О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София 5.03. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Богданова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1180/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. А. от гр. П., подадена от пълномощника адв. Р, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 597 от 7.04.2009 г. по гр.д. № 1762/2008 г. с което е отменено решение № 131 от 11.10.2006 г. по гр.д. № 3046/2006 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на “Д” ЕООД, гр. С. срещу Г. А. за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща стойността на установените липси и в тази част е постановено ново, с което жалбоподателя е осъден да заплати на “Д” ЕООД, гр. С. сумата 20 000 лв., представляваща стойността на установените липси, ведно със законната лихва считано от 7.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по жалбата “Д” ЕООД, гр. С. в писмения отговор от пълномощника му адв. В изразява становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, а основанието по т.2 с оглед приложеното решение на състав на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да уважи иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ въззивният съд е приел, че на жалбоподателя-ответник по иска в качеството му на длъжностно лице- “инкасатор” в “Д” ЕООД му е било предадено имуществото – пари, собственост на “Б” чиято стойност дружеството претендира като липси, тъй като изпълняваната длъжност включва съгласно длъжностната характеристика задължения да опазва повереното му имущество. С влязла в сила присъда по нох.д. № 2210/2006 г. на Пловдивския окръжен съд жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 11.07.2005 г. в качеството си на дл. лице-инкасатор при ответника не е положил достатъчно грижи по стопанисване и запазване на повереното му имущество-пари, собственост на “Б” ЕАД и от това са последвали значителни щети за “Б”ЕАД в размер на 20 000 лв., поради което и на основание чл.219, ал.1 НК е осъден на пробация. От представеното платежно нареждане за кредитен превод от 7.02.2007 г. и изслушана по делото експертиза съдът е приел, че “Д” е превело да “Б” сумата 20 000 лв., представляваща невнесена сума от зареждане на АТМ с оператор Г. А. на 11.07.2005 г. От събраните по делото доказателства е установено, че между “Д” ЕООД, гр. С. и “Б” ЕАД на 27.12.2004 г. е сключен договор, съгласно който ищецът “Д” ЕООД е поел задължение да приема, транспортира, охранява и предава ценни пратки и парични средства, собственост на “Б” ЕАД и да обслужва определени терминални устройства, като рискът и отговорността за получените налични средства от момента на получаването им преминава в изпълнителя. На жалбоподателя е било възложено като трудово задължение и обслужване на терминалните устройства – АТМ и зареждане с касова наличност.становено е, че на 11.07.2005 г. жалбоподателят е получил от “Б” ЕАД сумата 150 000 лв. за зареждане на терминалните устройства, като след зареждането е представил разходно-оправдателен документ за сумата 130 000 лв., но не и такъв за сумата 20 000 лв.- разликата до 150 000 лв. Въз основа на това съдът е приел, че от действията на жалбоподателя е настъпила щета за работодателя “Д” ЕООД и е уважил иска по чл.207, ал.1,т.2 КТ за сумата 20 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за точното тълкуване на понятието вреда от липса, с оглед наличието на две правни норми уреждащи същата в КТ. Поддържа се, че въпросът е решен от съда в противоречие с разрешението дадено в решение № 333/01.04.2008 г. по гр.д. № 1507/2007г. на ВКС, I г.о. Освен това счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По приложеното решение № 333/2008 г. на ВКС е прието, че липсващото имущество не е собственост на дружеството – работодател, а на трето лице, с което работодателят е в договорни отношения, поради което работодателят не може да търси отговорността на служителя който също е заемал отчетническа длъжност – „началник склад“ за причинени щети на третото лице, при и по повод възложената му от дружеството работа, по реда на чл.207, ал.1,т.2 КТ, а по предвидените способи за пълна имуществена отговорност по чл.211 КТ или по общия исков ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 597 от 7.04.2009 г. по гр.д. № 1762/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :