Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
гр. София 19 октомври 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 2105/2011г.
Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Благоевград срещу въззивна присъда №166/20.05.2011г. на Благоевградски окръжен съд /ОС/, по внохд №123/2011г.
С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната осъдителна присъда на Районен съд /РС/ – Петрич, с която М. И. М. е признат за виновен в извършено на 17.06.1999г., при условията на повторност престъпление по 279, ал.2, вр.ал.1, пр.2 от НК, обективирано в излизане през границата на страната с Р Македония /ГКПП-Златарево/, без разрешение на надлежните органи на властта и ангажирана неговата наказателна отговорност, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение, на основание чл.304 от НПК.
Депозираният протест релевира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, императивно предписващи необходимост от всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, довело до нарушение на материалния закон. Поставя се акцент на налични пороци при доказателствения анализ, изразяващи се в подценяване на приобщените чрез свидетелските показания на С. Х. и Л. Л., доказателства, и в пренебрегване на съдържимите се в писмения протокол от 21.08.1999г. и в свидетелството за съдимост на М. М. фактически данни. Предлага се упражняване на лимитираните в чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 и 3 от НПК касационни правомощия .
В съдебно заседание на 11.10.2011г. прокурор при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
В настоящото производство подсъдимият М. участва чрез договорен адвокат, който в представена по делото писмена защита излага подробни съображения за правилност на атакувания съдебен акт и моли да бъде оставен в сила.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При инстанционния контрол настоящият съд не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният състав, в по реда на чл.313-чл.340 от НПК е проверил изцяло присъдата на първостепенния съд, като след прецизно и компетентно обсъждане на доказателствения материал по делото, е формирал своето вътрешно убеждение по фактите и с демонстриран професионализъм очертал изводите си по приложението на закона.
След внимателен преглед и при задълбочена оценка на доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез събраните и проверени в хода на наказателното производство гласни и писмени източници, е обоснована недоказаност на повдигнатото срещу М. М. обвинение, по изискуемия се категоричен и несъмнен начин.
Съдържанието на свидетелските показания С. Х. и Л. Л. /служители на ГПУ-Петрич/ сочи на направени от подсъдимия извънпроцесуални признания за инкриминираното деяние. Разпитаните полицаи словно-лаконично възпроизвеждат казаното от М., при задържането му на 21.08.1999г. на ГКПП – Кулата, без документи за самоличност, изчерпващо се в изявление, че „на 17.06.1999г. е преминал нелегално, с помощта на водач, държавната граница с Р Македония, в района на ГКПП – Златарево”, след което се установил в Гърция до залавянето му от съответните органи на реда. Твърденията на подсъдимия, надлежно възприети и пресъздадени от изслушаните длъжностни лица, не са обезпечени от останалите доказателства с нужния интензитет и се явяват крайно недостатъчни да мотивират изграждането на релевантните за престъпната обективна и субективна съставомерност на неправомерния инкриминиран акт /време, място, механизъм на извършване, форма на изпълнителното деяние, вина/ и за неговото авторство, фактически положения.
По своята същност и характеристики волеизявлението на М. М., предхождащо инициираното срещу него наказателно преследване и закрепено чрез коментираните гласни доказателствени средства не удовлетворява изрично провъзгласения от чл.31, ал.2 на Конституцията на Р България и чл.116 от НПК, и последователно провеждан в съвременния процес принцип за недопустимост обвинението и присъдата да се основават единствено на самопризнание.
Аргументи в подкрепа на изведеното заключение е и процедурата по приобщаване на обсъжданите свидетелски показания на С. Х. и Л. Л. към доказателствената маса по делото.
Видно от приложения протокол от съдебно заседание на 18.01.2011г., поради заявената от Х. пред първостепенния съд „липса на спомен за случилото се”, депозираният от него разказ в рамките на досъдебното производство, е инкорпориран по чл.281, ал.4 от НПК. В очертаната хипотеза е приложима разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК, предписваща забрана за обявяване на осъдителна присъда, базираща се само на показания, прочетени по така предвидения ред.
Процесуална пречка за постановяване на осъдителен съдебен акт, при изключително съблюдаване на твърденията на свидетеля Л. на 19.06.2003г. пред разследващите и на 11.02.2011г. пред РС-Петрич, се съдържат и в нормативния регламент на чл.чл.12, 13 и 14 от НПК, и на чл.6, т.т.1 и 3, б. ”d” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, интерпретиран в корелативна връзка с условията, при които те са дадени в хода на проведеното дознание и на съдебната задочна процедура по чл.269, ал.3 от НПК.
Важен аспект на правото на справедлив процес е състезателността на наказателното производство, равенството между обвинението и защитата по отношение на процедурните средства, непосредственото и лично участие на страните при установяване на включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК факти. В наказателния процес доказателствата трябва да се представят пред осъществяващия ръководство в съдебната фаза на производството орган, в публично заседание, в присъствие на процесуалните субекти, при предоставена им адекватна и достатъчна възможност за доказване и оспорване на обвинението, и при обезпечена съпричастност и активност за събиране и проверка на относимия и необходим доказателствен материал. Отклонения са допустими само при зачитане на правото на защита. Като правило това право е свързано с надлежното осигуряване на подсъдимия да изисква и да участва в разпита на свидетелите на обвинението при даване на техните първоначални показания, или в последващ етап на производството. Правото на защита се ограничава по несъвместим с гаранциите на чл.6 от КЗПЧОС начин при осъждане, основаващо се на показанията на свидетели, които подсъдимият не е имал възможност да разпита или да поиска да бъдат разпитани във фазата на следствието и на съдебния процес, на каквито обстоятелства сочи конкретиката по настоящия казус, с оглед спецификата на досъдебното производство и характера на проведената в отсъствие на М. М. задочна съдебна процедура.
В коментирания смисъл е константната практика на ВКС на РБ; Решение от 05.12.2002г. по делото К. срещу Италия, Решение от 26.04.2003г. по делото Доусет срещу О. кралство и Решение от 08.06.2006г. по делото Б. срещу България на Европейския съд по правата на човека.
В контекста на предложените съображения, несъстоятелни са доводите в протеста за грубо игнориране на инкорпорираните, чрез разказа на свидетелите С. Х. и Л. Л. фактически данни за направено от подсъдимото лице самопризнание, обусловило оправдаване на М. М., при доказаност на обвинителната теза.
Промяна в позицията не внасят и релевираните оплаквания за пренебрегване на писмените доказателствени източници по делото. Отразените в протокола от 21.08.1999г. обстоятелства очертават, че на посочената дата подсъдимият влязъл в Р България, през ГКПП-Калотина, без задграничен паспорт, но не индицират на осъществено престъпление по чл.279 от НК, при лимитираните в обвинителния акт на Районна прокуратура-Петрич, времеви и пространствени параметри. А приложените бюлетини за съдимост доказват осъжданията на М. М. /необходими при оценката на неговата лична опасност и значими за индивидуализацията на наказателната му отговорност/, но не установяват обстоятелства, свързани с виновното извършване на инкриминираното деяние, правната квалификация и авторството.
Въззивната съдебна инстанция не е допуснала претендираните в протеста процесуални нарушения на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. Реализирани са изискуемите се процесуални действия за разкриване на обективната истина в наказателния процес, описаната фактология и формулирните правни изводи почиват на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата, поради което и не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предпоставящи отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Благоевградски ОС.
Правилно е приложен и материалният закон.
В съответствие с възприетата фактическа обстановка е юридическото заключение на въззивния състав за доказателствена необезпеченост на времето, мястото, механизма на инкриминираното посегателство против граничния режим, и на виновната съпричастност на подсъдимия М. към него, обосновали неговото оправдаване.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с изискуемия се доказателствен интензитет, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт.
Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност /чл.16 и чл.303 от НПК/.
По изложената аргументация, ВКС намира, че в пределите на възложените му правомощия в настоящотото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е отменена осъдителна присъда от 11.02.2011г. на Петрички РС, по нохд № 1657/2009г.
Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №166 от 20.05.2011г. на ОС – Благоевград, постановена по внохд №123/2011г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.