О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 928
гр.София, 16.07.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: С. Димитрова
Г. Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1499 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 551/ 04.12.2013 г. при поправена грешка с решение от 24.01.2014 г. по гр. д. № 874/ 2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след изменение на решение № 12/ 24.04.2013 г. по гр. д. 69/ 2012 г. на Еленския районен съд на основание чл. 49 ЗЗД Д. И. К. е осъдена да заплати на К. К. Н. сумата 2 493 лв. – обезщетение в репарация на пропуснатия доход от продажбата на 7. 5 куб. м. плътна дървесина като греди за животновъдни ферми, ведно със законната лихва от 10.03.2007 г. и искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5 130 лв.
Недоволен от осъдителното въззивно решение е касаторът-ответник Д. И. К., която го обжалва, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за предпоставките за възлагане на допълнително и повторно заключение по чл. 201 ГПК в противоречие с две приложени решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответникът по жалбата К. К. Н. я оспорва, като счита, че повдигнатият от касатора въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС в приложението на чл. 201 ГПК, а приложените решения по чл. 290 ГПК са по различни въпроси. Претендира разноски.
В. решение е по иск с цена над 5 000 лв. Жалбата изхожда от ответника, който има интерес да обжалва решението в осъдителната част. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Следователно касационната жалба е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за осъществени в кумулация предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД и е изменил първоинстанционното решение, постановявайки допълнителен осъдителен диспозитив съобразно доказателствата, събрани от него чрез допълнително заключение на съдебно-оценителна експертиза. В. съд е допуснал допълнителното заключение в заседанието по чл. 267 ГПК, като е съобразил, че е спазено изискването на чл. 266, ал. 3 ГПК пред вид основателното оплакване в жалбата на ищеца за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, ако и пред първата инстанция да са се осъществили предпоставките на чл. 201 ГПК: 1) непълнота на заключението на комплексната съдебнотехническа и оценителна експертиза и 2) възражение на ищеца в заседанието, на което първоначалното заключение е прието.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Процесуалният въпрос обуславя въззивното решение, но въззивният съд го решава в съответствие с практиката на ВКС в приложението на чл. 201 ГПК. С решение № 542/ 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/ 2010 г. ВКС, ІV ГО е даден отговор на същия въпрос, като е прието, че при действието на новия ГПК не всяко оспорване на представено заключение води до възлагане на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато по своевременно възражение съдът констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. При основателно оплакване във въззивната жалба, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради неправилно приложение на чл. 201 ГПК от първата инстанция, чл. 266, ал. 3 ГПК задължава въззивният съд да възложи извършването на допълнителното или повторното заключение на друго или на повече вещи лица. В този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/ 09.02.2013 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г. ОСГТК на ВКС. В представените решения по чл. 290 ГПК на ВКС този въпрос не е решен по различен начин, а са обсъдени и други хипотези в приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК. Не са налице общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на производството пред въззивната инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора-ответник са разноските, които ищецът е направил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 551/ 04.12.2013 г. при поправена грешка с решение от 24.01.2014 г. по гр. д. № 874/ 2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново в осъдителните му части.
ОСЪЖДА Д. И. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на К. К. Н. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.