О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 18.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ:Елена Авдева
Татяна Кънчева
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело ч.п. № 2364/2011 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.351, ал.5 НПК по жалба на арх.Е. Ж. Ж. против разпореждане от 05.08.2011 г. по внчхд №893/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против решение от 29.05.2007 г. по същото дело.
В жалбата се сочи , че съдът неправилно е спрял движението на делото относно присъдените разноски. Изтъква се , че е налице злоупотреба с право поради прекомерно големия размер на адвокатското възнаграждение за защита на оправдания подсъдим.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя , установи следното :
Пловдивският районен съд с присъда № 144 от 16.03.2011 г. по нчхд № 2546/2010 г. признал подсъдимия Р. Г. Г. за невиновен и го оправдал по повдигнатото от частния тъжител Е. Ж. Ж. обвинение по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл. 147,ал.1 от НК. Съдът отхвърлил предявения от тъжителя граждански иск и го осъдил да заплати сторените от подсъдимия разноски.
Пловдивският окръжен съд , наказателно отделение, с решение № 229 от 11.07.2011 г. по внчхд № 893/2011 г. потвърдил първоинстанционната присъда изцяло и осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия 2000 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна помощ.
Подсъдимият подал жалба срещу осъдителната част от решението, възразявайки по законосъобразността на размера на присъдените разноски. С разпореждане от 05.08.2011 г. 03.08.2007 г. на съдия –докладчик тя била върната като недопустима .
Жалбата срещу това разпореждане е неоснователна.
Решенията на окръжния съд, с които се потвърждава първоинстанционна присъда , не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 и т. 4 НПК. Това се отнася и до тази част от тях, която засяга направените разноски. Законодателят е изброи лимитативно в чл. 346 от НПК актовете, които е допустимо да бъдат предмет на касационна проверка и потвърдителното решение на окръжния съд не намира място сред тях. Ето защо е невъзможна и процедурата по чл. 344 от НПК , на която се позовава жалбоподателят. Тя би била мислима само в хипотезата на определения по чл. 306 , ал.1 от НПК , постановени по повод нова присъда.
Водим от горното Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение жалбата на арх.Е. Ж. Ж. против разпореждане от 05.08.2011 г. по внчхд № 893/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против решение от 29.05.2007 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.