Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
град София, 11 ноември 2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора А.Гебрев изслуша докладваното от съдията Е.Авдева
наказателно дело № 2025 /2011 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Т. Ф. А. против решение № 121 от 11.05.2011 г. по внохд № 123/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
В жалбата се сочи , че решението на въззивната инстанция определя явно несправедливо наказание на подсъдимия, тъй като не отчита смекчаващите отговорността му обстоятелства. Атакува се също така групирането на наказанията, като се отправя искане за кумулиране на наказанието по нохд № 876/2005 г. на Районния съд в гр. Сандански.
В заключение се отправя искане за намаляване на наказанието от четири години и шест месеца на три години и шест месеца.
Прокурорът пледира отхвърляне на жалбата.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното :
Русенският окръжен съд с присъда № 7 от 24.01.2011 г. по нохд № 364/2010 г. признал подсъдимия Т. Ф. А. за виновен в това, че на 11.01.2000 г. при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с И. Н. Н. от гр. Русе и лице с неустановена самоличност, отнел чужди движими вещи с обща стойност 2 934 лева от владението на Н. М., с намерение противозаконно да ги присвои , като употребил сила и заплашване , поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4 в с чл. 198,ал.1 вр. с чл. 20 , ал.2 и чл. 58а във вр.с чл.55,ал.1, т.1 и чл. 2 , ал.2 от НК му наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда съдът групирал така наложеното наказание с наказанията по още пет дела и определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от тях – четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип , към което присъединил наказание глоба в размер 600 лева. Съдът приспаднал изтърпяната част от групираните наказания , както и срока на задържане на подсъдимия в изпълнение на мярка за неотклонение.
Великотърновският апелативен съд с решение № 121 от 11.05.2011 г. по внохд №123/2011 г. изменил първоинстанционната присъда в частта й относно подсъдимия Т. Ф. А., като включил в съвкупността от наказания и санкцията по нохд № 3558/2006 г. на Русенския районен съд.
Жалбата на подсъдимия А. срещу така постановения въззивен акт е неоснователна.
Производството пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Тази процесуална позиция дала основание на съда да определи наказанието му при условията на чл. 58 а във вр. с чл. 55 , ал.1 , т.1 от НК , намалявайки с шест месеца минималния петгодишен срок лишаване от свобода ,предвиден от законодателя за извършеното престъпление.
Така индивидуализирания обем наказателна принуда не разкрива очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.Съдът подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 НК. Правилно, още от първата инстанция, са дефинирани като смекчаващи отговорността на подсъдимия частичното възстановяване на щетите и последвалата престъплението трудова ангажираност. Изрично е отчетено продължителното времетраене на процеса , излизащо извън рамките на разумния срок по смисъла на чл.6,т.1 от ЕКПЧ , компенсирано чрез намаляване на санкцията. В същото време на вниманието на решаващите съдебни състави са били и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – многобройните му осъждания извън легалните изисквания за квалификацията опасен рецидив , високата стойност на предмета на престъплението , превишаваща четиридесет и четири пъти минималната работна заплата към момента на деянието , бруталността на приложеното насилие към пострадалата – болна възрастна жена и към сестра й .Срокът на наложената санкция е съответен на целите на чл.36 НК и по тази причина – неподлежащ на промяна в исканата от подсъдимия насока.
Неоснователно е и оплакването за неправилно групиране на наказанията, определени на подсъдимия с отделни влезли в сила присъди, поради изключване от съвкупността на наказанието по нохд № 867 /2005 г. на Районния съд в гр. Сандански в размер на десет месеца лишаване от свобода. Според приложеното към делото свидетелство за съдимост тази санкция е наложена за престъпление, извършено на 12.10.2005 г.т.е. след влизане в сила на присъдите по първите четири дела, включени в атакуваната съвкупност,поради което не са налице предпоставките на чл. 23, ал.1 и чл. 25 ал.1 от НПК за включване й в нея. Извършеното от въззивния съд групиране , след корекцията с въззивното решение, създава най – благоприятния за подсъдимия наказателноправен статус.
Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.1 ,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 11.05.2011 г. по внохд № 123/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.