Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
София, 10 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 399/2008 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. Н. В. срещу решение № 89 от 10 юни 2008г. по внохд № 130/2008г. по описа на Варненския апелативен съд в гражданско-осъдителната му част.
В жалбата се поддържа,че решението е неправилно,тъй като съдът не е събрал доказателства за застраховка”Каско” на лек автомобил „Мерцедес” собственост на гражданската ищца М. Ж. Т. и дали последната е получила обезщетение от застрахователната компания. Освен това,се твърди,че неправилно съдът е приел,че подсъдимият следва да поеме 1/3 от щетата,а загиналия Радушев-2/3.
Прави се искане за отменяване на съдебния акт.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Гражданската ищца М. Ж. Т. в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли да не се уважава.
Върховният касационен съд,за да се произнесе,съобрази следното:
С присъда № 32 от 26.09.2007г. по нохд № 359/2007г.,Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия С. Н. В. за ВИНОВЕН в това,че на 16.02.1999г. на път ІІ-73/Шумен-Карнобат/ при управление на МПС-лекотоварен автомобил „Мерцедес” 207Д с рег. № Т*,нарушил правилата за движение по пътищата-чл.99,ал.1 и чл.100,ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост и при условията на съпричиняване,причинил смъртта на Р. Н. Р. ,поради което и на основание чл.343,ал.1 б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ЛЕК режим на изтърпяване.
На основание чл.68,ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода,наложено на подсъдимия по нохд № 184/1997г. по описа на РС- С.
ЛИШИЛ е подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА,на основание чл.343г във вр. с чл.37 т.7 НК.
ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законните последици,както следва:1. На С. Д. Р. като представител на сина си Н. Р. Н. сумата 20 000 лева,като отхвърлил иска до пълния му размер. 2. На М. Ж. Т. сумата 10 000 лева,като отхвърлил иска до пълния му размер. 3. На Н. Р. Т. сумата 10 000 лева,като отхвърлил иска до пълния му размер. 4. На С. Д. Р. сумата 10 000 лева,като отхвърлил иска до пълния му размер.
Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от М. Ж. Т. граждански иск за имуществени вреди в размер на 8 327,50 лева,като недоказан.
С решение № 182 от 10.12.2007г. по внохд № 439/2007г. Варненският апелативен съд по протест на прокурора е ИЗМЕНИЛ присъдата в наказателната част,като е УВЕЛИЧИЛ наказанието на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част.
С решение № 116 от 19 март 2008г. по н.д. № 58/2008г. Върховният касационен съд,първо наказателно отделение е ОТМЕНИЛ въззивното решение в потвърдителната част относно отхвърления граждански иск на М. Ж. Т. граждански иск за сумата 8 327,50 лева и е върнал делото за ново разглеждане.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е ОТМЕНИЛ присъдата в отхвърлителната гражданска част досежно иска за имуществени вреди,и е ОСЪДИЛ подсъдимия С. Н. В. да ЗАПЛАТИ на М. Ж. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 776 лева,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до първоначалния размер.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Установено е по делото,че на 16.02.1999г. след 17 часа,подсъдимият В. управлявал лекотоварен автомобил ”Мерцедес 207 Д” с ДКН № Т* в посока от Ш. – Карнобат. На около 5 км от Ш. горивото свършило . Спрял превозното средство на пътното платно и тръгнал да търси гориво,без да постави светлоотразителен триъгълник. Забавил се и се стъмнило. По същото време и в същата посока се движил пострадалия Р. Р. Той управлявал автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДКН № Н* собственост на майка му М. Ж. Т..правлявал автомобила със скорост 90 км/час на къси светлини,поради което не успял да възприеме спрелия в дясната лента за движение лекотоварен автомобил. Настъпил удар в спрелия автомобил,в резултат на който пострадалият получил тежка черепно мозъчна травма довела до неговата смърт. На управлявания от него автомобил били причинени щети оценени от автотехнически експерт на 8 327,50 лева.
С влязлата в сила наказателно-осъдителна част,е прието,че пострадалият Р. Р. е допринесъл за настъпилия противоправен резултат,тъй като е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП,движейки се с несъобразена скорост.
Въз основа на отчетеното съпричиняване,първоинстанционният съд е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,което при уважен размер от 10 000 лева за гражданската ищца М. Т. и предявен такъв в размер на 30 000 лева,се явява в съотношение на 1/3 към 2/3.
С обжалваното решение ,апелативният съд при повторното разглеждане на делото, е уважил искането на гражданската ищца М. Ж. ,като при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди е съобразил именно приетото съотношение на съпричиняване изведено от първата инстанция и потвърдено от въззивния съд по внохд № 439/2007г.
Касационният състав намира,че съобразявайки приетото от първоинстанционния съд съотношение на съпричиняване при обезщетяване на неимуществените вреди и по отношение на имуществените вреди ,въззивният съд е спазил закона и е постигнал максимална справедливост . Правилно в решението си съдът е отбелязал,че според константната практика на съдилищата/включително и на ВКС/ разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД е относима както към причинените неимуществени вреди,така и към имуществените вреди,както и че при установен принос на пострадалия,дължимото обезщетение задължително се намалява. Законодателят не е посочил степени на съотношение между съпричиняване и вредоносен резултат,което означава,че въпросът за това съотношение е предоставен на съда с оглед конкретните особености на разглежданите случаи.
В този смисъл,като е определил,че подсъдимият дължи на гражданската ищца обезщетение за имуществени вреди в обжалвания размер,който съставлява 2/3 от предявената сума,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона.
Доводът,че въззивният съд е уважил искането,без да изследва обстоятелството дали автомобилът на гражданската ищца е бил застрахован със застраховка „Каско”,както и дали такава не е била получена от последната,е обсъден от въззивния съд. Гражданската ищца М. Т. е заявила,че тя не а правила застраховка „Каско” и не знае загиналият й син дали е имал такава. Това обстоятелство обаче не може да бъде установено предвид 9 годишния период от настъпилото събитие,и липсата на информация дали и къде е сключена такава застраховка. На л.27 от въззивното дело съдът е изложил съображения,че възражението освен това е неоснователно,тъй като застраховка „Каско” е за вреди причинени на МПС от водача на автомобила,а не от трето лице.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 89 от 10 юни 2008г. по внохд № 130/2008г. по описа на Варненския апелативен съд,наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: