О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр.София, 05 април 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 1367/2011г.
Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на Н. А. и Т. А. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Монтански ОС, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 от НПК за връщане на касационната жалба против определение от 23.11.2010г., по ВНЧД №182/2010г. Релевирани са оплаквания по същество, сочещи на незаконосъобразност на атакувания въззивен акт, изразяваща се в несъблюдаване на чл.81, ал.3 от НПК.
В писмено становище прокурор от ВКП аргументира позиция за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение като взе предвид предложените доводи в подадената частна жалба срещу разпореждане от 16.02.2011г. на ОС-Монтана, в пределите на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна.
В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на проверка от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната в кореспондираща връзка с установения в чл.341, ал.1, вр.чл.чл.313 – 340 от НПК регламент обосновават извода, че определенията на окръжните съдилища, с изключение на постановените по чл.306, ал.1 от НПК в случаите на нова присъда и на посочените в чл.346, т.4 от НПК, с които за първи път при разглеждане на делото от въззивната инстанция се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, не са включени в обхвата на касационния контрол. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики – неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в чл.412, ал.2, т.1, вр.чл.346 НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem – чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 НПК/.
Атакуваното определение от 23.11.2010г., по ВЧНД №182/2010г., с което в рамките на предписаната в Глава двадесет и първа процедура, Монтански ОС е потвърдил обявеното от първостепенния съд определение за прекратяване на производството по НОХД №50041/2010г., поради изтичане на предвидения в чл.81, ал.3 от НПК преклузивен шестмесечен срок, не е от категорията на обжалваемите пред ВКС въззивни съдебни актове. Правната природа и юридически стабилитет на определението е последица от императивността на закона, и то не може да бъде предмет на касационна инстанционна проверка. Съдебният акт не подлежи и на извънреден контрол, чрез предвидения в чл.419-чл.426 от НПК способ, доколкото провереното първоинстанционно определение не удовлетворява предявените от чл.420 на процесуалния кодекс изисквания спрямо лицата, които могат да направят искане за възобновяване.
По изложените съображения настоящият състав намира за законосъобразно разпореждането от 16.02.2011г. на ОС-Монтана, с което е прието че въззивният съдебен акт от 23.11.2010г., по ВЧНД №182/2010г. не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на нейния подател като недопустима. Констатираните фактически данни корелират на визираните в чл.351, ал.4, т.3 от НПК процесуални предписания, поради което нормата правилно е приложена. Очертаното заключение обуславя неоснователност на частната жалба на Н. А. и Т. А., която не следва да бъде уважена.
Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр.ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. А. и Т. А. срещу разпореждане от 16.02.2011г. на съдия-докладчик при ОС-Монтана за връщане на касационната жалба против определение от 23.11.2010г., постановено по ВЧНД №182/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.