3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 05.01.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 2259 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между районен съд – Димитровград и Софийския районен съд по повод разглеждане на частна тъжба на Г. П. А. срещу П. А. Р. за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 147 ал. 1 от НК.
С разпореждане от 19.07.2011 г. съдията-докладчик при Димитровградския районен съд е прекратил НЧХД № 460/2011 г., образувано по тъжбата на А. срещу Р. и е изпратил делото по компетентност на Софийския районен съд. За да стори това е приел, че след като разпространяването на твърдяните позорни обстоятелства е станало чрез излъчване на предаването „Хрътките” по БТВ, чието седалище е в гр. София, то деянието е било довършено на територията на Софийския районен съд, който е компетентен да разгледа делото.
След получаване на делото Софийският районен съд е образувал НЧХД № 14052/2011 г., което е прекратил с разпореждане от 03.08.2011 г. Приел е, че обстоятелствата по тъжбата са сочели деянието да е било извършено в , тъй като точно там неверните твърдения са били изнесени пред жителите на селото и журналистите от предаването „Хрътките”, които впоследствие са го излъчили по БТВ. Наведени са съображения за прилагане на чл. 36 ал. 3 от НПК, а допълнително и за възможните затруднения на СРС при разглеждане на делото, съотносими към разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че поначало компетентен да разгледа тъжбата е СРС, защото редакцията на БТВ е в гр. София, но от друга страна с цел преодоляване на трудностите при призоваването на свидетели на страните, които живеят в района на РС – Димитровград, то делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на този съд на основание чл. 43, т. 1 от НПК.
Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК, намира следното:
Съгласно чл. 42 ал. 1, вр. чл. 36 ал. 1 от НПК безспорен ориентир за подсъдността по местоизвършване на престъплението се явява обстоятелствената част на обвинението, описано в частната тъжба. В депозираната от тъжителя е отразено, че клеветите са били разпространени от подсъдимия Р. на14.06.2011 г. публично пред жителите на гр. Димитровград и журналисти от БТВ, които впоследствие са излъчили записа на 19.06.2011 г. в предаването „Хрътките”.
Без всякакво съмнение е, че изпълнителното деяние на клеветата в основния състав по чл. 147 от НК изисква разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление, като в обхвата на защита е доброто име и положение на личността в обществото, които могат да бъдат негативно повлияни от инкриминираното поведение. Съответно, за да е налице състава на това престъпление е необходимо не само простото отразяване на позорни обстоятелства, които по своето естество представляват твърдения за съществуването на факти, накърняващи доброто име на тъжителя, които и задължително следва да са неистински или приписване на престъпление, но и те да са разгласени. Последното означава довеждане (от страна на подсъдимия) на увреждащата информация до знанието на друго лице, а в случаите, когато са информирани по-широк кръг от хора и това е станало било чрез печатно произведение или по друг начин, вкл. чрез телевизионно предаване, такова поведение се обхваща от квалифицирания състав по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147 от НК. Без значение за съставомерността е узнаването или не от страна на пострадалия. С факта на разгласяването деянието се счита за довършено.
При това положение, след като в тъжбата се твърди, че разгласяването е станало пред жителите на гр. Димитровград по време на интервюта, провеждани от журналисти от ВТВ, то местоизвършването на деянието е в района на Димитровградския районен съд и по правилата за местната подсъдност той е компетентен да го разгледа. По отношение на останалата част от обвинението, касаещо квалификацията за разгласяване „чрез печатно произведение или по друг начин”, като последното обхваща и телевизионно излъчване, ВКС намира, че местната компетентност на РС – Димитровград не се изключва. Ефирното разпространение обхваща цялата територия на страната и разгласяването на инкриминираната информация може да достигне до неограничен кръг субекти, намиращи се на различни места по едно и също време. В този аспект местно компетентен се явява всеки районен съд, на чиято територия е възможно да се разпространи информацията, включително Димитровградския. Подобно разрешение е възприето и в определение № 37/25.05.2005 г. по н. д. № 324/2005 г. на ВКС, І н. о., като понастоящем отсъства каквато и да е причина за отклонение от него.
Липсва основание за обсъждане на въпроса за приложението на чл. 43, т. 1 от НПК. Производството пред ВКС е за разрешаване на спор за подсъдност с оглед местоизвършване на престъплението по чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НК, а не поради наличието на предпоставки за промяната й по чл. 43, т. 1 от НПК.
С оглед изложеното частната тъжба следва да бъде разгледана от Димитровградския районен съд, на който съответно да бъдат изпратени и материалите по двете образувани и прекратени дела.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Частната тъжба на Г. П. А. срещу П. А. Р. за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 147 ал. 1 от НК ДА СЕ РАЗГЛЕДА от Районен съд – гр. Димитровград, на който ИЗПРАЩА материалите по прекратеното НЧХД № 460/2011 г. по описа на този съд и НЧХД № 14052/2011 г. по описа на Софийския районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Софийския районен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.