Определение №119 от 13.9.2012 по ч.пр. дело №1328/1328 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

гр. София, 13.09.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение , в закрито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова

ЧЛЕНОВЕ : Лиляна Методиева
Елена Авдева
при участието на секретар
и като взе предвид становището на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
частно наказателно дело № 1328/2012 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 от НПК, след като с разпореждане № 171 от 03.07.2012 г. по нохд № 322/2012 г. съдията – докладчик по нохд № 322/2012 г. на Окръжния съд в гр.Сливен прекратил делото и постановил да се изпрати на Върховния касационен съд с искане той да се произнесе относно местната подсъдност.
Прокурорът изразява становище за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд .
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното :
Окръжната прокуратура в гр.Сливен внесла в Окръжния съд в гр.Сливен обвинителен акт срещу Р. П. С. за престъпление по чл. 278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК.
Съдията- докладчик констатирал, че макар инкриминираната дейност да е осъществена на територията на гр. С., където е извършено и разследването, делото следва да се разгледа по целесъобразност от Софийския градски съд, тъй като в неговия район е местоживеенето на шестте вещи лица и се извършва съхраняването на веществените доказателства .

Искането за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд съгласно чл.43, т.1 от НПК, е неоснователно.
Подсъдимият и тримата свидетели по делото имат адреси в гр.Нова Загора. Корективните правомощия на Върховния касационен съд във връзка с местната подсъдност са лимитативно посочени в чл.43 от НПК. Цитираната от изпращащия съд хипотеза на чл. 43, т.1 от НПК обвързва промяната на компетентния съд с местожителството на обвиняемите или свидетелите, но не и на другите участници в процеса.Разширителното тълкуване на текста, направено от Окръжния съд в гр.Сливен, дерогира правилата на чл. 36 от НПК за определяне на подсъдността по местоизвършване на престъплението без да са налице допустимите от чл. 43, т.1 от НПК процесуални предпоставки за това. Посочената в разпореждането съдебна практика е строго ориентирана към случаите, в които много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг, еднакъв по степен съд, поради което не подкрепя крайния извод на съдията – докладчик.
Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :

Нохд № 322/2012 г. по описа на Окръжния съд в гр. Сливен да се разгледа от състав на същия съд.
Делото заедно с определението да се изпрати на Окръжния съд в гр. Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top