Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
София, 15 октомври 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети септември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 331/2008 год.
Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия П. Н. П. против присъда № 44 от 11.04.2008 год. постановена по ВНОХ дело № 490/2008 год. на Варненския окръжен съд.
В жалбата, в мотивите към нея и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения за липсата на доказателствена основа на приетите фактически обстоятелства в резултат на необективен анализ на част от събраните доказателства и за несправедливо завишаване по размер на наказанието. По същество, в условията на алтернативност, се иска възивното решение да бъде отменено и бъде оправдан по обвиненията или да бъде изменено, като наказанията бъдат намалени по размер.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че е основателно единствено оплакването за явна несправедливост на наказанията, които биха могли да бъдат намалени с по шест месеца.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваната присъда на въззивната инстанция в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 2 от 17.01.2008 год. постановена по НОХ дело № 4902/2007 год. Варненският районен съд е признал подсъдимия П. Н. П. за невиновен в това на 18.11.2006 год. в гр. В. да е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, които по своето съдържание се отличават с изключителни дързост и цинизъм, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 325 ал.2 във вр. с ал.1 НК и в това, на същата дата и място да е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето на лице от състава на МВР при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 131 ал.2 т.3 във вр. с чл. 130 ал.1 НК.
Съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният граждански иск от И. Д. Д. против подсъдимия.
С присъда № 44 от 11.04.2008 год. постановена по ВНОХ дело № 490/2008 год. Варненският окръжен съд е отменил в наказателната й част присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия П. Н. П. за виновен в това, че на 18.11.2006 год. в гр. В. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителна дързост, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325 ал.2 пр.1 и 3 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и в това че на същата дата и място причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето на И. Д. Д. , лице от състава на МВР при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131 ал.2 т.3 във вр. с чл. 130 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години и шест месеца.
Оплакването за постановяване на възивната присъда при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, което се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора против оправдателната присъда на Варненския районен съд, в който са поддържани доводи за допуснати нарушения при оценката на противоречивите доказателства, довели до неправилни фактически и правни изводи. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 ал.1 НПК въззивният състав изцяло е проверил правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване за двете престъпления. Констатирал е допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд, изразяващи се в непълен и неточен анализ на доказателствата, неубедителност на съображенията за оправдаването на подсъдимия и незаконосъобразност на изводите. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339 ал.3 НПК, е посочил в какво се изразяват тези нарушения, каква оценка прави за достоверността на гласните доказателствени средства, какви фактически обстоятелства приема за установени от тях и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимият по двете обвинения.
Приетите от въззивната инстанция фактически констатации, че подсъдимият активно участвал в масовия бой, започнал извън стадиона между привържениците на двата отбора след приключване на футболната среща, което наложило намесата на патрулиращите полицаи Д. и К. , които се опитали да задържат по един от най-активните участници, че лицето което задържал св. К се подчинило на разпореждането му и преустановило действията си, а подсъдимият не се подчинил, започнал да оказва яростна съпротива при опита св. Д да постави на ръцете му белезници, дърпал се и нанасял удари в областта на лицето и тялото му, единият от които причинил навяхване на дясната раменна става, че поведението му наложило намесата на св. К, който пуснал задържаното от него лице и се опитал да помогне на колегата си, че подсъдимият го псувал, замахвал с ръце да го удари и откъснал поставения на ръкава му обозначителен знак, че едва след намесата на св. С били поставени белезници на ръцете му и преустановил действията си, не са лишени от доказателтвена основа и не са направени при превратна оценка само на част от доказателствените източници.
Неоснователен е довода, че въззивната инстанция е допуснала предубеденост и е нарушила принципа за разкриване на обективната истина, като е направила необективен анализ на доказателствата и е изграждила фактическата контатация за наличието на масов бой между двете футболни агитки с активното участие на подсъдимия единствено въз основа показанията на св. Д, които е кредитирала без основание, предвид нарушението на служебните му задължения, изразяващо се в опита да постави белезници на лице, което не е извършило противообществена проява. Нарушения при формиране вътрещното съдийско убеждение от въззивната инстанция не са допуснати. Като инстанция по същество и в съответствие с правомощията си тя е обсъдила всяко едно от доказателствените средства поотделно и в логическата му връзка с останалите и е мотивирала решението си кои от тях да кредитира. Действително са налице две групи противоречиви гласни доказателствени средства, като от една страна са показанията на св. А, С. , Б. , К. и К. , които са твърдяли, че подсъдимият е задържан в момент на приближаване към биещите се при опита му да ги разтърве, а от друга страна са показанията на св. Д, К. , С. и П. , които са установили активното му участие в боя и извършените действия при задържането му. Правилата за формиране на волята му при тяхната оценка са спазени, като са изложени убедителни съображения в подкрепа на извода за недостоверност на едната група, а по същество решението му кои противоречиви доказателства да кредитира не подлежи на последващ контрол. Внимателното запознаване с показанията на тази група свидетели, които са от неговия фен клуб, подкрепя направения извод, че те дават сведения единствено за това, че не е извършил никакви активни действия, както в конфликта между агитките, така и по късно по отношение на полицейстките служители, като е бил задържан в момента на приближаването му към биещите се. Тези факти противоречат на съобщеното от самия подсъдим, че се намирал между биещите се, опитвайки се да помогне на своите приятели, както и относно последващите му действия. Показанията на св. Д са логични и последователни и са оценени съобразно действителното им съдържание. Двамата заедно с други техни колеги са имали възложена конкретна задача във връзка с опазване на обществения ред, предвид очакваното напрежение след подобен род прояви. Намесата им е правомерна и съобразена със задълженията им, поради което не може да се приеме, че дават недостоверни сведения за началото и развитието на инцидента, за да бъде оправдано превишаването на правомощията от страна на св. Д от там да се прави извод за недобросъвесност. Липсват данни да са имали някакви отношения с подсъдимия, които да ги мотивират умишлено да му навредят, като му припишат престъпление, което не е извършил. Показанията им се подкрепят и от показанията на св. С, които добросъвестно са възпроизвели фактите, които лично са възприели.
При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпления по възведените обвинения. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, което се отличава с изключителна дързост, както и на престъплението причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето на лице от състава на МВР при изпълнение на службата му. И в светлината на задължителните указания, дадени в Пост № 2/74 год. на Пленума на ВС, законосъобразно е прието, че футболните пристрастния, изразили се в масов побой след края на футболната среща са непристойно действие по смисъла на чл. 325 ал.1 НК, защото с тях грубо се нарушава установеният обществен ред и се изразява явно неуважение към обществото. Без значение за съставомерността на деянието на подсъдимия като футболно хулиганство е факта кой е първоначалния инициатор на боя. Самото участие в такъв бой на улицата и то в присъствието на полицейски органи, охраняващи мероприятието, чиято задача е била предотвратяване на такива непристойни прояви от страна на феновете, е хулиганско. Последващите му действия не само са продължение на хулиганското поведение, но са израз на особената дързост. Те са съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност на св. Д, в качеството му на полицейски орган, като нанесения удар му е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, поради което законосъобразно е прието, че в условията на съвкупност е осъществен състава и на това престъпление. Въззивната инстанция мотивирано е отхвърлила довода за липса на умисъл в дейстията му.
Оплакването за допуснато нарушение, което е касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1т.3 във вр. с ал.5 т.1 НПК, което се поддържа и от представителя на обвинението, е неоснователно. Конкретни доводи за явно несъответствие на наказанията със степента на обществената опасност на деянията и дееца и целите по чл. 36 НК, на които касационната инстанция е длъжна да отговори, от жалбоподателя не се поддържат, поради което преценката за справедливостта им следва да се ограничи главно до наличието на основания за служебна намеса. В конкретния случай такива основания не са налице. Двете наказания са индивидуализирани в рамките, предвидени в особената част на НК за престъпленията, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Възрастта и съдебното му минало, на които представителят на обвинението основава становището си си за намаляване на наказанията, са отчетени при отмерване на санкциите, като смекчаващи наказателното положение на дееца и не може да им се отдава по-голямо наказателно-правно значение. Деяния от вида на инкриминираните по начало се извършват от лица в младежка възраст, но са с висока степен на обществена опасност. Затова ефикасната борба срещу тях следва да се води и посредством налагане на такива по размер наказания, които да имат необходимия възпиращ и предупредителен ефект. Целите на наказанието не биха се постигнали с определяне по-малък обем наказателна принуда.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Варненския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила присъда № 44 от 11.04.2008 год. постановена по ВНОХ дело № 490/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отменена присъда №2/2007 год. по НОХ дело № 4902/2007 год. на Варненския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият П. Н. П. е признат за виновен и осъден по предявените му обвинения по чл. 325 ал.2 пр.1 и 3 във вр. с ал.1 НК на една година лишаване от свобода и по чл. 131 ал.2 т.3 във вр. с чл. 130 ал.1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23 ал.1 НК му е определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и шест месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: