Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
София , 08 март 2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова …………………………………и в присъствието на прокурора Антони Лаков ……………………………… изслуша докладваното от съдията Е. Авдева
наказателно дело № 665 /2009 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане / наречено от автора предложение/ на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Р. за възобновяване на производството по чнд № 242/2009 г. по описа на Районния съд в гр. К..
В искането се сочи, че при разследването по досъдебно производство № 9/2009 г. по описа на Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура – гр. Р. са установени доказателства от съществено значение за изхода на чнд № 242/2009 г., които не са били известни на съда.
Представителят на прокуратурата пред настоящата инстанция пледира в подкрепа на възобновяването на делото.
Осъденият и неговият защитник оспорват допустимостта и основателността на искането на окръжния прокурор.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, установи следното :
Районният съд в гр. К. с определение № 133 от 10.08.2009 г. по чнд № 242/2009 г. настанил А. Й. Б. за принудително лечение в психиатричното отделение към болницата в затвора в гр. Л. на основание чл. 89, б.”в” във вр. с чл.90, ал.2 от НК и чл. 431, ал.1 от НПК. Съдът се позовал на съдебнопсихиатрична експертиза, установяваща психичното заболяване на лицето – “параноидна шизофрения” с епизодично протичане и прогресиращ дефицит.
Определението не е обжалвано и влязло в законна сила на 18.08.2009 г.
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал.1 от НПК от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо.
Твърдението на защитата на осъдения, че определенията по чл. 431, ал.1 от НПК за прилагане на принудителни медицински мерки не подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, е неоснователно. Съгласно 419, ал.1 от НПК в кръга актове, контролирани чрез извънредния способ на възобновяването, са включени и определенията по чл. 341, ал.1 от НПК, сред които са и определенията по чл. 431, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
Районният съд гр. К. в производството по чнд № 242/2009 г. приел за установено, че А. Б. страда от параноидна шизофрения, водеща до състояние на невменяемост. В рамките на разследването по досъдебно производство № 9/2009 г. по описа на Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура – гр. Р., чрез изследването на новоткрити обстоятелства по експертен път, е установено обратното – А. Б. не е болен от шизофрения и не е невменяем. Констатираното заболяване – шизотипно разстройство, наподобява шизофренията, но е различно от нея и не изключва възможността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Налице е основанието за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.3 от НПК – чрез разследване е разкрито доказателство от съществено значение за делото, останало неизвестно при постановяване на съдебния акт.
Аргументът на защитата, че възобновяването на делото не е необходимо, защото принудителната мярка може да бъде прекратена, е без процесуална стойност. Отмяната на наложената мярка или нейното прекратяване са две отделни процесуални цели, свързани с различни правни последици. Решението на прокурора коя от тях да предпочете е в полето на дискреция на държавното обвинение и не подлежи на контрол в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд № 242/2009 г. по описа на Районния съд в гр. К. и отменява постановеното по него определение № 133 от 10.08.2009 г.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.