3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр. София, 28.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2152 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения З. Б. П. за възобновяване на ВНОХД № 617/2010 г. на Врачанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 7/02.02.2011 г. в частта относно потвърждаване на осъждането му по присъда № 20/20.10.2010 г. по НОХД № 475/2010 г. на Районен съд – Бяла Слатина.
С тази присъда подсъдимият З. Б. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 06/07.04.2010 г., в [населено място], като съизвършител с Т. К. Д., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на В. Ц. 7 бр. чугунени и панелни радиатори на обща стойност 246, 57 лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
С въззивното решение Врачанският окръжен съд е изменил присъдата, като на основание чл. 27 ал. 1 и 2 от НК е присъединил изцяло към неизтърпяната част от наложеното на подсъдимия П. наказание по НОХД № 366/2009 г. на РС – Плевен, наказанието по НОХД № 475/2010 г. в размер на 3 години лишаване от свобода. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда.
В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието. В писмени бележки защитникът изтъква и довод за явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.
В последната си дума осъденият поддържа, че е невинен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване на фактологията на деянието и авторството му от подсъдимия. Версията, че той и другото осъдено лице Д. не са извършили кражбата на радиаторите от дома на св. Ц., а само са ги намерили и предали на вторични суровини, затъпена в обясненията им, е била разгледана от съдилищата и отхвърлена като недостоверна, за което са изложени подробни и убедителни съображения. Те отговарят на действителното съдържание на анализираните доказателствени източници, които преценени самостоятелно и съвкупно са опровергавали твърденията на подсъдимите в тази им част. Не само обясненията им за мястото на намиране на радиаторите са били противоречиви, а и практически опровергани от проведените следствени експерименти, но и за времето, когато това е станало, а също и действията им след това, които добре са били съпоставени с показанията на св. С. и доброволното предаване на отнетите вещи от последния. Комплексната и логическа оценка на установените данни, вкл. на тези, изведени от показанията на св. Х., както и от протокола за оглед, правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Липсва основание за ревизия на наказанието като явно несправедливо. То е било отмерено на 3 години лишаване от свобода или в рамките на минимума на чл. 196 ал. 1, т. 2 от НК при правилно съотношение на обстоятелствата по чл. 54 от НК, като ниската стойност на отнетите вещи е била отчетена с нужната тежест. Не се твърдят, нито се установяват други смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложение на чл. 55 от НК. В потвърдения размер наказанието лишаване от свобода е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Б. П. за възобновяване на ВНОХД № 617/2010 г. на Врачанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 7/02.02.2011 г. в частта относно потвърждаване на осъждането му по присъда № 20/20.10.2010 г. по НОХД № 475/2010 г. на Районен съд – Бяла Слатина.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: