Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
София , 08 март 2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова …………………………………и в присъствието на прокурора С.Бумбалова ……………………………… изслуша докладваното от съдията Е. Авдева
наказателно дело № 725 /2009 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационната жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител Р. А. Д. срещу решение № 354 / 24.11.2009 г. по внохд № 2518 / 2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
С жалбата се атакува частта от въззивния акт, с която е отменена гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда и е прекратено производството по предявените граждански искове. Изтъкват се аргументи за съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на пострадалия, и се отправя искане за отмяна на решението с последица уважаване на претенциите за обезщетение.
Защитникът на подсъдимите възразява срещу основателността на жалбата.
Представителят на прокуратурата пледира за отмяна на решението в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното :
Районният съд в гр. К. с присъда № 64 от 13.07.2009 г. по нохд № 402 по описа за 2009 г. признал подсъдимите А. А. Я. и А. А. Я. за виновни в това , че в съучастие като съизвършители запалили имущество със значителна стойност- 12 090 лева, собственост на Р. А. Д., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 20 , ал. 2 и чл. 55, ал. 1 ,т.1 от НК наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. Със същата присъда първоинстанционният съд осъдил А. А. Я. да заплати на гражданския ищец Р. А. Д. 8000 лева , а А. А. Я. – 4090 лева, представляващи обезщетение за понесените имуществени вреди от престъплението по чл. 330, ал.1 от НК ведно със законните лихви от деня на увреждането до окончателно издължаване на присъдените суми.
Окръжният съд в гр. П. с решение № 354 от 24.11.2009 г. по внохд № 2* по описа за 2009 г. отменил присъдата на предходната инстанция в гражданско-осъдителната й част и прекратил производството по гражданските искове.
Касационната жалба е основателна по следните съображения:
Атакуваната част от въззивното решение е опорочена от нарушение на процесуалния закон , което е съществено, тъй като са ограничени правата на гражданския ищец.
Окръжният съд е постановил оспорваното решение, като е приел, че гражданските искове срещу подсъдимите А. Я. и А. Я. са недопустими, тъй като :
• предявени са поотделно и не са съобразени с произтичащата от чл. 53 във връзка с чл. 45 от ЗЗД солидарност на задължението, резултат непозволено увреждане , причиненено от неколцина и
• вредите, чието обезщетяване са претендира, не са елемент от състава на престъплението по чл. 330, ал.1 от НК, за което са осъдени подсъдимите, поради което са извън предмета на доказване и установяването им би довело до отлагане на делото
Настоящият съдебен състав намира тези аргументи за незаконосъобразни.
Чл.53 от ЗЗД регламентира принципа на солидарност на длъжниците като санкция за осъщественото в престъпно съучастие непозволено увреждане. Солидарността обаче е установена само в интерес на кредитора. Спрямо него всички солидарни длъжници отговарят за цялото задължение. Той преценява срещу кой от тях и за каква сума да насочи претенцията си. Естеството на спорното правоотношение между пострадалия и подсъдимите не води до задължително необходимо другарство и предявяването на иска солидарно срещу двамата не е условие за неговата допустимост.
На следващо място въззивният съд не е имал процесуално основание да ревизира определението на първоинстанционния съд за приемане на гражданските искове с аргументи, произтичащи от чл.88, ал.2 от НПК. Преценката дали разглеждането на претенцията за обезщетение в съдебното производство може да стане причина за отлагане на делото принципно следва да се извърши при предявяването на гражданския иск. След приемането му съдът вече е длъжен да извърши всички процесуални действия, свързани с установяване на основанието, характера и размера на вредите от престъплението, тъй като това се изисква от принципа за равенство на страните в процеса /чл. 12, ал.2 от НПК/. Отделянето на гражданския иск има своето основание само тогава, когато предхожда присъдата, тъй като обективно престава да бъде пречка пред нейното своевременно постановяване. Не е такъв разглежданият случай. Районният съд се е произнесъл по въпроса за вината и наказателната отговорност на подсъдимите и едва въззивната инстанция е разсъждавала върху негативното влияние на приетите / и разгледани / искове върху бързината на наказателното производство. Процесуалното разрешение, установено с обжалваното решение, вече не е в състояние да удовлетвори целта на чл.88, ал.2 от НПК и в същото време лишава гражданския ищец от правото искът му да бъде разгледан по избрания от него процесуален ред в контекста на наказателното производство. Касаторът не може да бъде заставян да предяви отново претенцията си пред гражданския съд след като тя е отговаряла на всички останали изисквания за допустимост и поради това е била приета за разглеждане от наказателния съд.
За яснота на изложението е необходимо да се изрази съгласие с констатацията на окръжния съд, че съставът на престъплението по чл.330 , ал.1 от НК не включва размера на реално причинената вреда /за разлика от чл. 330, ал.3 от НК/. Независимо от това предявените искове не са недопустими. Както е известно, съгласно задължителната съдебна практика /вж. ППВС № 9 от 1961 г. т.1/, основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Когато съдът признае, че то представлява престъпление и с него са причинени вреди, той дължи произнасяне по претенцията за обезщетяването им.
Изложеното дотук показва наличие на касационното основание по чл. 348 ,ал.1,т. 2 от НПК, налагащо отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане . Въззивният съд, предвид големите му правомощия на инстанция по фактите, следва да преодолее доказателствения дефицит, който е допуснал предходния съдебен състав, и да се произнесе по съществото на предявените искове. Необходимостта от провеждане на допълнителни процесуални действия не влиза в противоречие със следваната процедура по Глава двадесет и седма от НПК поради относителната автономност на гражданския иск, основаващ се на несъставомерни вредни последици от престъплението.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354,ал.3,т.2 във връзка с чл.348 , ал.1, т.2 от НПК
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решение № 354/24.11.2009 г. по внохд № 2518/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е отменена гражданско-осъдителната част на присъда № 64 от 13.07.2009 г., постановена по нохд № 402/2009 г. от Карловския районен съд и е прекратено производството по предявените граждански искове, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.