Решение №171 от 27.10.2017 по гр. дело №661/661 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

гр. София, 27.10. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Любка Богданова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Любка Богданова гр.д. № 661/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 354 от 19.06.2017г., постановено по настоящото гр. дело № 661/2017 г. на ВКС, първо г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 269 от 16.11.2016 г. по в.гр.д. № 395/2016 г., с което е потвърдено решението на Тетевенския районен съд, № 97/30.06.2016г. по гр.д. № 325/2015г. с което на основание чл.353 ГПК са поставени в дял на С. А. Г. два поземлени имота с проектни идентификатори 72343.54.439 и 72343.54.435, находящи се в землището на [населено място], обл.Л., а в дял на [фирма] два поземлени имот с проектни идентификатори 72343.54.438 и 72343.54.436, находящи се в землището на [населено място], обл. Л..
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: за извършване на съдебна делба при способа на чл.353 ГПК относно незастроени имоти извън регулация, длъжен ли е съдът да съобрази, дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства на съделителите, по-големи от обикновените или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно образуване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите.
По поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното:
Основен принцип при извършване на делбата установен в чл. 69, ал.2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура от допуснатите до делба имоти. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице. Когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни делбата се извършва чрез разпределяне между съделителите по реда на чл.353 ГПК, като се съобрази с това между тях да се създава най-малко неудобство. При този способ на извършване на делбата обособяването на дялове следва да се извърши по начин, който да не създава затруднения при упражняване правата на съделителите по-големи от обикновените. Реалната поделяемост се преценява не само с оглед съответствието на действащите норми и правила, но и с оглед изискванията на чл.39, ал.2 ЗС преустройствата да не са значителни и да не създават неудобства, по-големи от обикновените. Под неудобства по-големи от обикновените, се има предвид и състоянието и стойността на имота, както и обема и стойността на необходимото преустройство. При наличие на имоти, които като стойност съответстват на делбените права на съделителите и които се намират в една и съща територия, и са от една и съща категория разделянето им на по-малки части не съответства на принципа установен в чл.69, ал.2 ЗН. Целта на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти. Само по изключение ако това не е възможно или би накърнило правата на съделителите съдът пристъпва към обособяването на нови обекти от сега съществуващите.
По основателността на касационната жалба:
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение. Според жалбоподателя когато имотите в съществуващите си реални граници могат да се поделят по начин всеки съделител да получи реален дял отговарящ в най-голяма степен на притежаваните от него идеални части, делбата следва да се извърши с поставяне в дял на съществуващите в реални граници имоти, като се спазва равенството между съделителите, а не чрез раздробяването им.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител изразява становище, че начинът по който е извършено разпределянето на имоти е правилен и обжалваното решение ще следва да се остави в сила.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата на недвижимите имоти е извършена по реда на чл.353 ГПК- чрез разпределянето им по вариант първи от допълнителното заключение на вещото лице, въззивният съд е приел, че при избора на този вариант всяка от страните ще получи имоти съответстващи на притежаваните от нея дялове от делбената маса, както по площ, така и по стойност. Няма да се налага уравнение на дял в пари. На следващо място всяка от страните ще получи част от всички имоти и всеки от дяловете ще има част от имот, граничещ с пътя и реката. По този начин в максимална степен ще се осъществи целта на делбата да се получи справедливо разпределяне и съделителите ще получат равностойни по предназначение и възможност за експлоатация имоти.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, доводът на касатора, че съдът е бил длъжен да извърши разпределянето на допуснатите до делба имоти във вида, в който те съществуват е основателен. Преценката за начина, по който следва да се извърши разпределението на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК следва да бъде извършена с оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните от всеки един от имотите, извършвани ли са в имотите подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване, както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността, в съответствие с установения в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип. В случая квотите на съделителите в трите делбени имоти са 60 % ид.части за С. Г. и 40 ид.части за [фирма]. По делото не е установено в тях да са извършвани подобрения от някой от съделителите. Имотите се намират в една и съща територия и са от една и съща категория. Разделянето на имот с идентификатор 72343.54.317 по дължина с оглед правата на страните в съсобствеността, обединяването на останалите два имота с идентификатори 72343.54.398 и 72343.54.397 и последващото разделяне по дължина, като по този начин се обособяват два самостоятелни обекта не съответства на целта на делбата- всеки съделител да получи дял в натура, без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените. След като от допуснатите до делба имоти могат да се обособят два дяла, без да е необходимо образуване на нови имоти, което води до тяхното ненужно раздробяване, изготвяне на проекти за изменение на кадастралната карта, съдът е следвало да извърши делбата чрез възлагане в дял на всеки от съделителите от наличните имоти. Поради това според настоящия състав разпределението на допуснатите до делба имоти следва да бъде извършено по начин стойността на имуществото, което всеки съделител ще получи в дял да съответства максимално на общата стойност на дела му в съсобствеността.
Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делбата да се извърши по реда на чл.353 ГПК, чрез разпределяне на имотите между съделителите съобразно вариант втори от основното заключение на вещото лице. При този вариант не се налага разделяне на имотите на части и обособяване на нови имоти. Съобразно правата на съделителите в съсобствеността всеки от тях ще получи реален дял от делбените имоти съответстващ максимално на стойността на дела му.
Общият дял на С. А. Г. от допуснатите до делба три поземлени имоти като стойност възлиза на сумата 7070 лв., а делът на [фирма], [населено място] от същите имоти възлиза на сумата 4713 лв. Най-близък по стойност на общата си квота от съсобствеността реален дял С. Г. ще получи, ако в негов дял бъде поставен поземлен имот с идентификатор 72343.54.317 с площ от 12 322 кв.м. в местността „В.“, [населено място] на стойност 6 888 лв. /общо стойността на реалният му дял в този случай ще възлезе на 6 888 лв. при стойностна квота от цялата делбена маса 7070 лв./. Най-близък по стойност до общата си квота от съсобствеността реален дял [фирма] пък ще получи, ако в негов дял бъдат поставени поземлени имоти с идентификатор 72343.54.398 с площ от 7 819 кв.м., в местността „В.“, [населено място] на стойност 4035 лв. и 72343.54.397 с площ 2000 кв.м. в местността „В.“ [населено място] на стойност 860 лв., /общо стойността на реалния му дял в този случай ще възлезе на 4895 лв. при стойностна квота от цялата делбена маса 4713 лв./. Подобно разпределение в най-голяма степен ще съответства на установения в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип и при минимално парично уравнение, поради което настоящият състав приема, че именно така следва да бъде извършена делбата. Ще следва да бъде определена сума за уравнение на дяловете като [фирма] бъде осъден да заплати на С. Г. сумата 182 лв.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 16.11.2016 г. по гр. д. № 395/2016 г. с което е потвърдено решение № 97 от 30.06.2016 г.по гр.д. № 325/2015 г. на Тетевенския районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. А. Г. със съдебен адрес: [населено място], район „Т.“, [улица], № 27, етаж I, офис 2 следният недвижим имот: пасище в землището на [населено място], местността „В.“, с площ от 12 322 кв.м., представляващ имот № 054317 по картата на землището, с идентификатор 72343.54.317 по кадастралната карта, при съседи: имоти с идентификатори 72343.54.162; 72343.54.375; 72343.54.331 и 72343.54.126.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“, [улица], вх. Б, ет.2, офис 19 следните недвижими имоти: 1/. пасище в землището на [населено място], местността „В.“, с площ от 7819 кв.м., представляващ имот № 054311 по картата на землището, с идентификатор 72343.54.398 по кадастралната карта, при съседи: имоти с идентификатори 72343.54.397; 72343.54.126 и 72343.54.203 и 2/.пасище в землището на [населено място], местността „В.“, с площ от 2000 кв.м., представляващ имот № 054310 по картата на землището с идентификатор 72343.54.397 по кадастралната карта, при съседи: имоти с идентификатори 72343.54.398; 72343.54.203; 72343.54.126 и 72343.54.330.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“, [улица], вх. Б, офис 19 да заплати за уравнение на дяловете на С. А. Г. със съдебен адрес: [населено място], район „Т.“, [улица], етаж I, офис № 2 сумата 182 / сто осемдесет и два/ лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение.
Осъжда С. А. Г. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 275.52 лв.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 195.80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател :

Членове :

Scroll to Top