8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
София, 20 януари 2014 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на девети декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова
Галина Захарова
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Мадлина Велинова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1923/2013 год.
Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по две изготвени от осъдения Н. С. Я. искания /озаглавени касационни жалби/ за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 175 от 10.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 503/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
От осъдения се поддържат доводи за допуснати нарушения, които са основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 – 3 от НПК и се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан.
В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения си защитник поддържа искането си.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 17 от 25.04.2013 год. постановена по НОХ дело № 123/2013 год. Карнобатският районен съд е признал подсъдимия Н. С. Я. за виновен това, че на 6.03.2013 год. в [населено място], от склад на [фирма], в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор със С. А. С., като извършител, в немаловажен случай отнел чуждо движимо имущество- 6 броя капаци от въздухобдухни канали на обща стойност 304.20лв без съгласието на управителя на фирмата и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.5, чл. 20 ал.2, чл. 29 ал.1 б.”а” и “б” и чл. 54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С въззивно решение № 175 от 10.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 503/2013 год. Бургаският окръжен съд е изменил присъдата, като е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК и го е намалил на две години лишаване от свобода.
Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421 ал.3 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
По оплакването за нарушение на материалния закон:
Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т. 5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 от НПК не се подкрепя от данните по делото. То се мотивира с нарушения при формиране волята на решаващите съдилища, свързани с изграждане на фактическите и правни изводи. В този смисъл са изложените съображения, че по основният въпрос за авторството на деянието съдилищата са достигнали до погрешни изводи, като превратно са възприели показанията на разпитаните свидетели, нито един от които не е установил извършени от него действия насочени към прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда за вземане на решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и за внимателна проверка на всички събрани доказателства. Такива нарушения по чл. 14, чл. 107 и чл. 339 ал.2 от НПК, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия, по делото не са допуснати.
Карнобатският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като по реда на НПК и с активното участие на служебно назначения му защитник, е събрал всички доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Изслушал е обясненията на подсъдимия, показанията на посочените от обвинението свидетели и заключението на вещото лице. Всички свидетели е разпитал с еднаква задълбоченост и с активното участие на защитата, като подсъдимият не е бил ограничен в правото си по чл. 55 от НК да участва в съдебното следствие при събирането и проверката на доказателствата, в това число да изрази становище по приобщаването към доказателствените материали на показанията на св. Я., дадени в досъдебното производство. Под страх от наказателна отговорност всеки от свидетелите е установил фактите, които лично е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване относно извършеното деяние. За нито един от тях не съществуват данни за наличието на обстоятелства, които биха ги мотивирали да му навредят като му припишат престъпление, което не е извършил. Липсват и данни показанията им да са престъпно мотивирани, като им е “диктувано от полицай” какви факти да посочат, в какъвто смисъл е твърдението на осъдения. Не е възразил по начина на снемане на показанията им и не е поискал тяхната проверка по надлежния процесуален ред. Събраните по реда на процесуалния закон доказателствени материали, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице и изброените писмени доказателства е оценил в логическата им връзка, посочил е какви обстоятелства приема за установени от тях относно авторството, формана на съучастие и правните си съображения за осъждането.
Бургаският окръжен съд, който е сезиран с жалба от подсъдимия в пълен обем е иезпълнил правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК. Изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Мотивирано е отхвърлил довода за непълнота на доказателствената съвкупност, довела до неизясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не е провел съдебно следствие за попълване на делото с необходими доказателства. При въззивната проверка не е констатирал логически грешки или превратна оценка на доказателствата от контролирания съд и като е преценил, че правилата за формиране на волята му са спазени, а доколкото вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка, не е имал основание да промени изводите му и да приеме тезата на подсъдимия за недоказаност на обвинението и като последица искането за оправдаване. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал. 2 от НПК е посочил, че липсват основания за коригиране на приетите фактически обстоятелства, че със своите действия осъденият е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние, като заедно с осъдения С. прескочили високата два метра ограда на предприятието, прехвърлили общо 6 броя капаци за въздухообдухни канали, които увили в стари дрехи, закрепили ги към колелетата си и започнали да ги бутат в посока към ж.п. гара К., като целта им била да ги предадат на изкупвателен пункт за вторични суровини. От тези фактически обстоятелства е приел, че материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия и като е потвърдил осъдителната присъда в тази част, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна.
Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че са основали изводите си за виновност в отклонение с изискването по чл. 303 от НПК, като са заменили липсата на доказателства с недопустими предположения и са направили погрешни изводи от показанията на св. Я. и К.. Анализът, който осъденият прави на свидетелските показания, противоречи на правилата на формалната логика, като се тълкуват превратно съобщените от тях факти. Въпреки известната непоследователност при снемане на показанията му в съдебното следствие, което е наложило да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност и тези, които е дал в досъдебното производство, св. Я. в нито един момент не е твърдял, че не е виждал осъдения и че заловеното лице е различно от него, в какъвто смисъл е твърдението в искането. Свидетелят е категоричен, че едно от лицата е бил осъденият, когото изрично е посочил и е заявил:” Този господин беше там с още един с мустаци.” Показанията му правилно са кредитирани като достоверни, защото пресъздадените от него факти и обстоятелства намират подкрепа и в останалите доказателствени източници, в това число и в показанията на св. К., който установява личните си възприятия относно намерените и иззети вещи, както и дадените обяснения от извършителите. Противно на твърденията на осъденият, под страх от наказателна отговорност, свидетелят е установил, че лично е възприел шестте вещи, обвити в чували и разпределени по равно на велосипедите, че е участвал в преброяването им и във връщането им на собственика.
При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност и установените от нея, подлежащи на доказване факти по чл. 102 от НПК, съдилищата са достигнали до правилни правни изводи, а именно, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по приетите квалификация и форма на съучастие. Налице са обективните и субективни елементи от състава на престъплението кражба, както и приетите квалифициращи обстоятелство “предварителен сговор” по смисъла на чл. 195 ал.1т.5 от НК, а с оглед на съдебното му минало и “опасен рецидив” в двете му форми по чл. 29 ал.1 от НК.
Точно е приложен материалния закон и в частта, с която е приета формата на съучастие извършителство по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК. Въззивната инстанция е изложила достатъчно законосъобразни съображения, че правният извод за формата на съучастие не би претърпял промяна и при възприемане твъдението на осъдения, че не е влизал в двора на предприятието и не е участвал при отнемане на чуждите вещи, а само е помогнал на осъдения С. да ги прикрепи към колелото си и да ги транспортира. Правилно е отхвърлено оплакването, че деянието му е несъставомерно по приетата квалификация, защото само умишлено е улеснил извършването на престъплението, без да участва в самото му изпълнение. При съучастническата дейност не е необходимо всеки от съучастниците да участва във всеки един от елементите от изпълнителното деяние. Достатъчно е и участието само в някои от тях, когато действията на съучастника са насочени към причиняване на общия престъпен резултат. Доколкото кражбата е довършена с установяването на трайната фактическа власт върху предмета на престъплението, даваща възможност на дееца да извърши акт на имуществено разпореждане с отнетата вещ, за квалификацията извършителство е достатъчно и участието само в действията по установяване на трайната фактическа власт. Не може да се приеме, че действията по поемането на прехвърлените през оградата вещи, поставянето им по равно на двете колелета, без които дейците очевидно не са могли да ги пренесат с оглед тежестта им, не са такива по своенето на чуждите вещи.
По оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила:
Доводът на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 от НПК е неоснователно.
Извън доводите за допуснати нарушения по чл. 303 от НПК, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, оплакването се мотивира с допуснати съществени нарушения в двете фази на производството, довели до ограничаване на правата му. В този смисъл са изложените съображения, че разследващия орган и съдилищата са пренебрегнали задълженията си по разкриване на обективната истина и са ограничили правото му на адвокатска защита. Такива нарушения по делото не са допуснати.
Още преди привличането му като обвиняем е декларирал желание да ползва служебна защита и такава му е била осигурена, като защитника е участвал при разпита му като обвиняем, а след това и пред двете решаващи съдебни инстанции. Липсват данни по някакъв начин изпълнението на задължението на разследващия орган по чл. 94 от НПК да му осигури слежебен защитник да е повлияло на развитието на процеса в тази фаза, а след това и при решаване на въпроса за наказателната отговорност, поради което и този довод е неоснователен. При предявяване на разследването заедно със защитника му не са възразили по начина на водене на делото и не са поискали извършването на други процесуално следствени действия.
Неоснователен е и довода, че въззивната инстанция съществено е ограничила правата му, като не е обсъдила оплакванията му против правилността на присъдата, не е констатирала допуснатите нарушения и не ги е коригирала. Производството пред Бургаския окръжен съд е проведено по глава двадесет и първа от НПК без да са допуснати каквито и са било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните му права. Съображението, че съдът е органичил правата му, като не е допуснал до разпит поискания свидетел С., по отношение на когото е налице влязла в сила присъда за същото деяние, не намира опора в разпоредбите на процесуалния закон. Не всеки отказ на съда да попълни делото с поискани доказателства ограничава правото на подсъдимия. Такова нарушение е налице само ако в резултат на отказа са останали неизяснени важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Мотивирано въззивният състав е приел, че свидетелят С. няма да допринесе за изясняване на делото, защото за фактите, за установяването на които е поискан, са събрани достатъчно други годни доказателства Съдът изцяло е проверил правилността на обжалваната присъди, осигурил е възможност на жалбоподателя в пълен обем да изрази оплакванията си, дал му е последна дума. Мотивите на въззивното решение не страдат от пороците по чл. 339 ал.2 от НПК, като са обсъдени подробно всичките му оплаквания и са посочени основанията поради които са възприети само в частта за размера на наказателната отговорност и са отхвърлени в останалата им част.
По оплакването за явна несправедливост на наказанието.
Доводът на осъдения, че въззивният състав не е обсъдил всички обстоятелства, които са значими за размера на наказателната отговорност освен че е бланкетен, без нито едно конкретно съображение, не намира опора в данните по делото.
Бургаският окръжен съд значително е смекчил наказателното положение на осъдения, като е намалил размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода от пет на две години. За да постанови съдебният си акт в този смисъл съдебният състав е преценил, че при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 от НПК какво наказание да наложи на подсъдимия, първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на волята си, не е изследвал спецификата на конкретно извършеното деяние и без основание е отказал да индивидуализира наказанието под предвидения за престъплението минимум. Изложените съображения, макар да не се споделят от настоящия състав, не могат да бъдат коригирани в това производство, поради което съдът само ги констатира.
Без да защити с достатъчно аргументи извода си, въззивният състав е приел наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и като такива е преценил затруднено имуществено състояние на дееца, ниска стойност на предмета на престъплението, оказано съдействие на разследващите органи и възстановяване на щетата. Тези съображения не могат да бъдат споделени в тяхната цялост, защото деянието по начин на извършване не разкрива по ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Проявена е дързост като в светлата част на денонощието и при наличието на разположена в близост охрана е проникнато в заградения обект и са отнети вещи, които служат по предназначението си, за да бъдат предадени като вторични суровини. Дейците са се отнесли пренебрежително към направената им от охранителя забележка, като са му отправили репликата ”Изчезвай от тук.”, след което са продължили с престъпното си действие. Прекомерно значение е отдадено и на процесуалното му поведение, като не е отчетен факта, че е заловен непосредствено след напускане на обекта от надлежните органи и вещите са намерени в него. Липсва и аргументация за наличието на втората предпоставка за приложението на чл. 55 ал.1т.1 от НК, а именно преценка на съда, че и най-лекото предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко.
Тези факти не подкрепят наведения в искането довод за явно несправедливо завишаване по размер на наказанието и искането за намаляването му. При обремененото му с тринадесет влязли в сила присъди съдебно минало и демонстрираното пълно незачитане на правото на собственост, извод за което е факта, че всички осъждания са за престъпни посегателства против собствеността, намаляването на наказанието по реда на възобновяването на наказателното дело би било проява на неоправдан либерализъм и в разрез с целите по чл. 36 от НК. Очевидно налаганите му ефективни наказания лишаване от свобода не са се оказали достатъчни за постигане на поправително превъзпитателното въздействие на наказанието. Преди всичко за поправянето на осъдения следва да изтърпи наказание в приетия размер. С изолирането му от обществото за този период от време ще му се отнеме възможността да върши други престъпления и да осмисли бъдещото си поведение.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивно решение № 175 от 10.07.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 503/2013 год. на Бургаския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения Н. С. Я. съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т-1-3 от НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения Н. С. Я. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 503/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд и за отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 175 от 10.07-2013 год., с което е изменена присъда № 17 от 25.04.2013 год. по НОХ дело № 123/2013 год. на Карнобатския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: