Решение №442 от 29.10.2008 по нак. дело №430/430 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№  442
 
София,  29 октомври  2008 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 22 октомври, две хиляди и осма година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
          ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
 
 
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 430/2008 година.
 
 
Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Б. Д. Б. от гр. В., чрез неговият защитник – а. И, против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 231/2008 г. Твърди се, че наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС и присъдено обезщетение са завишени и явно несправедливи. Исканията са, да се намали това наказание и размера на присъденото обезщетение.
 
Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка Р. Я. Е. – а. Б, счита че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
 
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
 
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
 
С решение № 106/01.07.2008 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 52/24.04.2008 г., по нохд № 507/2008 г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, само в гражданско – осъдителната й част, като е завишил размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което подс. Б. Д. Б. следва да заплати на Р. Я. Е., от 20 000 лв. на 50 000 лв., както и размера на дължимата държавна такса от 800 лв. на 2 000 лв.
 
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
 
По довода в жалбата за явна несправедливост на присъденото обезщетение:
 
Релевираното касационно основание е неоснователно. Размерът на присъденото обезщетение, така както е коригиран от въззивният съд е напълно справедлив, съобразен със степента на търпяните болки и страдания вследствие невъзвратимата загуба, близките отношения в семейството, възрастта на пострадалата Зафирова – 24 г. и единствено дете, влошеното здравословно състояние на гражданската ищца след инцидента. От друга страна е отчетена и установената съвина – пресичане на пътното платно не на установено за това място. Взети са били в пред вид всички факти и обстоятелства, които са от значение за критериите, за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо и настоящата инстанция счита, че този размер – 50 000 лв., е в пълно съответствие с тези принципи, с постоянната съдебна практика и няма никакво основание за неговото намаляване.
 
По довода за явна несправедливост на размера, на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС:
 
Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на този вид наказание, за извършеното престъпление, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи – л. 35 от мотивите на решаващия съд и л. 17 – въззивния. Правилно е било прието с оглед на данните по делото, за многократно санкциониране на подсъдимия, за нарушения по ЗДвП – 11 пъти, че същият очевидно е недисциплиниран водач и преценявайки и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и поведението на пострадалата, това наказание е определено при техния баланс, поради което е и в посочения размер от една година и шест месеца. Този размер в най – пълна степен ще спомогне за постигане целите на наказанието, задачите на индивидуалната и генерална превенции, посочени в ч. 36 НК.
 
И според настоящата съдебна инстанция, определеното по размер наказание, напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство и данните за личността на дееца. По – голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК.
 
С оглед на всичко изложено, касационната жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена, а въззивното решение – оставено в сила.
 
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 106/01.07.2008 г., постановено по внохд № 231/2008 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.
 
Решението не подлежи на обжалване.
 
Председател:
 
 
Членове:

Scroll to Top