Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
гр. София, 06.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора К. Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1789/2013 година.
Делото е образувано по искане на осъдения Н. П. Г. от с.Б., обл. Ст. З., за възобновяване на нохд № 854/2013 г., на Районен съд гр.Стара Загора. Твърди се, че съдебният акт – определение от 19.04.2013 г., е постановен при допуснати съществено нарушение на закона и процесуални нарушения, като се иска да бъде отменен и осъдения оправдан.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения Н. Г. и обстоятелствата по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
С протоколно определение от 19.04.2013 г., постановено по нохд № 854/2013 г., Старозагорският районен съд, 7-ми наказателен състав, е одобрил споразумение между прокурор от районна прокуратура гр. Стара Загора, защитника на подсъдимия Н. Г. – адвокат Г. Б. и подсъдимия Н. П. Г., с което последният е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” му е наложено наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител – двете за срок от по осем месеца и е прекратил производството по делото.
По искането:
Релевираните основания в искането, по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Направените възражения се свеждат до твърдението, че деянието е несъставомерно, тъй като осъдения Н. Г. е бил положил успешно изпита си за правоуправление на МПС по време на извършената проверка от служителите на КАТ, но свидетелството му за правоуправление още не било издадено.
При безспорно приетите за установени фактически положения от страните по делото, декларирано при изготвяне и подписване на споразумението, приетата правна квалификация на деянието като престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, е напълно законосъобразна. Подсъдимият Г., на 08.01.2013 г., в гр. Ст. З. е управлявал моторно превозно средство – л. а. „М.Е. ” с рег. н. СТ….АК, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за правоуправление, наложено с наказателно постановление № 2197/05.08.2012 г., на ОД на МВР-Стара Загора.
При тези данни точни са изводите, че деятелността на подс. Г. следва да бъде квалифицирана, като престъпление по чл. 343в, ал. ал. 2, вр. ал. 1 НК. Поради това й направените в искането възражения от него за несъставомерност на деянието, подробно посочени по – горе, са неоснователни. Съдебната практика вече е утвърдила в множество решения на ВКС, че чл. 343в, ал. 2 НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно свидетелство /СУМПС/ – както когато такова не е било издадено на водача, така и когато то е било отнето на някакво основание. За да е съставомерно деянието от обективна страна по посоченият текст от НК, както е отбелязано в него, е достатъчно деецът да управлява МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние. По делото е безспорно установено, че такова му е наложено с влязло в сила наказателно постановление на ОД на МВР Стара Загора, поради което и е осъществен състава на това престъпление.
Съгласно разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, „за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От друга страна съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП, той получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на извършените нарушения. Чл. 151, ал. 2 ЗДвП указва, че СУМПС се издава от органите на МВР на лице, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на МПС. Следователно е налице сложен фактически състав, чиито елементи следва да бъдат налице, за да може да бъде издадено от органите на МВР СУМПС, поради което до издаването му и направена преценка в тази насока лицето не може да управлява МПС.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на ІІ наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. П. Г. от с.Б., обл.С. З., за възобновяване на нохд № 854/2013 г., на Старозагорския районен съд.
Председател:
Членове: