 НК;
да са образували и ръководили организирана престъпна група, която е била въоръжена и създадена да върши престъпления по чл.339, ал.1 НК с участници в групата Б.И., Ст.Р., Св.К., Ив.К. и В.Т., поради което ги оправдал по обвинението по чл.321, ал.3, т. вр.ал.1 НК;
в съучастие като съизвършители с Б.И., Ст.Р., Св.К., Ив.К., В.Т. да са придобили, държали и им предали огнестрелни оръжия-два пистолета и боеприпаси, без да имат за това надлежно разрешение, поради което ги оправдал по обвинението по чл.339, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Признал подсъдимия И. С. К. за: невиновен в това за периода м.юни-17.09.2005 год. в град С. в съучастие като съизвършител с Б.И., Ст.Р., Св.К., В.Т., Кр.М. и Н.М. като подбудители да е извършил приготовление за три предумишлени убийства – на Ив.Т., на Н.Д. и на Л.Г., с набавяне на два леки автомобила, два пистолета и боеприпаси, парични средства, установяване адреси, начин на придвижване на лицата, разпределение на участието в деянието като убийствата е следвало да бъдат извършени по начин и със средства опасни за живота на мнозина-огнестрелни оръжия, с користна цел и от лице, действащо по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група като го оправдал по обвиненията по чл.117, ал.1 вр.чл.116, ал.1, т.6 пр.1, т.7, т.9, т.10 вр.чл.115 вр.чл.20, ал.2 НК;
виновен в това в периода м.юни-17.09.2005 год. в град С. е участвал в организирана престъпна група, която е била въоръжена с огнестрелни оръжия и е създадена да върши престъпления с участници Б.И., Ст.Р. и В.Т.. На основание чл.321, ал.3, пр.1, т.2 вр.ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението организираната престъпна група да е създадена да върши престъпления по чл.339, ал.1 НК, ръководители да са Н.М. и Кр.М., а член на групата Св.К..
Приложил чл.59, ал.1, т.1 НК.
Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Признал подсъдимите Б. Ц. И., С. Г. Р. и В. П. Т. за виновни в това, че в периода м.юни-17.09.2005 год. в град С. в съучастие като съизвършители извършили приготовление за предумишлено убийство на три лица – Ив.Т., Н.Д. и Л.Г., като набавили един лек автомобил – за първите двама и два за третия, мотоциклет, огнестрелни оръжия и боеприпаси и парични средства-за първия, установили адрес, начин на придвижване на лицата, разделили участието си в деянието като убийствата е следвало да бъдат извършени по начин и със средства опасни за живота на мнозина-огнестрелни оръжия, с користна цел-придобиване на сумите по 40 хил.евро и от лица, действащи по поръчение и в изпълнение на организирана престъпна група. На основание чл.78А, ал.1 вр.чл.2, ал.2 НК ги освободил от наказателна отговорност и им наложил административни наказания – глоби в размер на по 1 000 лева за всеки един и за всяко едно от повдигнатите обвинения за престъпления по чл.117, ал.1 вр.чл.116, ал.1, т.6 пр.1, т.7, т.9, т.10 вр.чл.115 вр.чл.20, ал.2 НК.
Признал ги за невиновни и ги оправдал по обвинението за съучастие със Св.К. и Ив.К. като съизвършители и с Кр.М. и Н.М. като подбудители и за това приготовлението да е извършено чрез набавяне на л.а.Форд „Ф.” за Т. и Д. и парични средства за Д. и Г..
Признал подсъдимите И., Р. и Т. за виновни в това, че по същото време и място участвали в организирана престъпна група, която е била въоръжена и създадена да върши престъпления. На основание чл.321, ал.5 вр.ал.3, пр.1, т.2 вр.ал.2 вр.чл.55, ал.1 НК за И., който е разкрил всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено е улеснил разкриването и доказването на извършените от нея престъпления и по чл.321, ал.3, пр.1, т.2 вр.ал.2 вр.чл.54 НК за Р. и Т. ги осъдил: И. на две години и десет месеца лишаване от свобода, Р. на пет години лишаване от свобода и Т. на три години и шест месеца лишаване от свобода.
Признал ги за невиновни и ги оправдал по обвинението организираната престъпна група да е създадена да върши престъпления по чл.339, ал.1 НК, ръководители да са Кр.М. и Н.М., а член на групата – Св.К..
Признал подсъдимия И. за виновен в това, че по същото време и място държал огнестрелно оръжие – пистолет с неустановена марка и номер и боеприпаси – 16 бр.бойни патрони, без за това да има надлежно разрешение. На основание чл.339, ал.1 вр.чл.2, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода. Оправдал го по обвинението за съучастие като извършител с Кр.М., Н.М., Ст.Р., Св.К., Ив.К., В.Т. по чл.339, ал.1 НК – да е придобил и предал същото оръжие, както и да е придобил, държал и предал пистолет марка „В.” и 56 бр.бойни патрони.
Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените, три години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип, както и чл.59, ал.1, т.1 НК.
Признал подсъдимия Р. за виновен в това, че на 17.09.2005 год. в град С. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество-марихуана, на обща стойност 4,62 лева като случаят е маловажен-престъпление по чл.354А, ал.5 вр.ал.3, т.1, пр.2 вр.чл.2, ал.2 НК и на основание чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.5 вр.чл.2, ал.2 НК не го наказва. Оправдал го по обвинението по чл.354А, ал.1, изр.1, алт.1, пр.6 НК.
На основание чл.25 вр.чл.23 НК определил едно общо наказание – най-тежкото от определените по това и по нохд № 850/2000 год. на Софийския градски съд – дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС, а на основание чл.23, ал.3 НК присъединил наказанието глоба в размер на 10 лева.
Приложил чл.59, ал.1 НК и чл.25, ал.2 НК – по отношение на задържането по мярка за неотклонение и за изтърпяната част от наказанието.
Признал подсъдимия Р. за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.339, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Признал подсъдимия Т. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Приложил по отношение на подсъдимия И. чл.59, ал.1 вр.чл.61, т.3 ЗИНЗС и чл.59, ал.1, т.1 НК.
На основание чл.53, ал.2, б.А НК отнел в полза на държавата двата пистолета и бойните патрони, а на основание чл.354А, ал.6 НК високорисковото наркотично вещество, за което постановил да бъде унищожено.
Приложил чл.189, ал.3 НПК като осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в съответните им размери.
Софийският апелативен съд, наказателно отделение, трети състав с решение № 55/16.03.2011 год. по въззивно нохд № 594/2010 год. изменил присъдата в частта относно подсъдимите Б.И., Ст.Р. и В.Т. като по обвинението по чл.117, ал.1 вр.чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр.чл.20, ал.2 НК за Ив.Т. ги оправдал престъплението да е извършено и чрез набавяне на мотоциклет „Я.”, а по обвинението по чл.117, ал.1 вр.чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр.чл.115 вр.чл.20, ал.2 НК за Н.Д. ги осъдил за това престъплението да е извършено и чрез набавяне на парични средства.
Осъдил подсъдимия Р. да заплати направените по делото във въззивното производство разноски в размер на 300 лева.
Потвърдил присъдата в останалата част.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от С. градска прокуратура и жалби на подсъдимите И., Р., И. К. и Т., в които са изложени идентични с поддържаните пред касационната инстанция доводи за допуснати нарушения, с които са обосновани съответни искания. Въззивният съд след запознаване със съдържанието им и за да изпълни процесуалните си задължения за цялостна задълбочена проверка на обжалвания първоинстанционен съдебен акт според предписанията в чл.314 НПК е приел, че са налице предпоставките за упражняване на правомощията по чл.327 НПК. В закрито заседание се е произнесъл по въпросите за исканите доказателства и е приел, че е необходимо изясняването на съществени обстоятелства за правилното решаване на делото, поради което е допуснал нови свидетели. Мотивирано е отказал повторен разпит на конкретно посочени по съображения, че показанията им за относими към предмета на доказване обстоятелства, дадени в първоинстанционното производство, са подробни. Обосновал е отказа си за допускане на експертиза и нови свидетели по съображения за липса на основание от посочените в чл.327, ал.4 НПК. Провел е въззивно съдебно следствие, а събраният доказателствен материал е взел предвид и оценил наред с този, предмет на проверка и оценка от първоинстанционния съд. Заявил е по ясен и недвусмислен начин съгласието си с приетите за установени фактически обстоятелства. Изложил е подробни съображения за решението си да приеме като годни доказателствените средства, събрани по предвидения процесуален ред, които са дали основание да се направят и верни изводи при решаване на въпросите по чл.301 НПК за всеки един от подсъдимите по повдигнатите им обвинения. Доколкото е имал различия по въпроси за процесуалната годност на някои от доказателствените средства е изложил подробни съображения, мотивирайки несъгласието си с тези в мотивите на обжалваната присъда, без това да е довело до изводи за допуснати конкретни съществени нарушения и основания за различни фактически и правни изводи или такива за отмяна. Направил е различни изводи само относно оценката на обективираното поведение на подсъдимите И., Р. и Т. във връзка с обвиненията, свързани със свидетелите Д. и Т. и е упражнил правомощията си да измени присъдата само по отношение на тях в изложения смисъл. Въз основа на подробен и задълбочен анализ на конкретните доказателствени средства, оценявайки ги с оглед действителния им смисъл, е направил верни изводи и е обосновал с подробни съображения решението си да определи като неоснователни възраженията. Съдържанието на решението съответства на изискванията по чл.339, ал.2 НПК не само с оглед на обема, но преди всичко с начина на мотивиране като израз на вътрешното му убеждение при стриктно спазване изискванията за разкриване на обективната истина по начина и със средствата, предвидени в НПК.
Твърденията за нарушение поради липса на нов повторен анализ на целия доказателствен материал в нарушение на чл.305, ал.3 НПК са неоснователни. Въззивният съд е инстанция по същество, но като е посочил основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста и жалбите и е изложил подробни съображения за решението си да потвърди обжалваната присъда, е упражнил предвиденото в НПК правомощие. В разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК е предвидено изрично въззивната инстанция задължително да приложи изискванията на чл.305 НПК само в случаите, когато постановява нова присъда при предпоставките по чл.336 НПК, какъвто не е конкретният.
Доводите и възраженията, които се съдържат в протеста на прокурора от С. апелативна прокуратура за допуснати нарушения, определени като касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК за отмяна на въззивното решение, са неоснователни. Поначало в оспореното решение се съдържат верни отговори на идентични по съдържание от инстанцията по същество и мотиви за неоснователността им. Изложението на прокурора е недостатъчно ясно мотивирано и конкретизирано по отношение на кои факти и обстоятелства решението на съда е неправилно, а изводите – несъответстващи на фактите и закона, за да обосноват различно от това, че оспорената оправдателна част отговаря на изискванията по чл.303 и чл.304 НПК.
Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа да бъдат допуснати доказателствени средства, при проверката на които според протеста могат да бъдат установени относими към предмета на доказване обстоятелства. Право на съда е да вземе решение за допустимостта на доказателствени искания, упражняването на което не е произволно, а основано на оценката за възможността да бъдат установени новооткрити обстоятелства или защото ще имат значение за правилното решаване на делото с изясняване на въпроси от предвидените в чл.301 НПК. Затова и не всеки отказ да се уважат направени доказателствени искания води до извода, че са нарушени съществено процесуалните права на страна, за да бъде отменено решението. Основателно е отказано допускането на съдебномедицинска експертиза за Д. профили „… на угарки в обекта гаража в[жк]. Въззивният съд е обсъдил подробно това възражение и с оглед цялостната оценка на събрания доказателствен материал, отнасящ се до този обект, е приел, че няма да бъдат установени нови съществени обстоятелства, които да доведат до различен от направения извод – че гаражът е нает за нуждите на групата, с определена цел – да може св.В.Д. (установено с различни доказателствени средства) да извърши промяна на едно от превозните средства-мотоциклет „Я.”, предназначен да бъде използван за отдалечаване на извършителя на едно от планираните убийства от местоизвършването. Изложил е подробни, обосновани съображения за отказа си, които настоящият състав изцяло възприема. Поначало в това искане не се съдържа ясно и точно формулирано становище за целта на провеждането на процесуалното действие, за конкретните обстоятелства, относими към предмета на доказване, вкл. и относно това за кои от оправданите подсъдими би имало значение за разобличаване и по съществото си е самоцелно упражняване на процесуално право.
Правилен е отказът по съображенията, които са изложени във въззивното решение, че поемните лица, участвали в процесуално-следствени действия на 28.10.2005 год., не следва да бъдат разпитвани. В конкретния случай те не могат да установят по категоричен начин обстоятелства, които не само че се отнасят за събития от преди повече от пет години, но и защото поради липсата на специалната професионална подготовка не може да се очаква да направят разграничение за вида на процесуалните действия, нито с категоричност да повторят отразеното в протоколите време на извършване. Очевидно е, че съставът, в който са били и те, не е могъл да бъде на различни места и да извършва едновременно различни процесуални действия, а това следва от съдържанието на протоколите и преди всичко на този за следствен експеримент, в който липсват данни в подробно описания маршрут, по който са се движили, да са имали отклонение в района на Дирекцията на националната полиция, където според приложените протоколи са били проведени процесуални действия „разпознаване”. Затова правилно са определени като негодни доказателствени средства и изключени от доказателствения материал. Съмнението, че са изготвени в нарушение на изискванията на закона не могат да бъдат отстранени с гласни доказателствени средства, каквито поначало могат да бъдат показанията на поемните лица, особено за обстоятелства като конкретните, които безрезервно са потвърдени и с техните подписи. Наред с това поемните лица са подписали протоколите без възражения и с установяването на различни от отразените в тях факти биха могли да се уличат в извършване на престъпление.
Неоснователно се поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.13 НПК и чл.107, ал.1 НПК служебно да изиска документ за процесуалното качество на оперативния работник, извършил оглед на лек автомобил марка „Форд”. Липсата на процесуална активност в определени случаи би могло да се отчете като нарушение на процесуалните правила, но в конкретния несъбирането на това доказателство не е единственото основание протоколът да бъде изключен от доказателствените източници, поради което не е допуснато нарушение. Видно от съдържанието на мотивите и двете инстанции по същество са приели, че негодността на това доказателствено средство произтича от вида и съдържанието на отразеното в протокола, а не от заглавната му част на използваната бланка. Извършено е процесуално следствено действие, подлежащо на одобрение от съда, но в нарушение на чл.136 и сл.НПК/отм./ това не е направено, което е основание за решението да не бъде оценявано.
Правилно съдът по същество е отказал да назначи нова експертиза, въз основа на която да се установи наличието на техническа причина за несъответствията по време, дължащи се на различия в записващото и възпроизвеждащото технически средства. Основанията да не бъде приет записът за извършено процесуално действие и да се откаже допускането на експертизата подробно са мотивирани във въззивното решение и настоящият състав възприема изложените съображения. Протоколът за проведения следствен експеримент като изготвен по правилата, предвидени в НПК, е приет за годно доказателствено средство. Записът не е неразделна част от него в смисъла, в който се поддържа – че следва да бъде оценен като годно доказателствено средство независимо от констатираните нарушения. А че такива са налице следва от данните, че процесуалното действие е проведено във времето от 13.30 ч. до 16.00 ч., а видеозаписът е с времетраене 30 мин.58 сек., т.е. нарушението е на изискванията по чл.227 НПК/отм./ вр.чл.225, ал.3 и ал.4 НПК/отм./ – да не се допуска видеозапис на част от следственото действие, а да се възпроизведе изцяло, както и на чл.227 НПК/отм./ вр.чл.226 НПК/отм./.
В протеста се поддържа, че въззивният съд макар и правилно да е допуснал свидетели и писмени доказателствени средства по повод направено искане от подсъдимия К. и да ги е оценил вярно в смисъл, че не доказват поддържаното алиби, не е установил обстоятелства, които имат значение на разобличаващи го за престъпленията, за които е оправдан, като напр., че не са събрани доказателства относно професионалните качества на св.Ив.Д.. Това твърдение е подкрепено с произволен извод, че имат значение, защото съпоставени със „събраните в хода на досъдебното производство и съдебното такова оформят категоричен извод…” и „… са доказателство и за обвиненията по които е оправдан”. По този неясен начин е свързал и интерпретацията на писмените документи, определена като неправилна, защото „документите за пътуването на този подсъдим с подсъдимите М. и техни близки до А.” са категорично доказателство за връзка между подсъдимите. Оспорва се пълнотата и верността на анализа на доказателствения материал в подкрепа на този, неподкрепен с доказателства извод, само защото инстанциите по същество са приели, че лицата не се познават. Възражението за липса на задълбочено изследване на събраните доказателства, вкл. показанията на свидетелите Ц., А. е неоснователно. Видно от съдържанието на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил и подробно анализирал както посочените доказателствени средства, така и показанията на св.В.Д., св.И., св.С., свидетеля със скрита самоличност № 7771, обясненията на подсъдимия И., писмените доказателствени средства, показанията на св.Д., св.В., рапортите на полицейските служители. Изложил е съображения за негодността на последните като доказателствени средства да установят конкретно поведение и действия на Кр.М. и Н.М., които да обосноват изводи, че са осъществили съставите на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. Обосновано е решението, че вината на подсъдимите К. М. и Н. М. не може да се приеме като доказана по начина, предвиден в чл.303 НПК само въз основа на показания, основани на предположения, на получена информация от слухове, на обстоятелството, че някой с някого се познава, че е пътувал чрез туристическа агенция и е пребивавал с определени лица в един хотел, че копие от документ за самоличност на близък на едните подсъдими се е намирал в друг от подсъдимите. Не е произволно, а направено въз основа на пълен и всестранен анализ на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Само след като е извършил всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съдът е могъл да мотивира вътрешното си убеждение, което не е основано на предположения. Такива се съдържат при мотивиране на искания и обосноваването им в протеста с изрази като напр. „… събраните доказателства, макар и оскъдни, сочат на една стабилна връзка между подсъдимия К. и двамата братя…”(вероятно това са двамата подсъдими Н.М. и Кр.М., чиято наказателна отговорност може да бъде лична, но не и колективна само защото имат родствени отношения), които вероятно следва да бъдат приети от съда като основание за извод, че е доказано обвинението да са извършители на престъпленията.
Поначало както в протеста, така и в обвинителния акт, липсва ясно и точно описание на конкретното поведение на подсъдимите Кр.М. и Н.М., от което да се изведат признаците на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. Вината не може да се предполага или да се доказва с установяване на емоционална връзка, предположения или вероятности, на каквито са основани твърденията в протеста, че може да се стигне до различни изводи от направените с протестираното решение като основание за предложението да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав.
В жалбата на защитника на подсъдимия И. К. се поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказанието в определения му размер се определя като явно несправедливо, защото не е отчетено влошеното му здравословно състояние.
Неоснователно е възражението, че въззивният съд не е отговорил на доводите и не е изложил мотиви защо ги е отхвърлил като неоснователни. Видно от материалите на въззивното производство съдът по повод искането на подсъдимия и защитника му е упражнил правомощията си по чл.327 НПК и е провел въззивно съдебно следствие като е разпитал свидетеля Ив.Д. и е приел писмени доказателствени средства по съображенията, че са необходими за правилното решаване на делото. Подробно е обсъдил и анализирал всички събрани, вкл. и тези на въззивното съдебно следствие, доказателствени материали. Съпоставил ги е и ги е оценил в съответствие с действителния им смисъл. Отговорил е на възражението за невиновност и е обосновал отказа си да приеме, че алибито му за отсъствие от гр. С. през инкриминирания период е доказано. Обясненията на подсъдимия, че е бил преобладаващо в град П., където е работил и което според него се потвърждава от факта на задържането му в обитаваното от него жилище, а не в С., не могат да обосноват извода, че не е автор на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и е признат за виновен. Те не се подкрепят от други, събрани по предвидения процесуален ред доказателствени материали, както правилно е приел и въззивния съд. Няма основание да се изключат комуникационните схеми, само защото от тях не може да извлече съдържанието на проведените разговори. За решението си да възприеме оценката на първоинстанционния съд, че това са годни доказателствени средства, съдът е изложил подробни съображения. Данните за провеждани от подсъдимия разговори по мобилен телефон, съответстващи на клетки, разположени в районите на местоживеене на лица от наблюдаваните не са единствените, въз основа на които са направени изводите за връзка с останалите подсъдими, имащи участие в подготовката на планираните убийства. Те са косвени, но са оценявани с останалия конкретно посочен и обсъден доказателствен материал според изискванията по чл.107 НПК и няма основание да бъдат определени като негодни за установяване на относими обстоятелства. На всички доводи е отговорено с подробни съображения по начин и със съдържание, предписани в чл.339, ал.2 НПК.
Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че има обстоятелства, които не са оценени в тяхната пълнота или с оглед тяхната тежест и значение за обществената опасност на деянието и на личността. Изброени са индивидуализиращите обстоятелства и е мотивиран извода, че наказание под средния размер съответства на целите по чл.36 НК. Вярно е, че данните за влошено здравословно състояние не са обсъждани, но съпоставени с тези за индивидуалната тежест и спецификата на конкретно извършеното, за поведението в наказателното производство, които поначало въззивната инстанция е оценила в значително по-благоприятен, от възможния да се изведе, смисъл, не дават основание да се намери оправдание в смекчаване на наложеното наказание, което в определения размер е съответстващо на очевиден превес на смекчаващите обстоятелства. Поради това не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК за изменение на решението в тази му част.
В жалбата на защитника на подсъдимия Б.И. се поддържат доводи – в по-голямата си част развити и пред въззивния съд, за допуснати конкретни нарушения на процесуалните правила и на закона, както и за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода поради неправилна оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства и формално приложение на чл.55 НК.
Въззивният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички възражения. Основал се е на събраните по предвидения процесуален ред доказателствен материал, който подробно е анализирал и е обосновал решението си да ги приеме изцяло за неоснователни. Процесуалната му дейност при изготвяне съдържанието на решението е правилна и съответства на изискванията по чл.339, ал.2 НПК.
Неоснователно се поддържа, че е допуснато нарушение при приложението на чл.279, ал.2 вр.ал.1 НПК. Констатациите за наличието на предпоставките по ал.1, т.3 и т.4 са основанието съдът да прочете обясненията на подсъдимия И., дадени пред съдия на досъдебното производство, прилагайки процесуалната норма, в сила към момента на провеждане на съдебното заседание. С това не е нарушено процесуалното право на защита на подсъдимия след като прочетените обяснения не са единственото доказателствено средство, въз основа на което инстанциите по същество са изградили изводите си за вината му. Те са обсъдени и съпоставени с другите, конкретно изброени и анализирани доказателствени средства, поради което осъдителната присъда не е постановена в нарушение на забраната по чл.279, ал.4 НПК. Подробни съображения са изложени в мотивите на въззивното решение,