О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр.София, 03.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №336 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Й. Б. от гр. К., срещу определението от 19.12.2008г. по ч.гр.д. №1591/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 09.10.2008г. по гр.д. №1144/2006г. на Казанлъшки районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.224 от ГПК/отм./.
Не е постъпил отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивния съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.224, ал.1 от ГПК/отм./.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. №1475/2004г. на Казанлъшки районен съд, поради което делото е повторно заведено и подлежи на прекратяване.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросите за обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.224 от ГПК/отм./. Позовава се на решение №395 от 10.05.2008г. по д. №19/2008г. на ВКС, ТК, ІІг.о., с което обаче тези въпроси не са решавани. Представил е и определение №983 от 19.12.2003г. по ч.гр.д. №4304/2003г. на СГС, с който приложението на чл.224 от ГПК/отм./ е преценявано по спорове по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ и по чл.108 от ЗС, а в случая не е предявен иск за собственост за минало време и от обективна страна безспорно делата в частта по спора за собственост са идентични. Неоснователни са доводите за противоречие с установената практика на ВКС по приложението на чл.224 от ГПК. По първото дело са разгледани исковете за нищожност на договора и за ревандикация на имота, предявени от Р. Й. Б. и З. К. Б. срещу И. В. Л. и Т. К. Л.. Ищците и ответниците по тези искове по второто дело са същите. Обстоятелството, че по второто дело по искане на ищцата е конституиран като трето лице В. И. Л. , не осуетява субективното тъждество спрямо лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо и приложението на чл.224 от ГПК/отм./. Иначе страната, недоволна от решението, може да повтаря и потретя всеки процес. Не са аргументирани и твърденията, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за обективните предели на силата на присъдено нещо. По предходното дело е разгледан иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за нищожност на сключения договор за покупко-продажба като привиден. Ищците Р. и З. Б. са поддържали, че намерението на страните не е било ищците да прехвърлят имота си, а за да обезпечат с него получения от ищцата заем, предоставен им от ответниците. Предвид изложеното неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че по първото дело не е разгледан такъв иск. По предходното дело е разгледан иск за нищожност на същия договор на основание чл.152 от ЗЗД, какъвто иск е предявен и по второто дело, при същите обстоятелства, на които се основава иска. По първото дело е разгледан иск с правно основание чл.108 от ЗС, какъвто е предявен и по второто дело за същия имот при същите обстоятелства, на които се основава иска. Предвид изложеното не може да се приеме за аргументирано, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.224 от ГПК/отм./.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 19.12.2008г. по ч.гр.д. №1591/2008г. на Старозагорски окръжен съд, по частна касационна жалба на Р. Й. Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: