О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
София, 10.09. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 528 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Л” АД, гр. Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Н. И. , против въззивно решение № V* от 19.11.2008 г., постановено по гр.д. № 356/2008 г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав, с което е оставено в сила решение № 295 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 1799/2007 г. на Бургаския районен съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от П. Г. Д. от гр. Б., срещу касатора, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като е отменено извършеното със заповед № 21 от 27.04.2007 г. на председателя на УС на “Л” АД дисциплинарно уволнение на П. Г. Д. от длъжността “Н” в ответното дружество, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение за принудителна безработица в размер на 29502 лв. за периода от 02.05.2007 г. до 02.11.2007 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законните последици. С обжалваното решение касаторът е осъден да заплати още и сумата от 3390 лв. като част от присъденото обезщетение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, е по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и представя съдебна практика – решение № 242 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 281/2008 г. на БОС. В същото изложение, без изрично да е формулирано, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя такава – решение № 338 от 23.05.1989 г. по гр.д. № 262/1989 г., на ВС, ІІІ г.о., решение № 10 от 03.06.1994 г. по гр.д. № 825/1993 г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 1* от 14.07.2006 г. по гр.д. № 3160/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1* от 19.10.1999 г. по гр.д. № 759/1998 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 568 от 26.08.1988 г. по гр.д. № 472/1988 г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 448 от 30.06.1998 г. по гр.д. № 948/1997 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 69 от 31.01.2001 г. по гр.д. № 1092/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят е извел материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при противоречива практика на съдилищата, а именно какви реквизити следва да съдържа заповедта за дисциплинарно уволнение съобразно разпоредбата на чл. 195 КТ. От данните по делото и съдържанието на касационната жалба може да бъде изведен и втори материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и е от значение за изхода на спора, а именно следва ли работникът да бъде изрично уведомен при даване на обяснения за конкретните провинения, по повод на които е образувано дисциплинарното производство.
Ответникът по касационната жалба П. Г. Д., чрез повереника си адв. М от АК Б. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е немотивирана – нарушена е императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, поради което тази заповед е незаконосъобразна и наложеното с нея дисциплинарно наказание е незаконно и като такова следва да бъде отменено.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени осем решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе съдебни решения.
В изложението, приложено към касационната жалба, изведеният материалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, касае съответствието на съдържанието на уволнителната заповед с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Императивният характер на тази разпоредба изисква при налагането на заповед за дисциплинарно уволнение, в нея изрично да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който то се налага. Въззивният съд е приел, че в атакуваната заповед не е посочено конкретно неизпълнение на задължение на работника по силата на длъжностната му характеристика или нормативен акт, което да конкретизира релевираната от работодателя отговорност на ищеца. Според съда не са посочени конкретни пропуски при воденето на технологичната документация, поради което заповедта за административно наказание се явява незаконосъобразна. Този извод на съда кореспондира с практиката на ВКС в тази насока, а въпросът дали е правилен изводът е касационен довод за отмяна на решението при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за снетите от работника писмени обяснения, преди налагането на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че така дадените писмени обяснения от работника касаят изясняване на ситуацията около развитието на производствената авария, но не са свързани с приписваните на работника провинения на трудовата дисциплина, каквото е изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Ответникът-касатор не е представил доказателства, че при изискването на писмени обяснения, работникът е бил уведомен за конкретни нарушения от негова страна на трудовата дисциплина. Това обстоятелство съдът приравнява на липса на писмени обяснения, което е основание за признаване на уволнението за незаконно.
В подкрепа на твърдението си за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се е позовал и е представил решение № 242 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 281/2008 г. на БОС. Както се посочи по-горе, за да е налице противоречива практика на съдилищата, следва да се представят влезли в сила съдебни решения, а за релевираното от касатора такова няма данни да е влязло в сила. Освен това въпросното решение е постановено по случай, различен от настоящия. Това е така, защото в писмените обяснения по този случай работникът изрично е заявил, че дава обяснения “по повод извършено нарушение на трудовата дисциплина, отразено в Авариен протокол…”. Следователно, работникът е давал обяснения по отношение на собственото му поведение, което му е било известно. Това е разликата между цитираното решение и настоящия случай, при който липсва конкретизация на повдигнатото провинение за нарушение на трудовата дисциплина от ищеца. Поради това различието в изводите на съда по двете решения се основава на различие във фактическата обстановка и събрания доказателствен материал и в случая не е налице постановяване на две противоречиви решения при два идентични казуса.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V* от 19.11.2008 г., постановено по гр.д. № 356/2008 г. на Бургаски окръжен съд, VІ въззивен граждански състав, по касационна жалба с вх. № 1606/09.02.2009 г. на “Л” АД гр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: