Р Е Ш Е Н И Е
№ 563
гр. София, 07.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора К. Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1900/2013 година.
Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения С. Г. С. от гр. Смолян, чрез неговия защитник – адвокат А. Б., за възобновяване на наказателно дело № 69/2012 г., на Районен съд гр.Смолян. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С влязла в сила присъда № 13/27.02.2013 г., Смолянският районен съд, е осъдил подс. С. Г. С., за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, като му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, по реда на чл. 67, ал. 3 НК. Признал го е за виновен и в извършено престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определил за изтърпяване едно общо наказание от три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, като е постановил и изтърпяване на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, уважил е предявеният граждански иск за 60 000 евро претърпени имуществени вреди от британския гражданин Д. Б. и се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства.
С решение № 233/07.06.2013 г., постановено по внохд № 23/2013 г., Смолянският окръжен съд, е потвърдил първоинстанционната присъда.
По довода в искането за допуснато нарушение на закона:
Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно – релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. С., са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите: Дж. Б. и Гр. Б. – пострадали, А. М., Б. К., Е. М., М. З. и Д. Т., на които законосъобразно и обосновано е дадена пълна вяра, от експертните заключения и приложените многобройни писмени доказателства подробно изброени в мотивите, всички те сочещи подсъдимия като автор на извършените престъпления. Предходните съдилища са дали подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред тях, такива възражения. Същите, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, са аргументирали убедително извода си, че подс. С. е извършителя на инкриминираните с обвинението деяния. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпленията, точно квалифицирани по посочените текстове от НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, на приложените писмени доказателства и експертни заключения. Приложен е бил законът, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на този престъпления. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране и по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираните деяния. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. С., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал в британските граждани Д. Б. и Г. Б. заблуждение, че ще закупи за ФП [фирма], имот с пл. н. 3 по частичния кадастрален план на с.Д., общ. Мадан, като по този начин ги мотивирал да му преведат по личната банкова сметка общо 60 000 евро – 117 349.80 лв. причинявайки имотна вреда за тази сума в големи размери. Също така на 15.10.2008 г. в с.Д., в банка [фирма], при условията на продължавано престъпление е потвърдил неистина в два броя частни документи – декларации, в които по силата на закон е длъжен да удостовери истината, като ги е използвал като доказателство за тези обстоятелства. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на инстанционните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъпленията, по посочените текстове от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В тази връзка са точни и изводите, че са неоснователни възраженията на защитата, че не са налице елементите от фактическия им състав, за наличие на гражданско – правни отношения, а не за извършено престъпление. Изложени са убедителни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подс. С. С., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, подробно посочени по – горе, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминираният период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставите на инкриминираните с обвинението престъпления, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция от своя страна не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била от второинстанционният съд изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за възражения и устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направени възражения и правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка на л. 58 от мотивите са изложени подробни и законосъобразни съображения, защо се приемат за неоснователни твърденията, също такива направени и пред настоящата инстанция: за противоречия в обвинителния акт, за участието на съдия М. и присъствие на повереник на пострадалия – адвокат С. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Допълнително следва да се отбележи, че участието на съдията при провеждане от разследващ орган на разпит на свидетел в досъдебното производство, не е основание за отвод от изрично изброените, нито само по себе си може да се счита като условие за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото при участието му в съдебната фаза на процеса. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.
Също така, съдилищата подробно са отговорили на всички въпроси в съответствие с чл. 301, 305 и 339 НПК. Посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, както и на въпросите по чл. 301 НПК, обсъдени са били твърдяните противоречия в тях. Предмет на обсъждане са били и посочените по – горе доводи на защитата, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения защо не се възприемат.
Неоснователно е и направеното възражение по реда на настоящото производство, за допуснато нарушение на правото на защита, на подсъдимия, поради отказ от събирането на искани доказателства. Право на инстанциите е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. С мотивирани определения от 11.01.2013 г., 08.02.2013 г.27.02.2013 г. на решаващият съд и 20.05.2013 г., на въззивния, съдилищата са се произнесли по направените искания по доказателствата и отказвайки ги не са допуснали нарушения на процесуалния закон. Законодателят им е предоставил правото на преценка кога и в какви случаи да бъдат допускани искани доказателства. В случая, те са се позовали на събрани други писмени и гласни, експертни заключения и законосъобразно са приели, че исканите доказателства не са от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като обстоятелствата за които са били поискани са изяснени С оглед на изложеното, не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са единствените основания, за отмяна на съдебния акт.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Конкретно възражение по този довод е твърдението, че неправилно наказанието не е било определено при условията на чл. 55 НК.
Лишено от основание и това направено възражение. При определяне размера на санкциите и начина на изтърпяването им, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за това. При строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, с оглед на данните за степента на обществена опасност на деянията и дееца, справедливо е било наложено наказание съответно от три години лишаване от свобода с посочената пробационна мярка и от шест месеца лишаване от свобода, приложени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 66, ал. 1 НК по отношение на общо определеното наказание лишаване от свобода. Точен е и извода, че за постигане целите му, задачите на индивидуалната и генерална превенции не се налага неговото ефективно изтърпяване.
И настоящата инстанция счита, че в случая с оглед на конкретно извършените деяния и предмета на посегателство, не са налице нито изключителни /о/, нито многобройни смекчаващи вината на осъдения С. обстоятелства, каквито не се посочват и в искането, за да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното и се приложат разпоредбите на чл. 55 НК. Затова и това възражение се явява неоснователно.
Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. С. от гр.См., за възобновяване на наказателно общ характер дело № 691/2012 г., на Смолянския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: