Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
София, 31 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 409/2008 година.
Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по протест на Плевенската окръжна прокуратура и жалба на гражданския ищец и частен обвинител С. С. П. от гр. Ч. бряг, чрез нейния п. – адвокат П, против въззивно решение – присъда на Окръжен съд гр. П., постановено по внохд № 113/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а в жалбата – че са допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него съображения и счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение – присъда № 317/17.06.2008 г., Плевенският окръжен съд, 2-ри наказателен състав, е отменил присъда № 310а/20.12.2007 г., по нохд № 51/2006 г., на Районен съд гр. П., 9-ти наказателен състав и вместо нея е признал подс. Д. И. Д. от гр. Ч. бряг, за невиновен и го е оправдал по обвинението му, по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, затова че на 17.08.2005 г., в землището на гр. Ч. бряг, около 05.30 ч., на поляна в близост до бившия ДАП, на задната седалка, на л. а. ВАЗ 21051 с ДКН СО 6851 АА, се съвкупил със С. С. П., като я принудил към това със сила и заплашване. Отхвърлил е изцяло предявеният граждански иск от 20 000 лв., за претърпени неимуществени вреди, произнесъл се е по веществените доказателства и е постановил направените разноски да останат за сметка на държавата.
По доводите в протеста и жалбата:
Сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, се извеждат от твърденията, че въззивният съд е игнорирал доказателства, превратно е ценил част от тях, неправилно не е дал вяра на показанията на пострадалата свид. П. , поради което и неправилно е приел за основателни доводите изложени в жалбата на подсъдимия Д.
Протестът и жалбата са основателни доколкото изводът, че няма извършено престъпление от този подсъдим, противоречи на част от събраните данни, от доказателствените средства. Налице са показания на свидетели – пострадалата П. , нейната майка П, Ц. Т. , В. Г. , Л. Ц. и М. А. , пред които е разказала веднага за случилото се и от които може да се направи заключение, че е извършено престъпното деяние. Въззивният съд, вместо да анализира подробно същите поотделно и в съвкупност между тях, в съответствие с изискването за обективен и безпристрастен анализ, неоснователно не им е дал вяра, отбелязвайки лаконично в мотивите си – л. 19, /без показанията на пострадалата/, че майката е заинтересована от изхода на делото, останалите свидетели не са били в състояние да изяснят обстоятелствата предмет на доказване. И това е така защото, по делото няма никакви доказателства опровергаващи посочените по – горе показания, включително и от самия подсъдим, който не е дал обяснения.
От друга с. е незаконосъобразен извода, че показанията на св. Ст. П. не следва изцяло да бъдат кредитирани. В тази връзка превратно са тълкувани доказателствата за начина по който е била прехвърлена на задната седалка л. 16. Видно от изготвения протокол, от 07.12.2006 г., за проведен следствен експеримент и допълнителния разпит на в.л. Деков, пострадалата сравнително лесно е успяла да премине в свободното разстояние между двете предни седалки и тавана, точно както е обяснила при разпита в съдебно заседание., а не както е прието в мотивите, без подкрепа от данните, че е преминала между тавана и облегалките. Неправилно са оценени и свободно интерпретирани показанията на св. Цв. З. , Т. , Г. , Г. , Т. и М. , от които нито един не е заявил, че пострадалата е била близка с подс. Д. , да е демонстрирано специално внимание, симпатия, поводи за интимна близост, каквото е приел второинстанционният съд. От друга с. , съдебно – медицинската експертиза не изключва полов акт, тъй като са налице обективни находки и че констатираните травматични увреждания, говорят за някаква съпротива, извършване на действия, като не се изключва и „бутане” и „дърпане”.
Извън оценъчната дейност на този съд са останали фактите за мястото и времето на случващото се, без възможност да бъде чута и получи защита, във връзка с приетото за липса на интензивна съпротива от пострадалата. Не е отдадено необходимото значение, с оглед достоверността на показанията на св. Ст. П. , на намерените, на задната седалка на автомобила косми, които според експертизата по морфологични белези са от нея, на данните от разпечатката на мобилния оператор, че не е провеждан разговор между двамата.
Въз основа на предположения са и направените изводи, във връзка с тези показания за недостоверност, че имала личен мотив /строг родителски контрол, предходно и последващо инцидента поведение/, че едва ли не е използвала подс. Д. за да удовлетвори емоционалните и характеровите си особености.
Частичното или цялостно неоснователно игнориране, превратното тълкуване или изопачаване на доказателствата, е в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК и всякога накърняват процесуалните права на онази с. в процеса, която представя или ползва посоченият кръг доказателства.
С оглед на всичко изложено, доводите за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като основателни, следва да бъдат уважени.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я въззивно решение – присъда № 317/17.06.2008 г., по внохд № 113/2008 г., на Плевенския окръжен съд, 2-ри наказателен състав и В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: