Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр. София, 09.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:Елена Авдева
Теодора Стамболова
при участието на секретар Кр.Павлова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 678/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано на основание чл.346,т.2 от НПК по касационен протест от Н. Н., прокурор в Окръжна прокуратура – Хасково, против присъда № 11 от 25.02.2014 г. по внохд № 845/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
В протеста се сочи, че присъдата е постановена при нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция е възприела превратно и в разрез с формалната логика доказателствата по делото, поради което е стигнала до неправилни изводи за престъпнната съставомерност на инкриминираната дейност. В подробно допълнение към първоначалния протест се излагат допълнителни аргументи срещу начина, по който въззивната инстанция е оценила показанията на свидетелите. Прокурорът твърди и пред настоящия състав, че подсъдимият Ч. действал не като извършител , а като интелектуален помагач на осъдения Г. при осъществяване на извършеното от последния престъпление по чл.234 от НК – държане на акцизни стоки /цигари / без бандерол.
В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Подсъдимият не изразява становище.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното :
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
Районният съд в гр. Хасково с присъда № 35 от 17.04.2013 г. по нохд № 118/2013 г.признал подсъдимия Ч. С. Ч. за виновен в това, че за времето от 09.05.2012 г. до 11.05.2012 г. в гр.Х., като помагач , в съучастие с извършителя Г. С. Г., умишлено улеснил последния да държи акцизни стоки без бандерол, а именно – 22 500 бр.кутии цигари на обща стойност 168 750 лева, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал.2, т.3 вр. ал.1, пр.2 вр.20, ал.4 вр. чл.55, ал.1 , т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпявате отложил за срок от три години съгласно чл.66, ал.1 от НК. Съдът оправдал подсъдимия Ч. по обвинението за подбудителство. Предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата.
Окръжният съд в гр. Хасково с присъда № 25 от 18.06.2013 г. по внохд № 377/2013 г. отменил частично присъдата в осъдителната й част, признал Ч. Ч. за невинен и го оправдал по обвинението за помагачество по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.4 от НК. Съдът изменил и правното основание на постановеното отнемане на цигарите от 234, ал.3 на чл.53, ал.2, б.”а” от НК. В останалата част присъдата била потвърдена.
Върховният касационен съд с решение № 473 от 04.12.2013 г. по нд №1496/2013 г.отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане на основание чл.354, ал.3, т.3 от НПК поради неправилно приложение на закона.
След второ въззивно производство Хасковският окръжен съд с присъда № 11 от 25.02.2014 г. по нохд № 845/2013 г. отново оправдал подсъдимия по обвинението за помагачество по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.4 от НК. Съдът изменил и правното основание на постановеното отнемане на цигарите от 234, ал.3 на чл.53, ал.2, б.”а” от НК .
Протестът срещу така постановения въззивен акт е неоснователен поради следното :
1.Второинстанционният съдебен състав не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствения материал, които да са оказали влияние върху вътрешното му убеждение в отклонение от принципите на чл.13 и чл.14 от НПК.
Прокуратурата е направила неуспешен опит да докаже следното :
На 9 или 10 05. 2012 г. свидетелят Г. С. Г. случайно се срещнал с обвиняемия Ч. Ч. на паркинг в гр. Х. По време на разговора Ч. предложил на Г. да му изпълни поръчка за транспорт на цигари без бандерол. Г. се съгласил и двамата се уговорили това да стане на 11. 05 .2012 г. срещу сумата 450 лева.След 15 минути подсъдимият дал на свидетеля капаро от 200 лева с обещанието, че останалата част от договорената цена ще изплати след доставката. В същото време Ч. предал и един запечатан плик, за който Г. предположил, че съдържа пари., с указание да бъде оставен в жабката на колата за хората , които ще натоварят цигарите.
На 11.05.2012 г., в изпълнение на указанията на Ч., свидетелят Г. оставил микробуса си на отбивка по пътя Пловдив- Пазарджик за около час, заедно с ключовете на таблото. Когато се върнал се върнал колата била натоварена, а пликът от жабката бил изчезнал. Г. потеглил към гр. Х., където според разясненията на подсъдимия , трябвало да остави цигарите в птицефермата на свидетеля Р.. Когато пристигнал на място не намерил Ч., затова разтоварил само 20 кашона с цигари, а другите 25 задържал като гаранция за плащане на остатъка от 250 лева от уговорената за транспорта цена.
Действията на Г. били наблюдавани от свидетелите Г. и М. – инспектори в сектор „Противодействие на икономическата престъпност” в ОД на МВР –Хасково, които получили оперативна информация, че той ще транспортира цигари без бандерол. След като напуснал птицефермата Г. Г. се обадил на баща си, свидетеля С. Г., с когото споделил , че не е намерил клиента. В този момент бил задържан от полицейските служители , които задържали и баща му. От микробуса на Г. Г. били иззети 25 кашона цигари без бандерол, а от птицефермата на свидетеля Р. – 20 кашона. Пазарната стойност на всички цигари възлизала на 168 750 лева.
Въззивният съд внимателно обсъдил оскъдните доказателствени средства , ангажирани от прокуратурата в подкрепа на така повдигнатото обвинение. Той отказал да кредитира показанията на свидетеля Г. Г. частта им , в която той обяснил взаимоотнощенията си в Ч. по начина, описан в обвинителния акт. Съдът преценил версията на свидетеля, възпроизведена в детайли от прокуратурата, на първо място като нелогична и на второ място, като противоречаща на показанията на полицейските служители Г. и М.. Настоящият съдебен състав не намира основание за ревизия на аргументите в подкрепа на този извод. Вътрешното убеждение на предходната инстанция по релевантните факти е изградено при обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Преценката на доказателствените източници е съобразена с логическите правила и с каузалитета на установените обстоятелства. Обвинението се гради на поредица съвпадения, които не се вписват дори в порядъка на малко вероятни изключения от житейската практика. Няма разумно обяснение за твърдение, че при случайна среща подсъдимият предоставил на свидетеля, с когото го свързвало бегло познанство, не само част от уговорена сума за транспорт, но и плик с пари, а последният се съгласил да изостави микробуса си, за да бъде натоварен от напълно непознати лица. След това разтоварил по-малко от половината стока в отсъствие на поръчителя, но не го потърсил, макар по същото време там да пребивавал свидетеля Р. Р., към когото бил предварително насочен от Ч.. Вместо това Г. повикал по телефона баща си /макар да заявява, че той няма нищо общо със сделката/, а последният се оказал толкова наблизо,че бил задържан от полицията преди сина му Г.. Пред полицейските инспектори Г. и М. свидетелят С. Г. обаче обяснил,че двамата с Г. превозвали цигари от гр. Пл. за гр. Хар. и гр.Х., а Ч. признал за направената поръчка. Окръжният съд съпоставил противоречивите доказателствени средства и като ги разгледал в контекста на безспорните обстоятелства – намерените цигари в птицефермата и колата на Г. Г., мястото на задържане на С. Г., предварителното ангажиране на помещения в птицефермата от Ч., правилно приел за установена различна от твърдяната от обвинението фактическа обстановка. Според предходната инстанция подсъдимият поръчал на Г. Г. доставка на 25 кашона цигари без бандерол, за съхранението на които ангажирал конкретно помещение. Свидетелите Г. осигурили доставката, като натоварили 45 кашона цигари от Пл. и Г. оставил договорената част от тях на посоченото от Ч. място.По този начин окръжният съд подредил релевантните данни в логическо единство, подкрепено по безспорен начин от доказателствените средства.Твърдението в протеста за еднопосочност в показанията на Г. Г. и полицейските инспектори е доказателствено незащитимо. Налице е съществена разлика и въззивният съд правилно е акцентирал върху нея. В хода на съдебното следствие свидетелят описал себе си единствено като превозвач на цигари , чиято доставка била организирана от Ч. и за които не знаел , че са без бандерол. Пред полицейските инспектори С. Г. манифестирал себе си и сина Г. като доставчици на цигари без бандерол , част от които били за Ч..
Обобщено, въззивният съд е извършил оценка на доказателствения материал при спазване на процесуалните стандарти, поради което не е засегнал правото на прокуратурата да докаже обвинението .
2.Второинстанционният съд не е нарушил закона, постановявайки оправдателна присъда по обвинението срещу Ч. Ч. за помагачество по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.4 от НК,поради което не е налице и касационното основание на чл.348, ал.1 , т.1 от НК.
Според прокуратурата подсъдимият действал като интелектуален помагач на осъденият за държане на същите акцизни стоки свидетел Г. Г. , тъй като „имал предварителна уговорка свидетелят да достави на подсъдимия цигари без бандерол и последният да ги купи, като за това осигурил и помещение за складирането им в птицефермата на свидетеля Р. и казал на Г. къде да ги достави”. Прокурорът доразвива тезата си, като прибавя, че подсъдимият създал у извършителя Г. увереност, че след деянието ще купи от него договореното количество цигари, а извършителя ще реализира печалба”. Така поддържаната версия се отличава от изложеното в обвинителния акт, който, както вече бе отбелязано, не коментира покупко-продажба между Г. и Ч., а единствено транспорт на уговорена вече от Ч. доставка от трети лица. Обвинението за помагачество се гради върху твърдението, че Ч. улеснил извършеното от Г. престъпление – държане на акцизни стоки без бандерол, „чрез разяснения и указания относно извършване на деянието и осигуряване на помещение за инкриминираните вещи”. Въззивният съд не е установил никакви данни за разяснения и указания, свързани с изпълнителното деяние на престъплението, извършено от Г. Г.. Той и баща му самостоятелно осигурили цигарите т.е. започнали държане върху инкриминираната стока до момента, в който една част от нея – 20 кашона, били оставени в посочено от Ч. помещение. Интересът на подсъдимия , според правилно установената от съда фактическа обстановка , бил насочен към получаване на стоката , т.е. към реализиране на самостоятелно държане върху нея, а не към осигуряване на условия за възникване и продължаване на фактическата власт на Г.. Аргументът на прокурора, че Ч. не знаел за разтоварените цигари, поради което не бил установил фактическа власт, е неприемливо с оглед посоченото от прокуратурата обстоятелство, че той предварително осигурил помещение и дал указания на Г. да разтовари стоката в него.Най-сетне, цялата активност на подсъдимия била ангажирана / и това се признава в протеста/ със закупуване на цигарите , но срещу Г. не е повдигнато обвинение и той не е осъден за тяхната тяхната продажба, за да се търси проява на интелектуално помагачество от страна на Ч.. Несъмнено обещанието за помощ след деянието е съставомерно по чл.20, ал.4 от НК , тъй като окуражава извършителя да осъществи решението си да извърши престъпление. В конкретният случай обаче прокуратурата е приела , че това е престъпление по чл.234 , ал.2, т.3 от НК с форма на изпълнителното деяние държане.Помагачът не може да носи отговорност за нещо повече или различно от улесняване на престъплението, за което е осъден извършителя. Умисълът на подсъдимия, както точно е отбелязал и предходния съдебен състав, е бил да придобие цигарите без бандерол, а не да осигури държането им от доставчика. В рамките на повдигнатото и поддържано обвинение съдът не е имал друга възможност освен да оправдае Ч. по обвинението по чл.234,ал.2, т.3 от НК вр с чл.20, ал.4 от НК.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 25.02.2014 г. по внохд № 845/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1 2.