Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
София, 12 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 314/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдените В. Б. И. и А. И. Р. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 26 от 28.03.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 369/2007 год. на Русенския окръжен съд, с което е изменена присъда № 147 от 30.08.2007 год. по НОХ дело № 2419/2007 год. на Русенския районен съд.
В искането на осъдения В. И. се твърди, че въззивното решение, с което е потвърдена присъдата в частта по осъждането му, е постановено при допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т. 1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения в досъдебното производство, довели до осъждането му без обвинението да е доказано по несъмнен начин, за неправилна квалификация на деянието и явна несправедливост на наказанието. По същество се иска делото да бъде възобновено и по отношение на деянието му да бъде проявено снизхождение.
В искането на осъдения А. Р. се твърди, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излага съображение, че и намаленото от въззивната инстанция наказание е прекомерно завишено.
В съдебно заседание осъдените и служебно назначените им защитници поддържат исканията по изложените в тях съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 147 от 30.08.2007 год. постановена по НОХ дело № 2419/2007 год. Русенският районен съд е признал подсъдимия В за виновен в това, че на 12.08.2007 год. в гр. Р., в условията на опасен рецидив, се съвкупил с М. Л. Г. на 17 години, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал.3 т.5 във вр. с ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.2 и чл. 54 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място, в условията на опасен рецидив, след предварително сговаряне с А. И. Р., като се представил за длъжностно лице- служител на СОТ “Секюрити”, с цел да набави за себе си и за А. Р. имотна облага, възбудил у С. З. , М. Г. и Д. П. заблуждение- че в длъжностното си качество може да състави на непълнолетната М. Г. акт, по който да бъде наложена парична глоба в размер от 70 до 130лв или да заплати глобата на място, с което причинил на С. З. имотна вреда в размер на 34лв, поради което и на основание чл. 211 пр.2 във вр.с чл. 210 ал.1т.1 пр.1 и т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. И. Р. за виновен в това, че на 12.08.2007 год. в гр. Р., в условията на опасен рецидив, след предварително сговаряне с подсъдимия В, като се представил за длъжностно лице- служител от СОТ”Секюрити”, с цел да набави за себе си и за В. И. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение в С. З. , М. че в длъжнотното си качество може да състави на М. Г. акт, по който да й бъде наложена парична глоба, с което причинил на С. З. имотна вреда в размер на 34лв, поради което и на основание чл. 211 пр.2 във вр. с чл. 210 ал.1т.1 пр.1 и т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
С въззивно решение № 26 от 28.03.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 368/2007 год. Русенският окръжен съд е изменил присъдата в частта по осъждането на подсъдимия А. И. Р., като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на шест години, а я е потвърдил в останалите обжалвани части.
Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Исканията са направени в срока по чл. 421 ал.3 НПК от легитимна страна и касаят съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателното дело, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:
По искането на осъдения В. Б. И.
Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивното решение при съществено нарушение на материалния закон се мотивира с допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилна фактическа контатация за предварително сговаряне между двамата за извършване на измамата и с неоснователен отказ да бъде квалифицирана при условията на чл. 20 ал.2 НК. Доводите на осъдения са абсолютно идентични с възраженията при разглеждане на делото в първата инстанция и с оплакванията му против правилността на присъдата и се свеждат до това, че двамата не са се сговаряли предварително да създадат невярна представа в свидетелите относно длъжностното си качество с цел да си набавят имотна облага, поради което е налице обикновено съучастие. Съдилищата са ги обсъдили и мотивирано са ги отхвърлили, като са изложили основани на данните по делото съображения.
Проверката за правилното приложение на материалния закон в производството по възобновяване на наказателното дело се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото съществуващия процесуален ред при оценката на доказателствата е спазен, като за всеки факт включен в предмета на доказване е посочено въз основа на кои доказателствени материали съдът го приема за установен. Фактическите констатации, че двамата подсъдими в нощните часове минали покрай седящите на пейката младежи, решили по измамлив начин да получат от тях парични средства, върнали се при тях и като се допълвали взаимно им казали, че в момента изпълняват служебни задължения във връзка с опазването на обществения ред в града, в това им качество поискали и проверили личните им документи, констатирали, че св. Г е непълнолетна, уверили ги, че подлежи на административно санкциониране с глоба защото е нарушила забраната през нощта да напуска дома си и по този начин мотивирали св. З да им даде всичките си пари, като част от глобата, не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на св. З, Г. и П. , които са пряк източник на доказателства. Всеки от тримата е установил по какъв начин е извършена проверката, какви разговори са водени и какви действия са извършили подсъдимите. Не са игнорирани като източник на преки доказателства и обясненията на подсъдимите, които не са оспорили факта на срещата с пострадалите младежи и извършването на проверката на личните им документи, макар и всеки от тях да е поддържал, че лично не е участвал в измамата. Съдът е констатирал противоречието между обясненията на под. Р. , дадени пред съдия в досъдебното производство и дадените в съдебно заседание, както и противоречието им с показанията на свидетелите и е мотивирал решението си кои от тях кредитира. Правилата за формиране на волята му са спазени, а по същество вътрешното му съдийско убеждение не подлежи на последващ контрол.
При пълния синхрон в думите и действията им е направен законосъобразен извод, че предварително са се сговорили, като добре са обмислили и обсъдили ролите си и деянието точно е квалифицирано като измама по чл. 210 ал.1 т.2 НК. При фактическата контатация, че са се представили за служители на СОТ”Секюрити” и в това качество са извършили проверката законосъобразно е прието и квалифициращото обстоятелство по чл. 210 ал.1т.1 НК. Не се спори за наличието на квалифициращото обстоятелство опасен рецидив при данните за съдебното му минало.
Конкретни доводи за нарушение на материалния закон в частта, касаеща престъплението по чл. 152 ал.3 т.5 във вр. с ал.2 т.1 и ал.1 т.2 НК от осъдения не се поддържат. При фактическите констатации, че след получаване на сумата 34 лв от св. З поискал да говори насаме с пострадалата, която респектирана от длъжностното му качество и предполагаща, че разговора ще бъде във връзка със заплащането на остатъка от “глобата” се отместила от приятелите си, че насила я завел под едно дърво, съборил я на земята, съблякъл дрехите й и въпреки изразените несъгласие и оказаната съпротива се съвкупил с нея, материалният закон за това деяние е приложен точно.
Доводът на осъдения за постановяване на въззивното решение при съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т. 2 НПК се мотивира с допуснати нарушения на правилата за разглеждане на делото, довели до ограничаване на правото му да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин. В този смисъл са изложените съображения, че досъдебното производство е проведено едностранчиво и тенденциозно, като при съществуващата фактическа и правна сложност разследващият орган без основание е провел бързо производство и това го е лишило от възможност своевременно да представи доказателства. Идентично оплакване е поддържано в жалбата пред въззивната инстанция. При цялостната служебна проверка на присъдата, Русенският окръжен съд го е обсъдил и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК му е дал убедителен отговор. Изложените съображения, че досъбедното производство е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като му е осигурено упражняването на процесуалните права, са направени в съответствие с данните от приложеното бързо производство. Бързината на разследването, която се цели при това досъдебно производствно не е постигната за сметка на качеството му, защото е проведено обективно, всестранно и пълно. От момента на привличането му в качеството на обвиняем е назначен защитник, който е участвал в извършването на процесуално следствените действия. При разпитите и предявяването на разследването не е възразил по пълнотата му и не е поискал събирането на нови доказателства, поради което неоснователно се поддържа, че тенденциозно не са събрани доказателства в подкрепа на защитната му теза. В съдебната фаза на процеса са осигурени равни условия за състезателност на страните, като не е бил ограничен в доказателствените си искания за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В съдебните протоколи е отбелязано изявлението му, че няма да сочи нови доказателства. Във връзка с оплакването следва да се посочи, че и в настоящата инстанция не сочи кои обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени поради твърдяното нарушение.
Доводът за допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователен. Наказанията за двете престъпления са индивидуализирани в рамките на закона, в размери малко над средните предвидени в особената част на НК, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Начинът на извършване на изнасилването, в центъра на гр. Р. и в присъствието на приятелите на пострадалата, правилно е преценен като обстоятелство, което завишава обществената опасност на деянието, независимо от ниския интензитет на принуда, който се е оказал достатъчен за сломяване съпротивата. Обществената опасност на измамата също е завишена защото е извършена при наличието на две квалифициращи обстоятелства, всяко от които е достатъчно за съставомерност на деянието. Възрастта на осъдения не е основание за проява на снизхождение, в какъвто смисъл е доводът му пред настоящата инстанция. В свидетелството му за съдимост са отразени шест влязли в сила присъди, като инкриминираните деяния извършва два месеца след влизане в сила на последната присъда от две години лишаване от свобода за престъпление против собствеността. Тези данни не дават основание за извод, че се касае до някаква изолирана проява, характерна за младежката възраст. Очевидно налаганите му наказания не са оказали нужния превъзпитателен и възпиращ ефект. При проявената престъпна упоритост на незачитане на установения правов ред ,намаляването на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм и ще се яви несъвместимо с целите на наказателната репресия.
По искането на осъдения А. И. Р.:
В производството за проверка на влязлите в сила съдебни актове по реда на глава тридесет и трета НПК се прилагат правилата за касационното производство. Тя се извършва по искането на осъдения, съдържащо оплакване за допуснати конкретни особено съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК, като съдът служебно проверява за наличието на други непосочени основания, за които е длъжен да следи служебно. В искането на осъдения нарушенията не са конкретизирани, като се изразява несъгласие единствено с размера на наложеното наказание. При така упражненото от него право следва да се приеме оплакване единствено за постановяване на въззивното решение при допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.5 т.1 НПК. Такова нарушение по делото не е допуснато.
При установената фактическа обстановка и приложен материален закон въззивната инстанция е приела за основателно оплакването му за явна несправеливост на наказанието. Наложеното от нея наказание от шест години лишаване от свобода не е явно несправедливо завишено по смисъла на чл. 348 ал.5 т.1 НПК. Индивидуализирано е в рамките на закона под средния размер предвиден в чл. 211 НК, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК от значение за определяне обема на наказателната принуда За да го намали до този размер тя е преценила конкретното му участие в престълението. Възрастта на осъдения не е основание за смекчаване на наказателното положение, в какъвто смиъл е единственото конкретно съображение поддържано в съдебно заседание от защитника му. Извършеното престъпление не е инцидентна проява, а начин на поведение и живот. Този извод се налага от данните съдържащи се в свидетелството му за съдимост, където са отразени тринадесет влязли в сила присъди. При това обременено съдебно минало допълнителното смекчаване на наказателното положение би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото и превъзпитателно въздействие на наказанието. Осъденият следва да бъде изолиран от обществото за приетия период от време преди всичко за да му се отнеме възможността да върши престъпления.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховниоя касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Русенския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдените нарушения, както и други нарушения, за които следи служебно и без конкретни оплаквания и искането им за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдените В. Б. И. и А. И. Р. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 368/2007 год. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото решение № 26 от 28.03.2008 год., с което е изменена присъда № 147 от 30.08.2007 год. по НОХ дело № 2419/2007 год. на Русенсия районен съд.
Решението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: