О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 22 юни 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Наказателна колегия, II н.о., в закрито заседание на осемнадесети юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева
Теодора Стамболова
при секретар
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1106/2012 год.
Производството е образувано по частна жалба на З. С. М., като пълномощник на обвиняемия Д. З. С., против разпореждане № 937 от 18.05.2012 год. на съдията докладчик по ВНЧД № 297/2012 год., с което е върната касационната жалба против постановеното по делото определение.
В жалбата се поддържа довод, че с връщането на частната жалба съдът е органичил процесуалните права на обвиняемия, като го е лишил от възможността да бъде защитаван от своя баща.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмени становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по жалбата констатира следното:
С протоколно определение № 300 постановено в съдебно заседание на 24.04.2012 год. по ЧНД № 975/2012 год. Русенският районен съд е отхвърлил молбата на обвиняемия Д. З. С. за изменение на наложената му мярка за неотклонение “задържане под стража”.
С въззивно определение № 196 от 9.05.2012 год. постановено по ВЧНД № 297/2012 год. Русенският окръжен съд е потвърдил определението на първата инстанция.
Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения.
Бащата на обвиняемия е от кръга на лицата, които по силата на чл. 91 ал.2 НПК могат да участват в наказателното производство като техни защитници, включително и да обжалват постановените съдебни актове, нарушаващи правата им. По допускането им като такива следва да се произнесе съдът, пред който делото е висящо.
В конкретния случай обвиняемият Д. С. е имал защитници, упълномощени на договорно основание, които са участвали в двете съдебни инстанции. Лично е изготвил и касационната жалба, която е върната с разпореждането, което е предмет на проверката от касационната инстанция. Неговият баща З. М., жалбоподател в настоящото производство, до приключване на делото във въззивната инстанция не е поискал да участва в процеса като защитник на своя син, поради което неоснователно се поддържа, че е ограничена възможността му да реализира правата си. Той е от кръга на лицата, които могат да искат проверка на постановените съдебни актове, но само ако подлежат на контрол. Не може да има по-вече права от тези, които законодателят е предоставил на обвиняемия.
В разпоредбите на процесуалния закон, уреждащи съдебният контрол върху задържането под стража в досъдебното производство изрично е уреден въпроса относно пределите, в които може да бъде осъществен. Законодателят е преценил, че следва да се ограничи до извършване на въззивна проверка и затова в разпоредбата на чл. 65 ал.9 НПК изрично е посочил, че постановеното от въззивната инстанция определение не подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест. Русенският окръжен съд точно е изтълкувал тази норма, като в постановеното въззивно определение изрично е посочил, че не подлежи на обжалване.
При тези данни като е преценил, че касационната жалба е процесуално недопустима и я е върнал на нейния подател, съдията докладчик не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение частната жалба на З. С. М., като пълномощник на Д. З. С., против разпореждане № 937 от 18.05.2012 год. на съдията докладчик по ВЧНД № 297/2012 год. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: