Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
София, 22 декември 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети октомври двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева
Теодора Стамболова
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 392/2010 год.
Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Я. В. Н. и Ц. Е. П., подадени в срок чрез защитниците им, против присъда № 438 от 25.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 3142/2009 год. по описа на Софийски градски съд.
В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия Я. Н. се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че е осъден в нарушение по чл. 303 ал.2 НПК, неправилно е квалифицирано поведението му като по-тежко наказуемо престъпление, а наказанието е явно несправедливо. В условията на алтернативност се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан или да бъде изменена, като бъде приложен по-леко наказуем материален закон и му бъде наложено друго по вид наказание.
В жалбата на подсъдимата Ц. П. не се поддържат конкретни касационни основания, а в допълнението към нея направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК се излагат доводи за допуснати нарушения, които са касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК. По същество се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдана. В съдебно заседание поддържа жалбата си.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище че присъдата на въззивната инстанция е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда от 1.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 11837/2008 год. Софийският районен съд е признал подсъдимите Я. В. Н. и Ц. Е. П. за невиновни в това на 4.02.2005 год. в гр. София, магазин “Монтели” на бул. “В.” да са отнели чужди движими вещи, първият на стойност 68лв, а втората- на стойност 45лв, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подсъдимия Н. в условията на повторност, поради което ги е оправдал по предявените обвинения по чл. 195 ал.1 т.7 за Н. и по чл. 194 ал.1 НК за П..
С присъда № 438 от 25.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 3142/2009 год. Софийският градски съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в това, че на 4.02.2005 год. в гр.София, магазин “Монтели”, отнели чужди движими вещи на стойност 68лв от Н. и на стойност 45лв от П., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 55 ал. 1 т.2 б.”б” НК ги е осъдил на наказание пробация с пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година за Н. и шест месеца за П.. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Касационните жалби са основателни, но не по изложените от жалбоподателите съображения.
Софийският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е оправдал подсъдимия Н. по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1 т.7 НК, а подсъдимата П. по обвинението по чл. 194 ал.1 НК, като е приел, че събраната доказателствена съвкупност не дава основание за извод, че двамата са извършили действията по отнемането на чуждите вещи, защото не е доказано изпълнителното деяние по отношение момента на прекъсването на фактическата власт и установяването на своя такава.
Въззивната инстания, при наличието на съответен протест, е проверила правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Направила им е собствен анализ и е приела, че присъдата е постановена при превратно тълкуване на доказателствата, без да са обсъдени съвкупно, в съотвествие със закона и с правилата на логиката. Изложила е съображения, които се споделят и от настоящата инстанция, че анализа на доказателствата, макар и коствени, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до несъмнен извод за авторството и вината на подсъдимите.
При постановяване на новата присъда не е изпълнила задължението си по чл. 305 НПК, като не е изложила решението си по въпроса по чл. 301 ал.1 т.2 НПК относно квалификацията на деянието. При правната квалификация на поведението на подсъдимия Н. е приела, че деянието, макар и извършено повторно, е маловажен случай и не следва да бъде квалифицирано като престъпление по предложената от прокурора квалификация по чл. 195 ал.1т.7 НПК. Изложила е съображения, които могат да бъдат отнесени към квалификацията маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 НК, а именно сравнително ниска стойност на предмета на престъплението, липсата на вредни последици, граничен случай между довършено престъпление и завършило в стадия на опита. При тези съображения липсват мотиви защо не се квалифицира деянието като маловажен случай на престъпление кражба и не се прилага по-леко наказуемия материален закон, а се приема правната квалификация по основания текст на чл. 194 ал.1 НК. Изготвени по този начин мотивите съдържат и вътрешно противоречие относно квалификацията на деянието, което е процесуално недопустимо. По отношение на подсъдимата П., чието деяние не се отличава по тежест от извършеното от подсъдимия Н., доколкото отнетата от нея вещ е на по-ниска стойност, а съдебното й минало не е по-обременено, липсват изобщо съображения за правната квалификация.
Липсата на решаващи мотиви по въпроса за квалификацията на деянието е приравнена на пълна липса на мотиви, което във всички случай и съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348 ал.1т.2 НПК и е отнование за отмяна на постановената присъда. За него касационната инстанция следи служебно и без да е сезирана с конкретни доводи, защото не дава възможност да бъде извършена касационната проверка и да се отговори на доводите на жалбоподателите. На това основание присъдата на Софийски градски съд следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде отстранено посоченото по-горе нарушение, като при постановяване на новия съдебен акт бъдат взети предвид и доводите на жалбоподателите.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказ ателно отделение
Р Е Ш И:
Отменява присъда № 438 от 25.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 3142/2009 год. по описа на Софийски градски съд.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.
Решението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: