О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
град София, 21.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Наказателна колегия, II н.о., в закрито заседание на седемнадесети януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова
Бисер Троянов
при секретар
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 2355/2012 год.
Производството е по реда на чл. 44 т.1 от НПК.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Горнооряховския районен съд и Павликенския районен съд за разглеждане на делото, образувано по искане на Директора на Териториална Дирекция на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност/ТД на КУИППД/, основано на чл. 19 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ ЗОПДИППД/, във връзка с чл. 62 ал.6 т.4 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че по съществуващият спор за подсъдност компетентен да се произнесе е Великотърновският окръжен съд.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид данните по приложеното дело, за да се произнесе съобрази следното:
В Горнооряховския районен съд е постъпило искане от и.д. на ТД на КУИППД гр.В.Търново за разкриване на банковата тайна по чл. 62 ал.6 т.4 от ЗКИ по отношение на проверявания И. А. Д. от гр.В.т. и свързаните с него лица, по което е образувано ЧНД № 1183/2012 год. С определение № 277 постановено в закрито заседание на 15.11.2012 год. съдията докладчик е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането и е прекратил съдебното производство. Мотивирал е решението си с празнотата в законодателството и с факта, че делото е образувано като такова от наказателен характер след осъждане на лицето от Павликенския районен съд. По тези съображения е приел, че компетентен да се произнесе по искането е този съд и му е изпратил делото за разглеждане. В Павлинеският районен съд по искането е образувано ЧНД № 533/2012 год. С определение постановено в закрито заседание на 7.12. 2012 год. съдията докладчик е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че предмет на проверката, в хода на която се търси разрешението от съда, не е престъпната дейност на проверяваното лице, а неговото имущество, поради което Горнооряховският районен съд, който е надлежно сезиран с искане за разкриване на банковата тайна, без основание не се е произнесъл по него.
С оглед на тези данни настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд намира, че делото неправилно е образувано пред спорещите съдилища като наказателно и като такова е изпратено за разрешаване на възникналия между тях спор за подсъдност.
По реда на чл. 44 ал.1 от НПК се разглеждат споровете за подсъдност между съдилищата по наказателни дела, за които са приложими нормите на НПК, включително и когато от прокурора, пострадалия от престъплението или ощетеното юридическо лице се поиска от съда обезпечаване на бъдещ или предявен граждански иск в наказателния процес, при условията и по реда на чл. 72-73 от НПК. В този случай по искането се образуват частни наказателни дела и когато възникне спор между съдилищата кой от тях е местно компетентен да се произнесе, той се решава по реда на чл. 44 ал.1 от НПК от Върховния касационен съд. Производството по установяване и отнемате в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност не е наказателно производство. ТД на КУИППД и самата Комисия не са органи на досъдебно производство, дори и когато придобиването на имуществото на значителна стойност е резултат от престъпна дейност, предмет на разследване, завършило с осъждането на лицето. По тези дела, след сезиране от съответната ТД на КУИППД с искане за разкриване на банковата тайна по чл. 62 ал.6 т.4 от ЗКИ, се образуват частни граждански дела, които се развиват по правилата на ГПК. В този случай при възникване на споровете за местно компетентния граждански съд са приложими разпоредбите на ГПК. Законодателят изрично е уредил хипотезите, когато спорещите съдилища са от един или от различни съдебни райони. Съгласно текста на чл. 122 от ГПК спора се разрешава от общия за спорещите съдилища по-горен съд, когато са от един съдебен район, а когато са от различни съдебни райони – от по-горния съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. В конкретния случай е налице спор за подсъдност между районни съдилища от един съдебен окръг и той следва да бъде разрешен от по-горния по степен съд, а именно Великотърновския окръжен съд. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС/ опр. № 77 от 24.04.2012 год. на трето НО, опр. № 61 от 6.04. 211 год. на второ НО/.
Посоченото по-горе води до извод, че повдигнатият по настоящото дело спор за подсъдност не може да бъде разрешен по реда на чл. 44 ал.1 от НПК. Образуваното пред Върховния касационен съд наказателно дело частно производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност Великотърновския окръжен съд – гражданска колегия за решаването му съобразно правилата на чл. 122 от ГПК.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по ЧНД № 2355/2012 год. по описа на Върховния касационен съд
Изпраща прекратеното ЧНД № 533/2012 год. по описа на Павликенския районен съд на Великотърновския окръжен съд- гражанска колегия за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.
Препис от определението да се изпрати на Горнооряховския районен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: