О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София, 21.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д. &/p>
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. К. М. и Б. Д. М., и двамата от гр. В., чрез поверениците им адв. В от АК-Варна и адв. Н от АК-Варна, против решение № 825 от 14.07.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 06.06.2007 г. постановено по гр.д. № 418/2006 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявения от Р. Б. Д. от гр. С., против М. К. М. и Б. Д. М., иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по давностно владение на ? ид.част от имот пл. № 650 в кв. 26 по плана на гр. В., м. “Св. Никола”, цялото с площ от 1000 кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат владението на тази част от имота.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите сочат като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като конкретизират, че материалноправните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, са същността на владението по смисъла на чл. 68 ЗС и сроковете за придобиване на собственост по давностно владение съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. В подкрепа на твърденията си, касаторите посочват четири решения на ВКС и представят три от тях, а именно решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г. на ВКС, І г.о., решение № 216 от 05.04. 2002 г. по гр.д. № 657/2001 г. на ВКС, І г.о. и решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 740/2002 г. на ВКС І г.о.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ищцата Р. Б. Д. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. С от АК-Варна оспорва касационната жалба и изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд. В конкретния случай се сочи от касаторите, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, подкрепена с цитираните по-горе решения.
Първият материалноправен въпрос изведен от касаторите, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение е същността на владението съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС, т.е упражняването на фактическата власт върху имота, лично или чрез другиго, но като своя вещ. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че ищцата е упражнявала именно такава фактическа власт върху имота, първоначално лично, а след преместването й в гр. С., чрез брат си Д. М. Този извод на съда е в съответствие със закона и цитираната практика, а съответствието или не на този извод със събраните по делото доказателства е касационен повод за обжалване като неправилно на съдебното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос, изведен от касаторите, по който въззивният съд се е произнесъл е приложението на срока за придобиване на правото на собственост върху вещта по давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че в полза на ищцата е установено давностно владение върху имота в периода от 1979 г. до 1997 г., а ответниците не са доказали прекъсване на придобивната давност при условията на чл. 81 ЗС. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с цитираната практика на ВКС и с посочените по-горе нормативни разпоредби. Евентуалната неправилност на извода на ВОС е касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с това заявено основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Съдебната практика по релевираните от касаторите материалноправни въпроси е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 825 от 14.07.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: