5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
С. 09.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Богданова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
Г. М.
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3127/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Димитрова от [населено място], подадена чрез адвокат Н. С. срещу решение № 1175 от 24.02.2014 г. по гр.д. № 15468/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 5.08.2013 г. по гр.д. № 27913/2012 г. на Софийски районен съд, в частта му с която е отхвърлен предявеният от С. М. Димитрова срещу [фирма], [населено място] иск за присъждане на обезщетение по чл.200, ал.1 КТ за разликата над 9 000 лв. до 10 000 лв.; с която е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Димитрова срещу [фирма], [населено място] иск по чл.74, ал.4 КТ за установяване недействителност на клауза от трудов договор от 1.11.2011 г.за уговорка, за срок за изпитване; с която е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. М. Димитрова срещу [фирма], [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ; и в частта за присъдените разноски.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: за приложението на чл.201, ал.2 КТ, с твърдения, че е налице противоречие между формираните от въззивния съд изводи за допусната от пострадалата груба небрежност и възприетите в цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК относно съдържанието на понятието „груба небрежност“; важи ли ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ за еднократна възможност за изпитване годността на работника за изпълнение на определена работа – когато годността на работника за изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя; за закрилата по чл.123, ал.1 КТ когато дейността на едно предприятие е разпределена между две и повече дружества и работникът последователно е назначаван на трудови договори в тези дружества в рамките на същото предприятие без да са налице условия на правоприемство между работодателите, настъпило след сключване на първоначалния трудов договор.
Ответната страна [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден чрез адвокат Г. П. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което иска на С. М. Димитрова по чл.200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука е отхвърлен за разликата над 9000 лв. и до 10000 лв. въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила на длъжност „касиер“ при ответника, е претърпяла трудова злополука, изразяваща се в травма на десен горен крайник- счупване на десен антебрахиум. Трудовата злополука е настъпила през работно време, като при преместване на празни каси от хляб по наклонена метална рампа в складово помещение на магазина, в който работела се подхлъзнала и паднала. В. съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата 10 000 лв. /размера, приет и от първоинстанционния съд/. Приел е също, че ищцата е проявила груба небрежност при изпълнение на задълженията си, както и размер на съпричиняването от 1000 лв. За да достигне до изводите си, че ищцата е проявила груба небрежност и е съпричинила настъпването на трудовата злополука в размер на 1000 лв., въззивният съд е приел за установено, че ищцата е била запозната с правилата за безопасност, била е предупредена от св. Б. да прояви внимание при извършване на дейността, тъй като рампата е мокра, но ги е пренебрегнала, в резултат на което се е подхлъзнала и паднала. От правна страна окръжният съд е изложил съображения, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати, като в случая ищцата е нарушила правилата за безопасна работа.
По поставения въпрос относно преценката за наличие на проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник или служител, не следва да се допуска касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК . Видно от мотивите на въззивния съд, същият е разрешил правния въпрос по приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 191 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 824/2009 г. на ІV г.о., ВКС, решение № 194/21.06.2011 г. по гр. дело № 1248/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 757/2012 г. на ІV г.о., ВКС; решение № 319 от 8.09.2009 г. по гр.д. № 1401/2008 г. на ІІ г.о., ВКС и др. В тях също е прието, че груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати; че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне; че такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа; че именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение; че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, като преценката е конкретна и зависи от фактите по делото. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със тази задължителна практика.
По въпроса за приложението на чл. 70, ал. 1 и ал. 5 КТ относно забраната за повторна проверка годността на работника или служителя да изпълнява определена работа при същия работодател не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че на 1.11.2011 г. между страните по делото е сключен трудов договор по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „касиер” при ответната страна. Същият е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70, ал.1 КТ, като шестмесечния срок за изпитване е уговорен в полза на работодателя. Приел е за неоснователно твърдението, че уговорката за срок за изпитване е недействителна, тъй като такава вече била част от съдържанието на трудовото й правоотношение съществувало между нея и [фирма], тъй като хипотезата на чл.70, ал.5 КТ е относима за трудови правоотношения между едни и същи страни за една и съща работа. В случая работодателят е различен правен субект от предходния работодател, независимо от обстоятелството, че едно и също лице участва в управителните органи на дружествата.
В задължителната съдебна практика- постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 70, ал.5 от КТ установява еднократност и изключителност на договора за изпитване в отношенията между страните, като допуска сключването само един път на договор за изпитване, но досежно една и съща работа /трудова функция/. Следователно за друга работа може да се сключва между същите страни по едно трудовото правоотношение друг трудов договор за изпитване, с друго съдържание, клауза за изпитване, срок и т.н. Прието е също така, че по отношение на работодател приобретател важи също ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ за еднократна възможност за изпитване годността на работника за изпълнение на определена работа – когато годността на работника за изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя прехвърлител, новият работодател не може да сключи отново договор при условията на чл. 70, ал. 1 КТ за същата работа. В настоящия случай не се установява ищцата да е останала на работа при същия работодател, нито че трудовото правоотношение е преминало при условията на чл. 123 КТ, поради което и даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със приетото в задължителната съдебна практика.
По въпроса за приложението на чл.123, ал.1 КТ когато дейността на едно предприятие е разпределена между две и повече дружества и работникът последователно е назначаван на трудови договори в тези дружества в рамките на същото предприятие без да са налице условия на правоприемство между работодателите, настъпило след сключване на първоначалния трудов договор не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такъв въпрос не е поставян и не е разглеждан от въззивния съд, поради което той и не е обусловил решаващите изводи на съда по иска с правно основание чл.74, ал.4 КТ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят направените за касационното производство разноски, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на 1575 лв.- адвокатско вънаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1175 от 24.02.2014 г. по гр.д. № 15468/2013 г. на Софийски градски съд.
Осъжда С. М. Димитрова от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.VІІ, ап.182 да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], район В., кв. С., [улица] сумата 1575 /хиляда петстотин седемдесет и пет/лева- разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :