О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 21 юни 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на двадесет и първи юни……………….две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………..ч. н.дело № 259 по описа за 2010 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по повод разпореждане № 3674/02.06.2010 г. на съдия-докладчик при Плевенския районен съд за определяне на друг съд, който да разгледа НОХД № 3115/2009 г.
В писменото си становище прокурорът от ВПК намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно поради наличие на предпоставките по чл. 43 ал. 1, т. 3 от НПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че липсват основания за промяна на подсъдността, съотносими към разпоредбата по чл. 43, т. 1 от НПК, в каквато връзка е постановеното разпореждане и основанието за образуване на производството пред ВКС.
От материалите по делото е видно, че производството по НОХД № 3115/2009 г. е било образувано по повод обвинителен акт срещу Д. Д. И. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. По същия повод е било образувано и НОХД № 1377/2007 г., което е било прекратено с протоколно определение от 17.06.2009 г. от съдебния състав с Председател – съдия Д. К. поради допуснати процесуални нарушения и върнато на РП – Плевен за отстраняването им. След внасяне на новия обвинителен акт делото е било разпределено на същия съдия-докладчик, който с разпореждане от 05.10.2009 г. е приел, че са налице условията за разглеждането му и е насрочил същото в с. з. на 16.12.2009 г. Поради неявяване на защитника на подсъдимата, както и свидетели по делото същото е било отложено за 15.03.2010 г. В това с. з. на делото е бил даден ход, като са били разпитани свидетели, приемани са писмени доказателства, както и била назначена графическа експертиза, заключението по което е било изготвено на 12.04.2010 г. На следващата определена дата – 20.05.2010 г. делото не е било разгледано поради неявяване на повереника на гр. и. и частен обвинител П. П. и съответно отложено за 18.06.2010 г. Междувременно, с молба от 28.05.2010 г., Петър П. и А. Й. са поискали отвода на съдията-докладчик К. , мотивирайки се с данните за образувано срещу него дисциплинарно производство поради забавяне на НОХД № 1377/2007 г. и поведение на същия в техни разговори във и извън съдебната зала на 20.05.2010 г., индициращо за предубеденост. С определение № 948/31.05.2010 г. съдията К. се е отвел от разглеждане на делото и същото е било преразпределено на друг докладчик – съдия Р. Г. В молба от 01.06.2010 г. адв. Д(повереник на С. П. и П. П. ) е поискал преразглеждане на въпроса относно местната подсъдност и разглеждане на делото от РС – Разград, в чийто район живеят повече от свидетелите по делото. Въз основа на тази молба, с разпореждане № 3674/02.06.2010 г. новият съдия-докладчик е приел, че са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК, доколкото е констатирал, че по-голямата част от свидетелите живеят на територията на гр. Р., прекратил е производството по делото и го е изпратил на ВКС.
Изложените дотук данни сочат, че не са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК. Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в НПК като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, а затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация, при това не формално и изолирано, а единствено в контекста на изискването за процесуална икономия с цел своевременно разглеждане на производството при минимални разходи. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдията-докладчик се е позовал (в различие от соченото от представителя на ВКП – чл. 43, т. 3) поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В случая, както към момента на образуване на НОХД № 1377/2007 г., така и на настоящото НОХД № 3115/2009 г. въпросът относно местоживеенето на множество свидетели (общо пет, като останалите са от гр. П. двама и от Велинград – един, а подсъдимата също е от гр. П. на територията на гр. Р. не е бил отчитан като затрудняващ разглеждането на делото. Нещо повече, от депозираните молби на пострадалите лица, имащи качеството и на свидетели, става ясно, че проблемът не е в придвижването им до РС – Плевен, а поради организацията и движението на делото от съдията-докладчик, който впоследствие се е отвел. Това не е основание за промяна на подсъдността, която е била приета от РС – Плевен вече два пъти при образуване на съответните дела по повод обвинителния акт срещу подсъдимата Д. И. Затова, ВКС намира, че не е налице условието по чл. 43, т. 1 от НПК за отклонение от правилата за местната подсъдност.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районен съд – гр. П. за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на НОХД № 3115/2009 г. И ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: