8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 584
гр. София, 28 март 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова……….….…..…………………..……….…в присъствието на
прокурора И. Чобанова………….……………………..………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………………….наказателно дело № 1995 по описа за 2013 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Т. П. против въззивно решение № 128/29.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 102/2013 г. с което е била потвърдена присъда № 237/23.10.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 229/2011 г.
С тази присъда подсъдимият П. Т. П. е бил признат за виновен в това, че на 27.10.2010 г., на ГКПП – Кулата, без знанието и разрешението на митницата, с товарен автомобил м. „М. – Т..440” с ДК № СА73 19 и хладилно полуремарке „Ш. СКО 24” с ДК № С., собственост на [фирма] – [населено място], е пренесъл през границата на страната от Р Гърция стоки с търговски цели в големи размери (612 мастербокса цигари м. „S. R.” на стойност 2 295 000 лв.), поради което и на основание чл. 242 ал. 1, б. „д” и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и кумулативно глоба в размер на 40 000 лв. В полза на държавата е било постановено отнемане на предмета на престъплението (чл. 242 ал. 7 от НК), както и на превозното средство, послужило за извършване на престъплението (чл. 242 ал. 8 от НК).
В касационната жалба и представено в срока по чл. 351 ал. 3 от НПК допълнение се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди се, че изводите за субективната съставомерност на деянието почиват на предположения в нарушение на чл. 303 от НПК, а не на обективна и пълна оценка на доказателствените средства, като в тази връзка обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т. неоснователно са били игнорирани. Излага се и оплакване за явна несправедливост на наказанието, което е било потвърдено без мотиви. По този повод се изтъква и че подсъдимият е бил реабилитиран по съдебен ред, поради което е следвало да се счита за неосъждан. Претендира се отмяна на въззивното решение и при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието и прилагане на чл. 66 от НК.
В с. з. пред ВКС, подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Изложените в жалбата възражения, свързани с неправилна оценка на доказателствените източници, на основата на които е било изведено знанието на подсъдимия за вида и обема акцизни стоки, превозвани с управлявания от него товарен автомобил и ремарке, довело до неправилното му осъждане, са неоснователни.
По същество те са идентични на сочените във въззивната жалба, които въззивният съд подробно е обсъдил и отхвърлил като неоснователни, излагайки конкретни и в същностната им част убедителни съображения в съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК. За да потвърди валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, вкл. в аспекта за знанието на подсъдимия, че наред със замразеното пилешко месо, предмет на законна вътрешнообщностна доставка, той е транспортирал и укрити сред този товар 612 мастербокса цигари (които не са били обявени и за тях не е бил заплащан акциз), апелативният съд е извършил комплексен собствен анализ на доказателствените източници, сред които са били както обясненията на подсъдимия, така и свидетелските показания на св. Ц. Т., за които понастоящем се излагат възражения. Те са третирани с нужното внимание, а обясненията и съобразно двойственото им значение, като в частта относно липсата на знание за транспорта на цигарите не са били споделени поради наличието на множество обстоятелства, които е отчетено, че ги опровергават. Преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, включително за обстоятелствата, на основата на които се изяснява субективната страна на престъплението, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. В конкретния случай знанието на дееца е било изведено не само от намирането на големия обем акцизни стоки при извършената проверка, респ. тяхното разположение, но и на констатирани особености във връзка със спазване на температурните изисквания за транспорта на стоките по легалната доставка, противоречивите и непълни разяснения на подсъдимия и св. Т. за начина, по който двамата са се свързали и провели разговора във връзка с неговия зъбобол и необходимостта да търси лекарство за него извън територията, където е било извършвано товаренето на замразеното пилешко месо, а не на последно място и данните за фирмата поръчител на доставката ( [фирма]), която не е извършвала дейност, формално е била прехвърлена на сегашния й управител – св. Л., като стоката по легалната доставка не е била потърсена. Затова, като е отдадено значение на тези обстоятелства за извеждане на знанието и са пренебрегнати обясненията на подсъдимия в обратната насока, частично подкрепени от показанията на св. Т., за което също за изложени конкретни мотиви, въззвният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до неправилна оценка за съставомерността на деянието от субективна страна, макар това да се отнася до осъждането на подсъдимия по текста на чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК.
Посочената правна квалификация ВКС намира за неправилна, което представлява нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, в каквато посока е налице направено оплакване, макар то да е мотивирано със съображения, различни от тези, които настоящата инстанция споделя. Такива обаче са излагани от защитата пред въззивния съд, който неоснователно ги е отхвърлил. Касае се до правилното разрешаване на въпроса, възможно ли е извършване на квалифицирана контрабанда на стоки по чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК, когато се извършва преминаване на граници между държави – членки на Европейския съюз, респ. на вътрешна граница на ЕС, като се има предвид, че при контрабандата се изисква пренасяне през границата да е без знание и разрешение на митниците, а това се свързва със задължение за деклариране на съответните стоки пред съответното митническо учреждение.
В мотивите си въззивният съд признава, че Р Г.и Р България (считано от 01.01.2007 г.) са членове на ЕС и между тях не съществува митническа граница, но това се отнася „само за стоки, които не са забранени и такива, които не са поставени под особен контрол – акцизни или забранени без изрично разрешение стоки”. Затова, след като подсъдимият е превозвал не само разрешени стоки (замразено пилешко месо), но и цигари „които са под особен контрол, защото подлежат на облагане с акциз”, то „превозвачът е следвало ги декларира при преминаването на държавната граница пред съответната митническа база” и като не е сторил това деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК.
ВКС не споделя тези заключения. Проверката на товарния автомобил, управляван от подсъдимия е била извършена на територията на Р Б. след преминаване на вътрешната граница между двете държави членки на ЕС (Г. и Б., които се обхващат от единната митническата територия на Общността), където няма митница, респ. не се събират мита в случаите на общностни доставки, какъвто формален характер е имала доставката на пилешко месо по приложената в делото товарителница. Такова е положението и ако доставката е касаела акцизни стоки, като в този случай се изисква спазване на данъчното, а не на митническото законодателство. Съответно, липсвало е каквото и да е задължение за уведомяване и получаване на разрешение от митниците. Такова би било налице, а оттук и съответна отговорност за митническа контрабанда по ЗМ (вж. чл. 233 ал. 2), ако пренасянето или превозването на стоките е през външна граница на ЕС и те са открити в резултат на проверка на територията на Р България. За разлика от въведените изменения в ЗМ след приемането на България за член на ЕС, промени в наказателно правната уредба на квалифицираната контрабанда по чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК не са последвали, като е очевидно, че ако липсва контрабанда, то не би могло да има и квалифицирана такава. В случая митническите органи не са констатирали данни за митническа контрабанда, а за административно нарушение по Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), по който те също имат контролни правомощия. Това е видно от съставения акт за установяване на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС (№ 325/27.10.2010 г. – л. 9 от ДП) за превозване на акцизни стоки (тютюневи изделия) без данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Цигарите без съмнение са акцизна стока съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС и за легалното им държане на територията на Р България се изисква заплащане на необходимия акциз, което се удостоверява със залепен върху пакетите бандерол. Съответно, намесата на Агенция „Митници” и нейните представители се свързва с контрол за плащането на данъчни задължения, чиято регулация е различна в съответните държави – членки на ЕС, но не и на мита, в която връзка е необходимо надлежно деклариране, когато става въпрос за извънобщностни доставки на стоки. Затова и деянието, извършено от подсъдимия не се обхваща от състава на чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК.
Всъщност то е съставомерно по чл. 234 ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК и се е изразило в държането на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон (в случая по ЗАДС) и случаят очевидно не е маловажен, като с оглед тяхната стойност те са и в големи размери. Поради това ВКС намира, че са налице условията по чл. 354 ал. 2, т. 2 от НК за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, което не нарушава правата на касационния жалбоподател Вж. в този смисъл Решение № 452/07.11.2013 г. на ВКС, ІІ н. о., по н. д. № 1631/2013 г.. Предвиденият в чл. 234 ал. 2 от НК комплекс от санкции е лишаване от свобода от 2 до 8 години (редакция ДВ. бр. 26/06.04.2010 г.) и лишаване от права по чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК, което сочи, че наказуемостта е по-лека от тази по чл. 242 ал. 1 от НК – лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв. Липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, като фактите по него, потвърдени и при съдебното разглеждане, съответстват на извършено престъпление по чл. 234 ал. 2, т. 3 от НК, а не такова по чл. 242 ал. 1 от НК. На първа и въззивна инстанция защитата на П. е отстоявала теза за несъставомерност на извършеното от него по текста на чл. 242 ал. 1 от НК, макар центърът й да е бил ориентиран върху липсата на знание за превозвания товар (по който въпрос се изложиха съображения). Отделно от това, именно по повод нарушение на данъчното законодателство (а не на митническото) на подсъдимия е бил съставен и акт за нарушение след извършената проверка и откриване на акцизните стоки в товарния автомобил. Всичко това мотивира ВКС да счете, че промяната на правната квалификация, която се свързва с факти, съотносими към текста на чл. 234 ал. 2, т. 3 от НК (държане на акцизни стоки без бандерол и в големи размери) не представлява такава изненада в процесуален и материално правен аспект, която да възлага тежести на защитата по-големи от тези, които тя вече е понесла в рамките на повдигнато обвинение по чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК.
С оглед преквалификация на деянието по чл. 234 ал. 2, т. 3 от НК и отчитайки като правилни констатациите на първостепенния съд, възприети от въззивния, относно съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, ВКС намира, че наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца е справедливо. Индивидуалната тежест на извършеното, определена от неговата специфика и конкретно твърде високата стойност на предмета на престъплението – 2 295 000 лв., надхвърлящ значително необходимото за квалификацията „големи размери” на държаните акцизни стоки без бандерол, съпоставена с негативните данни за предходни осъждания, а от друга страна с положителните такива за личността на подсъдимия, не обуславят необходимост от ревизия на наказанието в посока неговото смекчаване. Възражението, че подсъдимият е реабилитиран по чл. 87 от НК (за деянието по НОХД № 1354/2007 г. с определение на СРС по ЧНД № 200269/2012 г. , в сила от 30.01.2013 г.) не би могло да повлияе по-различно разрешение по въпроса за правното му положение като осъждан към момента на извършване на деянието по настоящия случай – 27.10.2010 г., което е станало преди изтичане на 3 годишния срок на наложеното му по горното дело наказание пробация. На подсъдимия П. следва да се наложи и кумулативното наказание лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с акцизни стоки за срок от 3 години и 6 месеца, който е минималният такъв с оглед налагането му заедно с лишаване от свобода по аргумент от чл. 49 ал. 2 от НК. Макар и ново за касатора, това наказание е възможно да бъде наложено, тъй като според систематиката на наказанията в чл. 37 ал. 1 от НК то се явява по-леко от глобата (каквато е наложена, но следва да отпадне след преквалификацията), а отделно от това е в единен комплекс с основното наказание лишаване от свобода, които заедно, а не поотделно, имат предназначението да обслужат целите по чл. 36 от НК. Следва да се измени основанието за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, което е по чл. 234 ал. 3 от НК, а не по чл. 242 ал. 7 от НК.
Същевременно, все предвид извършената преквалификация следва да се отмени наложената санкция глоба в размер на 40 000 лв., чието приложение е било обвързано от разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от НК. Същото се отнася и до отнемането на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, по чл. 242 ал. 8 от НК.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 128/29.07.2013 г. на Софийския апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 102/2013 г., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия П. Т. П. от такова по чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК в такова по чл. 234 ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 27.10.2010 г., около 08. 45 ч., на ГКПП – Кулата е държал акцизни стоки без бандерол (612 мастербокса цигари м. „S. R.” на стойност 2 295 000 лв.), като такъв се изисква по закон и предметът на престъплението е в големи размери, като във вр. с чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца и кумулативно лишаване от право да упражнява дейност, свързана с акцизни стоки, за срок от 3 години и 6 месеца.
На основание чл. 234 ал. 3 от НК отнема в полза на държавата предмета на престъплението – 612 мастербокса цигари м. „S. R.” на стойност 2 295 000 лв.
ОТМЕНЯВА въззивното решение в потвърдителната му част относно наложеното на подсъдимия на основание чл. 242 ал. 1, б. „д” от НК наказание глоба в размер на 40 000 лв., както и отнемането в полза на държавата на основание чл. 242 ал. 8 от НК на превозното средство, послужило за извършване на престъплението – товарен автомобил м. „М. – Т..” с ДК № С. и хладилно полуремарке „Ш. С.” с ДК № С., собственост на [фирма] – [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: