Р Е Ш Е Н И Е
№354
гр.София, 24 септември 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №1230/2012 г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите М. Д. и А. Д., депозирани чрез служебните им адвокати срещу решение №98 от 10.05.2012г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдена присъда №391 от 22.12.2011г. на Софийски градски съд.
В жалбите на подсъдимите лица, идентични по съдържание и визирани касационни основания, се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, логическа последица от които е постановяване на осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обвинението по несъмнен начин Поставя се акцент на налични недостатъци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, изразяващи се в кредитиране на изтъканите от противоречия показания на пострадалия Г. У. досежно датата на инкриминирания грабеж, неговия механизъм и размера на отнетата парична сума, и в пренебрегване на заявеното от свидетеля-очевидец Р. П. за собствените му възприятия по отношение поведението на М. Д. и А. Д. в инкриминираната нощ спрямо жертвата на посегателство. Обръща се подчертано внимание на обстоятелството, че предметът на престъпление не е открит у посочените за извършители подсъдими лица.
Обективирана е и декларация за явна несправедливост на наложените на М. Д. и А. Д. наказания, съпроводена с бланкетно искане на защитата за ревизия на съдебния акт в санкционната му част, при липса на предпоставки за оправдаването им, по чл.354, ал.1, т.2 от НПК.
В съдебно заседание на 18.09.2012г. подсъдимите лица и техните процесуални представители се явяват лично пред касационната инстанция и поддържат подадените жалби по изложените в тях съображения.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното:
С присъда №391 от 22.12.2011г., по нохд №4158/11г., Софийски градски съд е признал М. Ф. Д. и А. Ф. Д., за виновни в това, че на 11.12.2008г., в [населено място], в съучастие в качеството на съизвършители и при условията на опасен рецидив за последната, отнели чужди движими вещи – сумата от 420 лева, от владението на Г. У., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2 от НК /за подсъдимата А. Д./ и чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК /за подсъдимата М. Д./ са им наложени съответни наказания – ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С обжалваното решение №98 от 10.05.2012г., Апелативен съд-София, в производство по внохд №157/12г., инициирано по жалба на А. Д. М. Д. и на техните процесуални представители, е потвърдил изцяло визирания първоинстанционен съдебен акт.
Касационните жалби на подсъдимите лица са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При осъществения съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в реализирания от съдебните инстанции, доказателствен анализ, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес – извършване на инкриминираното престъпно деяние със съответните обективни и субективни признаци, и неговото авторство.
Съдебните инстанции са реализирали процесуалните действия, необходими за разкриване на обективната истина, и стриктно спазили нормативния регламент при интерпретацията и оценката на събраните и проверени по делото доказателства, инкорпорирани чрез показанията на разпитаните в хода на наказателното разследване свидетели, изготвената съдебна експертиза и приложения писмен материал, като ВКС споделя изцяло изложените съображения за доказателствените им стойност и тежест.
Акцентираните възражения за превратно тълкуване и непълнота в приобщената по делото доказателствена съвкупност са неоснователни.
Мотивирано при формиране на вътрешното си убеждение, първостепенният съд и Софийски апелативен съд са приели, че свидетелските показания на Г. У. – жертва на инкриминираното посегателство са еднопосочни, логични и достоверни, и обезпечават с изискуемата се степен на интензитет значимата за повдигнатото обвинение фактология.
Пострадалият пресъздава с подробности обстановката, сочеща на времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерните действия в тяхната хронологическа последователност, инкриминирания предмет, като е категоричен, че подсъдимите А. Д. и М. Д. са автори на престъплението. Добросъвестно са описани предществащата процесния инцидент среща на Г. У. с непознатата А. Д., предлагаща му сексуални услуги и последвалата покана да бъдат извозени до хотел, намиращ се на [улица]с таксиметров автомобил, в компанията на нейна близка /М. Д./, които той успял да визуализира като възраст, телосложение, отличаващи външността белези и облекло, и впоследствие безусловно да идентифицира в хода на проведеното от досъдебните органи разследване и в рамките на съдебния процес. Коректно е очертана и конкретиката по отношение на насилственото отнемане на портфейла на Убинов със съдържащата се в него сума от 420 лева от двете момичета, при обратното му транспортиране до площад „М.”, след отказа да слезе от колата и остане в[жк], съзнавайки, че е въвлечен в заблуждение и не може да разчита на съпричастност от водача на моторното превозно средство.
Изведеното заключение не се опровергава от противоречията в свидетелските показания на пострадалия, дадени в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, на които защитата на подсъдимите М. Д. и А. Д. обръща специално внимание. Индициращи на незначителни несъответствия в детайлите на казуистиката на процесния инцидент на 11.12.2008 година и на липса на ясен спомен за точната дата на неправомерното посегателство, и за стойностните параметри на инкриминираната сума, те са обясними с изтеклия продължителен период от момента на осъществяване на престъплението и преодолими, по предвидения в чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.т. 1 и 2 от НПК процесуален ред, чрез надлежното упражняване на правомощията на съда.
Недопустимо е да се обявява априорно, че определени свидетелски показания не следва да бъдат ценени по наказателното дело, поради съществуващи противоречия в тях и налични непълноти, дължащи се на изминалото време от извършване на инкриминираното престъпно деяние. Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект. Освен от добросъвестността и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина в процеса, тя се влияе от множество други обективни фактори- възраст, наблюдателност, особености на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото, включително при условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда.
Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неминуемо рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез съотнасяне с цялата доказателствена маса, което е съобразено от контролираните съдебни инстанции в разглеждания казус.
След реализиране на процедурата по чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.т. 1 и 2 от НПК и при съблюдаване на словно изразената от Г. Убинов воля в съдебно заседание на 29.11.2011г., че поддържа изцяло заявеното при досъдебното разследване, първостепенният решаващ орган е подложил на прецизен анализ разказа на пострадалото лице, като в контекста на характера на констатираните несъответствия и на времевия период от датата на инкриминираното посегателство обосновал юридически издържани изводи на истинността му, предпоставяща кредит на доверие.
Съмнения в правдоподобността на показанията на жертвата на престъпление, с произтичащите негативни последици за доказателствената обоснованост на обвинителната теза, не внася депозираното от свидетеля-очевидец Р. П. относно възприятията му за поведението на М. Д. и А. Д. в инкриминираната нощ.
Визираният доказателствен източник е интерпретиран с юридически усет и професионална компетентност, в съответствие с фактическите данни за предхождащо инцидента познанство и налична близост между таксиметровия шофьор и подсъдимите лица, като с оглед характеристиките на направените волеизявления, очертаващи житейска алогичност и абсурдност, и предвид отсъствието на корелация при съпоставка с установеното от останалия доказателствен материал, е коментирана очевидната им тенденциозност.
Правилно съдебните инстанции са преценили доказателствената сила на предпазливо твърдяното от свидетеля П., че „не е видял жените / М. Д. и А. Д./ да удрят или блъскат момчето, нито да му вземат някакви вещи”, в аспекта на правните предписания на чл.121, ал.1 от НПК, лимитиращи липса на задължение за даване на показания по въпроси, отговорите на които биха уличили разпитвания в престъпление. Отчетени са обстоятелствата, че посочените фрагменти от разказа на Р. П. индицират на неадекватност на описаните от самия свидетел прояви на Убинов в колата, който издирвал носените от него пари и мобилен апарат. Те изключват и действията на пострадалия по провеждане на телефонен разговор с полицията, с цел уведомяване за неправомерния акт и търсене на съдействие, като на сигнала се отзовал патрул на 03-то РПУ и впоследствие по получената информация за регистрационния номер на моторното превозно средство и за съпричастните към случая лица, таксиметровият автомобил е намерен и извършителите на престъплението са своевременно разкрити. Цитираната част от свидетелските показания не кореспондират и на категорично установеното от Г. Убинов в хода на разследването насилствено отнемане на инкриминираната сума от 420 лева от подсъдимите.
Промяна в очертаната позиция за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и на участието на М. Д. и А. Д. в него, не предпоставят и наведените от процесуалните им представители доводи, че предметът на престъпното деяние не е открит. Акцентираният факт, анализиран във връзка с обективните данни по делото за датата на задържане на уличените в извършване на неправомерния акт лица /26.01.2009г./, значително отдалечена във времето от инкриминираната нощ; обсъден при съобразяване характера на паричните знаци /родово определени и заместими вещи/; и коментирани във взаимовръзка с твърденията на свидетеля П., за последващо инкриминирания инцидент пазаруване на подсъдимите в денонощния магазин, до 10-та Поликлиника в [населено място], не разколебава доказателствената обезпеченост на обвинението.
Реализираната от контролираните първостепенен и въззивен съд доказателствена дейност не обосновава заключение за допуснати нарушения на процесуалните правила, субсумиращи релевираното от защитата на М. Д. и А. Д. касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, налагащо претендираната отмяна на атакуваните присъда и решение, и оправдаване на подсъдимите лица, при условията на чл.354, ал.1, т.2 от НПК.
При осъществената инстанционна проверка настоящият състав не констатира и бланкетно лансираната в касационните жалби явна несправедливост на наложените наказания – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предпоставяща прилагане на нормата на чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК.
Определената на А. Д., за престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр. чл.20, ал.2 от НК санкция – ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, е лимитирана в рамките на чл.54 от НК, към предвидения законов минимум, при стриктно съблюдаване на обществената опасност на престъпното посегателство и личността на подсъдимата, и в съответствие с визираните в чл.36 от НК цели.
Съдебните инстанции са взели предвид индивидуализиращите неправомерния акт акт времеви и пространствени признаци; механизма на извършване на деянието, обективиран във формата и интензитета на употребената принуда; стойностните измерения на инкриминирания предмет; предхождащите престъплението умели действия на подсъдимата по въвеждане на жертвата в заблуждение под претекст за предоставяне на сексуални услуги, възползване от занижения самоконтрол на употребилия алкохол Г. У. и поставянето му в ситуация, създаваща сериозни затруднения в оказването на активна съпротива при нападение; демонстрираното от пострадалия лекомислие при приемане на подобно предложение, отправено от непознати лица, в тъмната част на денонощието. Коментирани са и относимите към личната опасност на дееца данни-младежка възраст, социален статус, с подчертано внимание на обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимата А. Д.. Приложеното по делото свидетелство за съдимост сочи на извършени множество престъпления против собствеността /15 (петнадесет) на брой, 4 (четири) от които извън обсега на релевантните за правната квалификация –опасен рецидив по чл.199, ал.1, т.4 от НК осъждания и индицира на изградени антисоциални навици, и демонстрирана упоритост, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция санкционни последици.
Правнозначимите за диференциране на наказателната отговорност факти, сочещи на тежестта на инкриминираното престъпно деяние и на личната опасност на дееца /5 пъти осъждана за престъпления по чл.194 от НК/, и очертаващи отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, са задълбочено интерпретирани и при отмерване санкцията на подсъдимата М. Д. – ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Наложеното, към предвидения в особената разпоредба на чл.198, ал.1 от НК минимум от три години лишаване от свобода, наказание не компрометира установените в съдебната практика критерии за справедливост и удовлетворява нуждите за постигане на индивидуална и генерална превенция.
В контекста на изложената аргументация и при констатираната липса на ефективно предупредително-възпиращо въздействие чрез постановените спрямо А. Д. и М. Д. и предшествуващи настоящото осъждане присъди, предявеното искане за ревизия на решението, чрез упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК и редуциране на санкционните последици, е несъстоятелно, като уважаването му би довело до безнаказаност.
Мотивиран от очертаните съображения, касационният състав счита, че в обхвата на предоставената му компетентност в инициираното по жалби на подсъдимите А. Д. и М. Д. съдебно производство, следва да остави в сила атакувания въззивен акт на Апелативен съд-София, по внохд №157/12г., с който е потвърдена присъда №391 от 22.12.2011г., обявена по нохд №4158/11г. на Софийски градски съд.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №98 от 10.05.2012г., постановено по внохд №157/12г., по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.