1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
С., 27.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2898 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Прокуратура на РБ чрез прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] и от В. П. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Н. от АК-В., против въззивно решение № 122 от 21.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 244/2013 г. на Силистренския окръжен съд.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ, чрез прокурор Д. Н. при С. окръжна прокуратура, обжалва въззивното решение в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. П. Д., сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 10.02.2012 г. до 06.03.2013 г., в размер на 330,24 лв.. Твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост и иска неговата отмяна. Релевира като основания за допускането му до касационен контрол чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правния въпрос относно точното прилагане на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, и сочи като противоречива съдебна практика три решения, постановени от ВКС и три въззивни решения, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Жалбоподателят В. П. Д. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Прокуратурата на Република България за сумата над 3 000 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., и за сумата над 330,24 лв. до 1 103,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. твърди, че постановеното решение в обжалваната му от него част, въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на делото, решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният правен въпрос е относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при наличието на хипотезите на чл. 2 З.. В подкрепа на твърденията си се позовава на съдебна практика – четири решения на ВКС, постановени по стария процесуален ред.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение на 08.02.2010 г. и той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. С обвинителен акт срещу него е внесено обвинение като е образувано НОХД № 261/2010 г. на Силистренския окръжен съд, приключило с оправдателна присъда № 95 от 30.11.2010 г., потвърдена от въззивния и касационния съд и влязла в сила на 09.02.2012 г. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З. и като е съобразил продължителността на воденото наказателно производство, което е приключило в кратки срокове – за около две години, както и претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на незаконното обвинение, е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 3 000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ, а обезщетението за забава за периода от 10.02.2012 г. до 06.03.2013 г., е в размер на 330,24 лв.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен и/или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение да е обусловил изхода на спора и да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно приетото в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. Посочените в изложението на касатора Прокуратура на РБ въззивни решения, за които липсват данни, че са влезли в сила, не съставляват противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а посочените в изложенията от касаторите решения на отделни състави на ВКС, постановени по стария процесуален ред обосновават основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Както се изложи по-горе, в изложенията за допускане на касационно обжалване на касаторите е формулиран материалноправният въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З.. Този въпрос е от значение за изхода на делото по конкретния правен спор, но в случая той не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, на която касаторите се позовават в изложенията, а в съответствие с постановената задължителна съдебна практика/решение № 153 от 10.05.2012 г. по гр.д. № 489/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр.д. № 19/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Съгласно нея разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото в случая съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди от пострадалия – отрицателни изживявания за ищеца във връзка с образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК/причиняване на смърт, поради немарливо изпълнение на занятие/, краткия период на наказателното производство – около две години, приключило с оправдателна присъда, в резултат на което той се затворил в себе си и ограничил социалните си контакти, накърнени са доброто му име в обществото, което е създало за него неблагоприятни последици в професионален план като хирург и в личен план, обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същ. В тази връзка въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на 3 000 лв. само за онези морални вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършеното престъпление, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, ръководейки се и от задължителната съдебна практика, установена с разрешенията, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2005 по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 21.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 244/2013 г. на Силистренския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2815 от 27.12.2013 г. на В. П. Д. от [населено място] и касационна жалба с вх. № 2655 от 10.12.2013 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при С. окръжна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: