О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.София, 18 декември 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело №2226/2012г.
Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод разпореждане от 09.11.2012 г., постановено от съдия при Районен съд /РС/- Пазарджик, инициирал спор за определяне подсъдността по НАХД №1946/2012г., по описа на съда.
В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на предпоставки, обосноваващи разглеждането на делото от РС – Пловдив.
Върховният касационен съд на РБ, в рамките на предоставените му от закона правомощия, за да се произнесе взе предвид следното:
В РС-Пловдив е депозирана жалба от процесуален представител на [фирма] срещу наказателно постановление №58940/S010076/20.12.2011г. на и.д. Директор офис – Пазарджик към ТД на НАП, [населено място], с което е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, за нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б.”В”, вр. чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и образувано НАХД №5461/2012г.
Със съдебен акт от 24.10.2012г., производството по НАХД №5461/2012г. е прекратено с аргументи, че седалището на санкционираното юридическо лице е в [населено място] и делото е изпратено на съответния съд по компетентност.
В разпореждане № 680/09.11.2012г.,по НАХД №1946/2012г., Пазарджишки РС е изразил несъгласие с изводите на РС – Пловдив, мотивирало го да приеме липса на право и задължение за произнасяне по казуса, и повдигнал препирня за подсъдност.
Върховният касационен съд намира, че настоящото административно-наказателно дело следва да бъде разгледано и решено по същество от Пловдивски РС.
Конкретиката на фактите, описани в обстоятелствената част на наказателно постановление №58940/S010076/20.12.2011г., сочи на осъществено чрез бездействие нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б.”В” от ЗЗО, което по смисъла на чл.59, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се счита за довършено там, където се дължи изискуемото се правно действие. Дружество [фирма] е имало задължение, в качеството си на осигурител по чл.5, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, да внесе здравни вноски на наетите по трудови правоотношения лица, по сметка на ТД на НАП, [населено място], с което не се е съобразил, субсумирайки състава на очертаното нарушение.
Местоизпълнението на правно дължимото поведение определя мястото за реализиране на отговорност при бездействие и предпоставя заключението, че Пловдивски РС е оторизиран с предвидения от ЗАНН съдебен контрол.
Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА материалите по НАХД №1946/2012г., по описа на Пазарджишки РС, по компетентност на РС – Пловдив.
Препис от определението да се изпрати на Пазарджишки РС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.