Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
София, 23.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 853 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. Т. Б. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 122/ 2014 г. на Окръжен съд – Русе, изменение на решение № 47 от 25.03.2014 г. и намаляване на наказанието.
Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, аргументирано с неправилното определяне на размерите на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС при отчетения от съдилищата превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Пред касационната инстанция осъденият М. Т. Б. не взема становище по делото.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С решение № 47 от 25.03.2014 г. по в.н.о.х.д. № 122/ 2014 г. Русенският окръжен съд потвърдил присъда № 18 от 27.01.2014 г. по н.о.х.д. № 112/ 2014 г. на Русенски районен съд, с която осъденият М. Т. Б. бил признат за виновен в това, че на 01.01.2014 г., в 01:30 ч, в гр.Р., управлявал МПС – л.а. „Ф. Ф.” с д.к. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта от 1,47 промили, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, както и кумулативно наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца. Съдът възложил на осъдения разноските по делото.
Първоинстанционното съдебно производство протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, като осъденият М. Б. признал фактите, посочени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Районният съд констатирал, че признатите факти се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие, а наказанието лишаване от свобода определил при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Процесуално допустимото искане на осъдения М. Т. Б. е частично основателно.
Съдилищата извели необходимите индивидуализиращи предпоставки за определяне на размерите на наказанията, но като отегчаващо обстоятелство посочили предишните наказания на осъдения, наложени по административен ред. Позовали се на справка (л. 21 от д.п.) на КАТ-ОДП, гр.Русе, според която осъденият бил наказан с наказателни постановления през 2006 г. за нарушение по чл. 185 от ЗДвП (глоба от 20 лв, когато не са предвидени специални санкции) и през 2011 г. за нарушение на чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (глоба от 400 лв) – за несключен договор за гражданска отговорност. Времето на тяхното осъществяване и наложените в минимален размер административни санкции не представляват необходимите предпоставки, които съществено завишават обществената опасност на дееца, тъй като само като такива те могат да бъдат разгледани. Тези административни санкции са част от характеристиката на осъденото лице. А съдилищата им придали значение по-голямо от съществуващото. Те не способстват към завишаване на наказанието, а съдебните състави определили кумулативното наказание по чл. 343г от НК – лишаване от правоуправление в размер, който не съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на осъденото лице. Това наказание е явно несправедливо и неговият размер следва да бъде намален от една година и два месеца на осем месеца.
Основното наказание лишаване от свобода е справедливо отмерено и не се налага неговото занижаване. Размерът му е съобразен с конкретната величина на алкохолната употреба от водача и със смекчаващите отговорността обстоятелства. Искането на осъдения в тази част е неоснователно.
Необходимостта от намаляване на наложеното на осъдения М. Б. наказание по чл. 343г от НК налага приключилото въззивно наказателно производство да бъде възобновено. Намаляването е в полза на осъденото лице, поради което следва да бъде извършено в това производство, без делото да бъде връщано на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК.
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.н.о.х.д. № 122/ 2014 г. на Русенски окръжен съд, ИЗМЕНЯ решение № 47 от 25.03.2014 г., като НАМАЛЯВА наложеното на осъдения М. Т. Б. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.