Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
гр. София, 13.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Кр. Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1812/2013 година.
Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдената Б. К. Х. от село Л., обл. Вр., чрез нейния защитник – адвокат М. М., за възобновяване на нохд № С – 202/2010 г., на Софийски районен съд, НО, 112-ти състав. Твърди се, че влезлият в сила съдебен акт – присъда, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането са за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда от 05.12.2011 г., постановена по нохд № С-202/2010 г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 112-ти състав, е признал подсъдимата Б. К. Х. за виновна в извършено през периода от началото на м. април 2006 г., до 19.04.2006 г., в гр. С., престъпление по чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и при условията на чл. 2, ал. 2 НК, я е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, при “ строг” първоначален режим на изтърпяване в затвор от „закрит” тип. Привел е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК, наказанието от три години лишаване от свобода, наложено й с определение по нохд № 1761/2000 г. на СГС, определяйки първоначалния режим и вида на затворническото общежитие. Оправдал я е по обвинението по чл. 117, ал. 2, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК, както и затова, че е извършила деянието в качеството на помагач и в съучастие с Р. Б. Д.. Решил е въпроса и за веществените доказателства.
С присъдата се е произнесъл и по обвиненията срещу Б. И. С. и Р. Б. Д..
С решение № 3/29.03.2013 г., Софийският градски съд, наказателно отделение 4-ти въззивен състав е изменил посочената присъда в частта за наложеното наказание на подс. Б. Х., като е увеличил размера му на една година лишаване от свобода.
Изменил е присъдата и относно наказанието на подс. Б. С..
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По довода в искането за допуснато нарушение на закона:
Основанието за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочен в искането се свеждат до твърдението, че неоснователно съдът е постановил осъдителна присъда, въпреки липсата на преки доказателства за вината на подсъдимата, както и за неправилна преценка на събраните по делото.
При приетите за установени от съда фактически положения, които не подлежат на контрол по реда и на това производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 426 НПК, материалният закон е приложен правилно. Направеният извод, че подс. Б. Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по приетата квалификация, е напълно законосъобразен. По своята същност възраженията на осъдената и нейната защита, се свеждат до оспорване обосноваността на съдебният акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване. При това съдилищата, при установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване в процеса и извършвайки своя собствена преценка на събраните доказателства, не са ги възприели превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на осъдената, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от данните от специалните разузнавателни средства /СРС/, инкорпорирани във веществени доказателствени средства при стриктно спазване на реда за това и правилно включени в доказателствения материал, показанията на св. Н., К., Д., Ц., К., М. от досъдебното производство, Г., на които основателно е дадена пълна вяра, от приложените подробно изброени в мотивите писмени доказателства, експертното заключение. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на пълен, подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от съдебните инстанции, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на посоченото престъпление. Противоречията между данните от доказателствените средства, са били обсъдени в мотивите, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимата, няма никакво основание за контролиране по този ред на вътрешното им убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в процеса изводите, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни.
Посочените в искането възражения във връзка с този направен довод, са стояли на вниманието пред предходните съдилища. Същите в мотивите си подробно са се занимали с твърденията, че липсват преки доказателства доказващи вината на подсъдимата и че неправилно е била осъдена само въз основа на данните от СРС, а въззивната инстанция и че са били нарушени правата й в пред вид осъждането й като извършител на приготовлението и са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо ги отхвърлят. Посочените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото от събраните доказателства.
Настоящата инстанция ги възприема изцяло и счита, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти и по направените възражения. Законосъобразно в тази връзка е посочено, че СРС и данните от тях са били законосъобразно експлоатирани, че се подкрепят от веществените доказателствени средства, показанията на св. К., Н., Д., приложените писмени доказателства – протокола за претърсване и изземване, че няма никакво изменение във фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт и от там за неприемливост на довода за нарушени права на подсъдимата.
Осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимите. В случая, са налице данни от СРС, свидетелски показания, писмени доказателства и експертно заключение, на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от съдилищата, съпоставени са помежду си и с останалите събрани доказателства, вследствие на което е стигнато до законосъобразен извод, че същите са последователни и непротиворечиви и трябва да бъдат кредитирани.
И настоящата инстанция по реда на производството за възобновяване счита, че всички събрани доказателства в съвкупност, водят до единствения възможен извод, за виновността на подсъдимата, като изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение.
По довода в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения:
И по това основание за възобновяване – по чл. 422,ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в искането възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Б. Х.. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила, за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са били допуснати. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимата. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Подсъдимата е имала възможност да се защитава пред две съдебни инстанции в присъствие на защитник и да дават обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на тази инстанция, за отмяна на съдебният акт.
Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това те не са възприели превратно доказателствата, /както се твърди в искането/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимата, са анализирали подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените веществени доказателствени средства изготвени на основата на използваните СРС, гласни доказателствени средства изброени по – горе, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които са установили точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че е осъществила състава на посоченото престъпление, правилно е била осъдена за това. От своя страна възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, съдилищата мотивирано са обосновала отказа си да приемат, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно.
По конкретно направените възражения за кредитирането на данните от СРС и осъждането като извършител на приготовлението за убийство, настоящата инстанция се е произнесла по – горе в мотивите, поради което същите не се нуждаят от повтаряне.
С оглед на изложеното, доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в искането, се явява неоснователен.
По довода в искането, за явна несправедливост на наложеното наказание:
Лишено от основание е и възражението и по този направен довод. При определяне на завишения размер на наказанието от въззивната инстанция е подложено на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Направила е точния извод, че първостепенния съд е наложил необосновано нисък размер на наказанието лишаване от свобода и отчитайки конкретните данни за извършеното деяние и личността на дееца, при наличието на съответен протест, го е увеличила от четири месеца на една година при условията на чл. 54, НК, като е счела, че с този размер ще се осъществят целите на наказателната репресия.
И според настоящият съдебен състав по реда на това производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание от въззивната инстанция, е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите му по чл. 36 НК. С оглед на това, намаляването размера на санкцията е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на задачите на наказателната репресия.
Ето защо искането и в тази му част се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Б. К. Х. от с.Л., обл. В., за възобновяване на нохд № С – 202/2010 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 112-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: