Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
гр. София, 31.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Бисер Троянов
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1170/2014 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. П. К.в, чрез неговия защитник – адвокат С. Б., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 347/2014 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание и присъдено обезщетение – явно несправедливи. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия.
Повереникът на пострадалия – адвокат Р. Н. изразява становище, че жалбата не следва да се уважава.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 188/26.05.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 6-ти състав, е изменил присъда от 26.02.2014 г., постановена по нохд № 252/2013 г., на Софийския окръжен съд, като е увеличил размера на наложеното, на подс. С. П. К. наказание лишаване от свобода от три на четири години, определяйки „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от „открит” тип.
Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 НК и осъден да заплати 20 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от гр. ищец В. И., произнасяйки се за веществените доказателства, направените разноски и ДТ.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод посочени в жалбата, се свеждат до твърденията, че съдилищата са извършили неправилна преценка на събраните доказателства и от там са направили незаконосъобразни изводи, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115 НК.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия К., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление – по чл. 115, вр. чл. 18 НК, са подкрепени от събраните по делото и кредитирани доказателства – гласни, писмени, веществени и експертни заключения, подробно посочени в мотивите. В тази връзка, правилно е била дадена пълна вяра на показанията, на пострадалия свидетел В. И., като логични и последователни, непротиворечиви и подкрепени от данните от други доказателствени средства – показанията на св. Ц., Р., М., Й. и П. /последните две от ДП/, от наличните обективни медицински находки, касаещи причинените увреждания и становището на експертите относно произхода на биологичната материя съдържаща се в червеникаво-кафявите петна иззети от мястото на инцидента. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция, не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от преките доказателствени източници, подробно посочени по-горе, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертните заключения и приложените писмени и веществени доказателства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава именно на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 НК. Противоречията между данните в доказателствените средства – обясненията на подсъдимия и показанията на св. В. П. и Р. П. от една страна и останалите посочени по – горе, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Точно е посочено на кои се дава вяра и на кои не и защо и на кои се гради извода за виновност на подсъдимия точно по посочения текст от НК. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства по делото, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършен опит за убийство от касатора, квалифициран по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 НК, са напълно законосъобразни. Същият от обективна страна е действал с хладно оръжие – нож, нанесъл е силен удар насочен към жизнено важни органи на тялото – лявата гръдна половина, на пострадалия, като деянието обективно е от естество да причини смъртта на пострадалия. В този смисъл е и становището на вещото лице, че без своевременно извършване на оперативна намеса, неминуемо е щял да настъпи летален изход От субективна страна, с оглед установените обективни характеристики на изпълнителното деяние е точен и извода, че подсъдимият К. е действал при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са идентични с поддържаните и пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си, подробно се е занимал с твърденията за наличие на института, на „неизбежна отбрана”, с искането за приложение на чл. 118 НК и е изложил убедителни съображения, защо ги отхвърля, позовавайки се на събраните доказателства по делото и които не се нуждаят от преповтаряне. Точен е извода, че обвинението по чл. 115, вр. чл. 18 НК е доказано по несъмнен начин, отхвърляйки в тази връзка противоречивите му обяснения за развитие на инцидента, приемайки ги за защитна позиция и като опровергани от СМЕ за намерените обективни находки по тялото на пострадалия, локализирани в лявата гръдна половина, за механизма на причиняването им – отправен силен удар с нож, от показанията на кредитираните свидетелски показания Изложените в тази връзка мотиви от въззивната инстанция, са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, поради което се възприемат и от настоящия съдебен състав. Точно е било прието с оглед на събраните и преценени доказателства, че в случая не е налице непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия И. срещу подсъдимия или друго присъстващо на инцидента лице, така както са изискванията на чл. 12, ал. 1 НК. В този смисъл подс. К. не може да се позовава на този законов институт, който дава възможност при точно определени обстоятелства да упражни право на защита, а това е така защото в случая липсват доказателства за осъществено нападение от пострадалия.
Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно потвърждаването на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тази връзка, правилно е било прието, с оглед на заключението по СПЕ за подсъдимия и разбора на данните от гласните доказателствени средства, подробно обсъдени в мотивите на решението – стр. 44 и 45, че към момента на извършване на деянието, същият не се е намирал в състояние на физиологичен афект, което да е рефлектирало върху върху поведението му. При липсата на това фактическо обстоятелство, което има съставомерен характер, за да обуслови квалификация по чл. 118 НК, същата в случая е неприложима.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. К. е извършил това престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване на исканията по това касационно основание.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
И това касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, които да са ограничили правото на защита, на подс. С. К. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Апелативният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, присъствие на процесуални представители, осигурена е възможност за възражения и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Киров е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, с упълномощени защитници и да дава обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
Като конкретно възражение в жалбата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е посочен отказа на съда да бъде допусната дву или тричленна СПЕ и от там нарушение правото на защита. Настоящата инстанция счита същото за неоснователно. Право на въззивният съд е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от определения, от 16.04.2014 г. и 14.05.2014 г., било е обсъдено направеното искане по доказателствата и отказвайки да бъде уважено, не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да бъдат допуснати искани доказателства. В случая второинстанционният съд е приел, че въпросите поставени от защитата са изяснени от събраните други доказателствени материали по делото, поради което като не е уважил направеното искане, не е допуснал нарушение на процесуалния закон.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение:
Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне на размера на наказанието /по повод и на подаден протест/, въззивният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца – л. 45 и 46 от мотивите. Правилен е извода, че в случая следва да намерят приложение нормите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, както е преценил и първостепенния съд и се слезе под долната граница предвидена в закона за това престъпление. От друга страна са законосъобразни направените разсъждения, че определеното от този съд наказание по размер – три години лишаване от свобода е снизходително и не съответства на степента на обществена опасност на конкретното престъпление с оглед на начина на извършване на деянието, мястото на нанасяне на удара, нанесените поражения, реализирането на два медико-биологични признака. Именно за това е и определил наказание в размер на четири години лишаване от свобода, в който смисъл е изменил първоинстанционната присъда. Същият е напълно справедлив, съобразен с данните за деянието и дееца. Допълнителното му намаляване е напълно неоправдано, тъй като всяка по-голяма снизходителност би била абсолютно несъвместима с правилата за индивидуализацията и няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, за осъществяване в пълна степен на задачите, на индивидуалната и генерална превенции, за да се въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо върху него и останалите членове на обществото.
Не са налице и основания за промяна в размера на присъдената сума по предявеният граждански иск, за причинени неимуществени вреди. Пострадалият е претърпял такива вреди в резултат на нараняването. Съдилищата са приложили правилно принципите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с оглед на претърпените болки и страдания, законосъобразно са определили размера на обезщетението от 20 000 лв., заедно със законната лихва.
С оглед на направените по – горе изводи, жалбата се явява изцяло неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена, а въззивният съдебен акт – оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 188/26.05.2014 г., постановено по внохд № 347/2014 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6-ти състав.
Председател:
Членове: