1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 23.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЛЮБКА БОГДАНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1715 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 1214 от 30.09.2016 г. по в. гр. д. № 1203/2016г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 57 от 19.02.2016г. по гр. д. № 605/2014 г. на Асеновградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. И. С. иск по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение № 33 от 26.04.2003 г. по гр. д. № 431/2004 г. на РС Асеновград. Въззивният съд е посочил в кои случаи едно съдебно решение може да бъде обявено за нищожно. Приел е, че тези условия не са налице по настоящото дело. Предявяването на иск за делба на залесена горска територия преди да се стабилизира решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ не води само по себе си до нищожност на решението за допускане на делбата. Добавено е и това, че решението за делба е постановено след влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Д. И. С..
Жалбоподателят поддържа, че делото за нищожност на съдебното решение за делба е образувано служебно, по указание на ВКС, дадено в определението по чл.288 ГПК по делбеното дело. Поддържа становището си, че решението за допускане на делба е нищожно поради това, че искът е предявен преди да влезе в сила решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на процесния имот. Счита, че решението по чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, с което е признато правото на възстановяване на процесната гора, ползва само него, тъй като само той е предявил този иск. Затова неправилно ОСЗ възстановила собствеността на всички наследници, а оттук – неправилно била извършена и делбата на тази гора между всички наследници. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав в съответствие с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: предявяването на иск за делба на залесена горска територия преди да влезе в сила решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ води ли до нищожност на съдебното решение за допускане на делбата.
Ответниците не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като има необходимото съдържание, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, което не е изключено от касационен контрол с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос обаче не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Има формирана постоянна практика на ВКС, която сочи кои са основанията, на които може да се прогласи нищожност на едно съдебно решение. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика и точно е изброил тези основания. Разширяването техния кръг в насоката, указана от касатора, не може да се възприеме, тъй като валидността на едно съдебно решение не зависи от това дали спорното материално право е възникнало към момента на подаване на исковата молба, или това става едва в хода на висящия процес. Не може да се възприеме и тезата на жалбоподателя, че ВКС му е дал указание за предявяването на иска по чл.270, ал.2 ГПК. В определението по чл.288 ГПК, постановено в делбеното производство, съставът на ВКС е възпроизвел оплакванията на касатора, че предявяването на иска за делба преди да е приключило производството по възстановяване на собствеността върху спорната гора води до нищожност на решението по допускане на делбата. Никъде в определението по чл.288 ГПК няма текст, от който да се направи извод, че ВКС споделя това становище. Подадената до ВКС молба със съдържание по чл.270, ал.2 ГПК е изпратена за разглеждане на компетентния районен съд, без това да означава, че по този начин ВКС изразява становище за основателност на молбата. Наличието на постоянна практика на ВКС по въпроса за това кои са основанията за прогласяване нищожност на съдебното решение, както и липсата на необходимост тази практика да бъде променена, изключва възможността за допускане на касационно обжалване по настоящото дело на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1214 от 30.09.2016 г. по в. гр. д. № 1203/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: