О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 23.07. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: Веска Райчева
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 355 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Д. Г., О. В. Г. и Н. В. Г., подадена от пълномощника им- адв. К срещу определение № 1* от 22.01.2009 г. по ч.гр.д. № 5599/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 7.10.2008 г. по гр.д. № 18694/2006 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска.
Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Производството по гр.д. № 18694/2006 г. на Софийски районен съд е образувано по предявеният от частните жалбоподатели-ищци иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 22.11.1999 г. С определение от 7.10.2008 г. по гр.д. № 18694/2006 г. Софийски районен съд е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл. 26 ЗЗД. Приел е, че е недопустим, поради липса на правен интерес за ищците, който да бъде защитен чрез така предявения иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба, по който те не са страна.
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил в сила прекратителното определение на СРС, като е възприел мотивите за недопустимост на предявения иск. Изложил е съображения, че с установителен иск за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 22.11.1999 г., по който жалбоподателите- ищци в първоинстанционното производство не са страна не биха постигнали търсената защита, тъй като липсват твърдения да се засягат техни права.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частните жалбоподатели основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представят решение № 3* от29.12.1978 г. по гр.д. № 1* от 1978 г. на ВС, І г.о.
Поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото е въпроса за наличието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск, каквато се явява правния интерес. Предявеният установителен иск би бил допустим, само при наличие на такъв за ищците, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика. От заявеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба съдът е направил своя извод за липса на правен интерес за ищците, тъй като с атакувания от тях договор не се сочи да се засягат техни права или да се накърняват законни интереси, нито обосновават връщане в патримониума им на имуществото, предмет на договора, ако той бъде прогласен за нищожен. Поддържаната теза, че са собственици на имота, предмет на договора за доброволна делба, обуславя правният им интерес от друг вид защита, но не и от търсената такава с прогласяване договора за нищожен. В този смисъл даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не е в противоречие със съдебната практика. Представеното решение на ВС, І г.о. е неотносимо към поставения въпрос, тъй като в него не е разрешен въпроса за наличие на правен интерес при предявяване на установителен иск.
С оглед изложеното не е налице соченото от частните жалбоподатели основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 22.01.2009 г. по ч.гр.д. № 5599/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: