О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 23.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЛЮБКА БОГДАНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 1793 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 119 от 14.12.2016 г., постановено по гр. д. № 248/2016 г. на Разградския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 142 от 20.02.2017 г., е потвърдено решение № 89 от 18.05.2016 г. по гр. д. № 87/2016 г. на Кубратския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите С. С. С., Н. С. С., Л. С. С. и Й. Т. К. на земеделски имоти – ниви, находящи се в землището на [населено място], обл. Р., при квоти по 1/4 ид. част за всеки от съделителите.
По делото е установено, че общият наследодател на съделителите С. С. С. – баща на С. С. С., Н. С. С. и Л. С. С., родени по време на първия му брак с Д. И. Бамбукова, е сключил на 15.06.1950 г. граждански брак със С. Т. С. /С. С. Д./, която имала дъщеря от предходен брак – съделителката Й. Т. К.. От брака между С. С. С. и С. Т. С. няма родени деца. На 26.08.1950 г. С. С. С. бил приет за член на ТКЗС и внесъл 65 дка ниви, придобити от него преди брака му със С. Т. С.. С. С. С. починал на 11.12.1972 г. и оставил за наследници по закон съпруга – С. Т. С. и деца – С. С. С., Н. С. С. и Л. С. С.. Правото на собственост върху имотите – предмет на делбата, било възстановено на наследниците на С. С. С. с решение № 82/3 от 09.06.1997 г. на ПК – Завет. Съпругата му С. Т. С. починала на 21.07.2001 г. и оставила за свой единствен законен наследник дъщеря си Й. Т. К..
Основният спорен въпрос е относно правото на участие на съделителката Й. Т. К. в делбата. Въззивният съд е приел, че процесните имоти представляват “новооткрито наследство“ по смисъла на чл.91а от ЗН. Позовавал се е на даденото с ТР № 1/04.11.1998 г. по т. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС тълкуване на понятието и е посочил, че имотите, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя към неговата смърт, се обособяват в отделен обект на наследяване, като възстановена собственост, за който се прилагат специални правила, но не се променят времето и мястото на откриване на наследството, респективно кръгът на наследниците. Посочени са и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.9а ЗН – гражданският брак между наследодателя, чийто земи са възстановени и съпруга му да е сключен след одържавяване на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации; съпругът да е преживял съпруга – собственик; от брака им да няма родени или осиновени деца и последващият съпруг да е починал преди възстановяване на собствеността. В конкретния случай разпоредбата е приета за неприложима, тъй като процесните имоти са включени в ТКЗС след сключването на брака между общия наследодател С. С. С. и майката на съделителката Й. Т. К. и съпругата С. Т. С. е починала след възстановяването на собствеността. Предвид това въззивният съд е обосновал извод, че са приложими общите правила за наследяване по ЗН и по силата на чл.9 ЗН съпругата С. С. наследява част от наследството на починалия си съпруг равна на частта на всяко дете, респективно след смъртта й нейният дял се наследява от дъщеря й Й. Т. К., поради което всеки от съделителите притежава по 1/4 ид. ч. от процесните имоти.
За неотносими са счетени доводи за водено предходно дело за делба по отношение на друго имущество, за разпореждане с личните вещи на общия наследодател от страна на С. Т. С. и сключването на нов брак през 1978 г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. С. С..
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като предмет на иска не е реализирането на правото за делба, а правото на наследство на Й. Т. К. върху земите, придобити от неговия баща близо 20 год. преди последният да сключи брак с майката на ответницата. Твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В тази връзка сочи, че въззивният съд не съобразил приложимата правна уредба – СК от 1968 г. /отм./ и не е изследвал въпросите за родствената връзка на ответницата с общия наследодател, наличието на евентуален принос в придобиване на имотите по време на брака между С. С. С. и С. Т. С., както и дали имотите са придобити по времетраенето на същия. Излагат се твърдения, че имотите са лична собственост на общия наследодател на страните, придобити много преди брака му с майката на ответницата К.. Навеждат се доводи как С. С. разпродала част от личното имущество на наследодателя без знанието и съгласието на децата му, с които действия накърнила общите интереси. Излагат се твърдения също за развило се предходно производство за делба между страните и за последващ брак на С. С.. Развиват се съображения за несъответствие между нормите на чл.91а ЗН и чл.17, ал.1, т.2 Конституцията на РБ. Жалбоподателят счита, че постановеното решение противоречи на чл.13, ал.2 и чл.14, ал.7 СК от 1968 г. /отм./. Доколкото наследодателката на ответницата К. нямала принос за придобиване на имотите, то от морална и правна страна би било оправдано да са отрече правото й на наследяване върху възстановените земи. В подкрепа на твърденията за допуснати процесуални нарушения се сочи, че подаденият от ищците Н. С. и С. С. отговор на въззивна жалба не съответствал на действителната им воля, което се установявало от последващите им изявления.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Жалбоподателят формулира следните въпроси: Наследственият имот на наследодателя, който се явява лична собственост защитен ли е от закона и по какъв начин? Съпруга, която няма принос за придобиването на имота как може да наследи личен имот и по този начин единият съпруг не се ли облагодетелства за сметка на другия? Каква може да бъде връзката на един участник във войната, дал живота си за България, поради което децата му са били оземлени, с втората съпруга и детето й, което не е било осиновено? Твърди, че в съдебната практика няма аналогичен случай. Същевременно поддържа противоречие на въззивното решение с ППВС № 5 от 31.X.1972 г., решение № 462/14.09.2010 г. по гр. д. № 823/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 145/27.06.2013 г. по гр. д. № 1352/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС и тълкувателно решение № 110 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС /последните две не са задължителна съдебна практика съгласно т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а ТР № 35 от 1971 г. не е и приложимо, тъй като разглежда случаите на придобито право на собственост през време на фактическа раздяла/. Обосновава наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение по гр. д. № 70682/2011 г. на Районен съд Монтана, решение по гр. д. № 10938/2014 г. на Районен съд Бяла и решение № 18/02.03.2010 г. по гр. д. № 3748/2010 г. на Районен съд Гълъбово, от които не представя преписи.
Ответната страна в производството Й. Т. К. изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците Н. С. С. и С. С. С. не са подали отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Съобразно т.1 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът за евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. В конкретния случай не се установява твърдяната недопустимост на обжалваното решение – налице е произнасяне по предмета на делото /допускането на делба е обусловено именно от установяване участието на страните в съсобствеността/.
В изложението към жалбата не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят е този, който следва да формулира правните въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване, като ВКС няма правомощия да стори това вместо него. Дори да се приеме, че се поставя въпросът за правния режим на придобитото имущество по време на брака съобразно нормите на СК от 1968 г. /отм./ по този същия има формирана задължителна практика на ВКС, включително и посочената от касатора, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице условието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При постановяването му въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.13, ал.2 СК от 1968 г. /отм./ и е приел, че процесните земи са индивидуална собственост на общия наследодател, като придобити преди брака. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство не е било спорно, че възстановените земеделски земи са били индивидуална собственост на общия наследодател, поради което правилно е приложена именно горецитираната разпоредба, която изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака. Неприложим в случая е и чл.14, ал.7, изр. второ СК 1968 г. /отм./, тъй като по изложените по-горе съображения не се касае за наследяване на частта на наследодателя от имущество, придобито в режим на СИО. Съдът е съобразил и задължителната съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл.9а ЗН, като е заключил, че съпругата на общия наследодател не отговаря на изискванията за „последващ съпруг“ съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/04.11.1998 г. по т. д. № 1 /1998 г. на ОСГК на ВКС, поради което не са налице твърдените изключващи правото на участие на съделителя Й. Т. К. в делбата обстоятелства.
В обобщение – не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 14.12.2016 г., постановено по гр. д. № 248/2016 г. на Разградския окръжен съд, поправено с решение № 142 от 20.02.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: