О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 946
гр.София, 18.07.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: С. Димитрова
Г. Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1636 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № V-160/ 12.12.2013 г. по гр. д. № 2112/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 53/03.05.2012 г. по гр. д. № 1382/ 2011 г. на Бургаски районен съд са отхвърлени исковете на С. Х. Н. срещу Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Н.”, както следва:
· да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 17/ 25.10.2011 г, с която директорът на ТП „Държавно ловно стопанство Н.” на основание чл. 328, ал. 2 КТ прекратява трудовия договор на С. Х. Н. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор” на ТП „Държавно ловно стопанство Н.” (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за осъждането на ТП „Държавно ловно стопанство Н.” да заплати на С. Х. Н. сумата 6 578. 40 лв. обезщетение за периода 25.10.2011 – 25.04.2012 г, в който е останал без работа (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Недоволен от решението е ищецът, който го обжалва, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по два материалноправни и един процесуално-правен въпрос, допълнени и уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: 1) Притежава ли самостоятелна работодателска правоспособност териториалното поделение на държавно предприятие по чл. 163 ЗГ, което осъществява функциите на държавното предприятие в определения му район на дейност? 2) Незаконно ли е уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ, когато работодателят не е изпълнил задължението си да отправи писмено предизвестие преди да прекрати трудовия договор? 3) Как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на достоверната дата на частен документ? Обосновава допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът ТП „Държавно ловно стопанство Н.” счита, че жалбата не следва да бъде допусната до касационен контрол. Претендира разноски.
Касационната жалба има допустим предмет – въззивното решение е по неоценяеми конститутивни искове, а вземането по осъдителния е обусловено от изхода на делото по първия конститутивен. Тя изхожда от легитимирана страна – ищецът, на когото принадлежи интересът от касационно обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Следователно касационната жалба е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд изключва материалната легитимация на ищеца като носител на правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, приемайки за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че с първоинстанционното решение погрешно е приложен чл. 328, ал. 2 КТ. Като инстанция по същество въззивният съд приема, че правото по чл. 328, ал. 2 КТ е упражнено от работодателя. Ответникът има статут на териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие” със седалище в [населено място] и осъществява функциите на държавното предприятие в района на Н. (чл. 173 ЗГ). Чл. 174, ал. 1, т. 6 КТ признава на държавното ловно стопанство качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ и изричната разпоредба изключва извода, че не то, а държавното предприятие е работодателят, с когото ищецът се е намирал в трудово правоотношение. В. съд приема, че неспазването на задължението на работодателя за писмено предизвестие преди прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ не извежда незаконност на уволнението. В. съд намира, че изпълнението на задължението по чл. 12, т. 12 от договора за възлагане на управлението на териториалното поделение на държавното предприятие рефлектира върху законността на уволнението на ищеца. Клаузата предвижда, че директорът на ответното ловно стопанство е длъжен да съгласува с директора на „Югоизточно държавно предприятие” [населено място] прекратяването на трудовите договори за определени длъжности, една от които е заеманата от ищеца – заместник директор на ловното стопанство. В. съд подлага на тълкуване клаузата на чл. 12, т. 12 и намира, че задължението за съгласуване работодателят е изпълнил, като за извода е без значение дали съгласуването предхожда или следва датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Като е потвърдил първоинстанционното решение изцяло, въззивният съд отчита, че законността на уволнението изключва пораждането на субективните права и по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материално-правни въпроси обосновават въззивното решение. Ответникът има статут на териториално поделение на държавно предприятие по чл. 163 ЗГ (чл. 172 ЗГ). Неговата самостоятелна работодателска правоспособност е изрично и пряко призната от закона – чл. 174, ал. 1, т. 6 ЗГ. Разпоредбата е точна и ясна, като в приложената от касатора практика този въпрос не е решен различно. Обжалваното въззивно решение е постановено след касационна отмяна на първото въззивно решение, което е било допуснато до касационно обжалване именно по втория материалноправен въпрос. С обжалваното пред настоящия състав въззивно решение въпросът е решен в съответствие със задължителните указания по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, дадени от касационната инстанция в отменителното решение (чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК). По същия въпрос е недопустимо за втори път да бъде допуснато касационно обжалване. П. въпрос не обуславя изводите на въззивния съд. В резултат на проведеното тълкуване на чл. 12, т. 12 от договора за възлагане на управлението въззивният съд е приел, че задължението е изпълнено и когато предхожда, и когато следва прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „зам. директор” и в този смисъл е без значение достоверната дата на частния документ, установяващ извършеното съгласуване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да възстанови на ответника и разноските пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-160/ 12.12.2013 г. по гр. д. № 2112/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Х. Н. ЕГН [ЕГН] да заплати на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Н.” ЕИК 2016176540172 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.