Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр. София, 05 юли 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 9 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Й. Н. Й. и С. К. В. против въззивно решение № 159/18.11.2010 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 342/2010 г., с което е била потвърдена присъда № 21/17.06.2010 г. по НОХД № 202/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
С тази присъда подсъдимите Й. Н. Й. и С. К. В. са били признати за виновни в това, че в периода между 09.07.2009 г. и 15.07.2009 г., в гр. Добрич, в съучастие като съизвършители, В. като непълнолетна, но способна да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, отнели от владението на 85–годишната Р. Е. Д. един лев, блуза и долни гащи на обща стойност 23 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и грабежът е бил придружен с убийство на пострадалата, поради което и на основание чл. 199 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК във вр. с чл. 54 от НК на подсъдимия Й. е било наложено наказание 17 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, а на В. – 8 години лишаване от свобода на основание чл. 199 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 2, т. 1 и чл. 60 от НК, което до навършване на пълнолетие да търпи в поправителен дом за момичета, а след това при строг режим в затвор или затворническо заведение от закрит пит. Окръжният съд е приспаднал предварителното им задържане, произнесъл се е по веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимите да заплатят разноските по делото.
В лично изготвената от подсъдимия Й. жалба се излага оплакване за наказанието, което се отчита за много завишено и се претендира намаляването му. Аналогично е оплакването и в саморъчната жалба на подсъдимата В., в която се изразява покаяние и молба за снизхождение.
В с. з. пред ВКС подсъдимите лично и чрез служебните си защитници поддържат направените в жалбите оплаквания и искания. Допълнително, по отношение на Й. се иска съобразяване на психиатричния му проблем както и тежко семейно и имуществено състояние, а за В. – непълнолетието й към момента на извършване на деянието и тежкия живот, който е била принудена да води.
Прокурорът от ВКП намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационните жалби на подсъдимите Н. и В. са неоснователни.
Наложеното на подсъдимия Н. наказание за извършеното престъпление по чл. 199 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК е справедливо. То е било определено съобразно алтернативата по чл. 199 ал. 2 от НК, предвиждаща лишаване от свобода от 15 до 20 г., като при отмерването му на 17 години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. За да приеме, че това е точната мярка за наказателно въздействие, първоинстанционният съд, последван от въззивния, е отдал нужното значение както на индивидуалната тежест на извършеното, обусловена от неговата конкретна специфика и принос, изразил се в прилагане на значителна по степен агресия спрямо 85-годишната пострадала (нанасяне на множество тежки удари по тялото и главата, причинили й подробно посочени в мотивите увреждания, докато в същото време това е вършела и другата подсъдима, която в крайна сметка я е удушила) с оглед отнемане на незначителна сума пари и лични вещи, така и на останалите установени по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. В последната категория са били включени частичните признания, психично увреждане с оглед злоупотребата с алкохол и тежкото му битовото му съществуване, които добре са съпоставени с останалите данни за личността му, които не са били положителни – предходни осъждания за кражби, вкл. при опасен рецидив, за което е изтърпял наказание пред 1999 г. и лоши характеристични данни. Разгледани в тяхната цялостност всички посочени дотук данни за Й. са предпоставяли необходимост от продължително изолиране с оглед адекватното осъществяване на поправителния, а и превантивен ефект на наказанието, което при други случаи на ограничаване на свободата му не е било постигнато, а не на последно място и осигуряване на пълно съответствие между естеството на престъплението и следващата се за това санкция. В този аспект ВКС споделя разбирането, че определеното наказание в размер на 17 години лишаване от свобода, се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК.
Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата В. наказание, отмерено на 8 години лишаване от свобода на основание чл. чл. 199 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 2, т. 1 и чл. 60 от НК. Към момента на извършване на деянието тя е била на 17 години, което е изисквало параметрите на санкцията да бъдат лимитирани в пределите по чл. 63 ал. 2, т. 1 от НК – от 5 до 12 години. При определяне на посочения размер са съобразени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното от нея деяние и следващата й се санкция, която да е достатъчна за постигане на целта по чл. 60 от НК. За смекчаващи обстоятелства са признати както данните за чисто съдебно минало, направени признания, облекчили разкриването на истината за случая, така и нелекото й детство, предизвикало несоциализирано разстройство на поведението й, а също и довело я до положението да води скитнически живот и проституира. Същевременно, при наличие на психическа годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, правилно е оценена индивидуалната тежест и обществена опасност на конкретната й проява с оглед значителния й принос за отнемането на личните пари и вещи на пострадалата, за което е упражнила грубо и високо по интензитет насилие, завършило с удушаване. Всичко това, наред с негативните й характеристични данни, законосъобразно са ориентирали, че за поправянето й е нужно тя да изтърпи наложеното й по размер наказание лишаване от свобода.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 159/18.11.2010 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 342/2010 г.,
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: