О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
София, 12.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 70 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. В. от АК-София, против въззивно решение от 06.08.2010 г., постановено по в.гр.д. № 7181 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решението от 03.04.2009 г. по гр.д. № 16429/2007 г. на Софийския районен съд, 34 с-в, са отхвърлени предявените от касатора срещу Зина С. П. и М. М. П., и двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за дължими суми по договори за заем от 05.07.2002 г. за сумата от 12000 лв. и от 20.07.2002 г. за сумата 7000 лв., с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главниците в размер на 7600 лв. върху сумата от 12000 лв. за периода 21.07.2002 г.-20.07.2007 г. и 4400 лв. върху сумата от 7000 лв. за периода 21.07.2002 г.-20.07.2007 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за спорното право, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебна практика: решение № 244 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 601/02 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 728 от 18.01.2007 г. по гр.д. № 333/06 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 699 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 245/08 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 1223 от 06.11.2008 г. по гр.д. № 4002/02 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 1157 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 5070/07 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 1125 от 26.11.2008 г. по гр.д. № 4734/07 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 1065 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 4244/07 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 1187 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 4985/07 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 616 от 15.12.2008 г. по гр.д. № 530/08 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 1332 от 02.02.2009 г. по гр.д. № 5345/07 г. на ВКС, ГК, V г.о., решение № 1239 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 5164/07 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 1275 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 5282/07 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 268 от 02.04.2009 г. по гр.д. № 108/08 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 326 от 04.06.2009 г. по гр.д. № 2318/08 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 544 от 15.06.2009 г. по гр.д. № 2526/08 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 445 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 1019/08 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 161 от 10.03.2006 г. по гр.д. № 47/05 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 961 от 07.12.2006 г. по гр.д. № 528/06 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 1023 от 05.11.2008 г. по гр.д. № 39/08 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 1418 от 02.02.2009 г. по гр.д. № 4957/07 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 425 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 252/08 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 478 от 03.05.1994 г. по гр.д. № 1399/93 г. на ВС, ГК, V г.о., решение № 1012 от 03.07.1995 г. по гр.д. № 1853/94 г. на ВС, ГК, V г.о., решение № 2 от 1996 г. по ф.д. № 149/96 г. на ВС, ГК, V г.о., решение № 612 от 28.05.1996 г. по гр.д. № 851/95 г. на ВС, ГК, V г.о., ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д. № 2/01 г. на ОСГК на ВКС, определение № 11085 от 03.12.2003 г. по адм.д. № 10237/03 г. на ВАС, І отд., решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/03 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 202 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 3154/05 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 454 от 04.06.2009 г. по гр.д. № 1607/08 г. на ВКС, ГК, І г.о. Изведените от касатора въпроси са:
1. Допустимо и правилно ли е съдът да приеме настъпването на факти и обстоятелства, изключващи претендираното от ищеца право в случаите, когато ответниците са проявили пълно юридическо процесуално бездействие, като не са въвели никакви правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения и твърдения, ако това е недопустимо, съставлява ли то съществено процесуално нарушение като основание за касиране на решението.
2. Допустимо ли е съдът да не обсъди процесуалното бездействие на ответниците и въпреки това да приеме, че са налице благоприятни за тях факти и обстоятелства.
3. Липсата на изложение в мотивите на съда относно процесуалното бездействие на ответниците, съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила.
4. При наличието на писмен документ, подписан от заемополучателя, в който е записано, че е получил заеманата сума от заемодателя, и който писмен документ не е оспорен от ответниците – наследници на заемополучателя, необходимо ли е да се доказва с други доказателства, че сумата е реално предадена от заемодателя на заемополучателя.
5. При неизпълнение на договорно задължение, кой носи доказателствена тежест за установяване на това твърдение – неизпълнението на договорното задължение.
6. При липса на доказателства, твърдения или възражения от страна на ответниците – наследници на починалия длъжник за приемане на наследството по опис или за отказ от наследство, необходимо ли е ищецът – кредитор да доказва факта на мълчаливо приемане на наследството от страна на наследниците на длъжника.
7. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява ли законна презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство.
8. Фактът, че законните наследници живеят на същия адрес и в същото жилище, където и приживе наследодателят е живял заедно с тях, не означава ли, че те мълчаливо са приели наследството, оставено им от него.
9. Приемането от наследниците по закон на деловодните книжа по дело, водено от кредитор на техния наследодател, не представлява ли мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2, предл. І ЗН и съответно не е ли достатъчно основание по смисъла на чл. 60 ЗН съдът да ангажира отговорността на наследниците.
10. Наследниците по закон на починалия едноличен търговец следва ли да отговарят с цялото наследено от наследодателя имущество за задълженията на починалия едноличен търговец.
11. Имуществените права и задължения на починалия едноличен търговец преминават ли в наследствената маса на починалия.
12. При липсата на отказ от наследство, следва ли наследниците по закон да направят изрично изявление, че приемат наследството на своя наследодател в качеството му на едноличен търговец.
13. Следва ли да се отграничават правата и задълженията на починалото физическо лице от правата и задълженията му като едноличен търговец.
14. Съставляват ли съвкупност правата и задълженията на починалото физическо лице и правата и задълженията му като едноличен търговец.
15. Ако наследниците по закон на починалия едноличен търговец не желаят да извършват и да продължат търговската дейност на своя наследодател, не поемат предприятието и фирмата на едноличния търговец, отговарят ли за задълженията на своя наследодател, които са възникнали в резултат на търговската му дейност, като се има предвид, че имуществото на физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло и отговорността на едноличния търговец е неограничена от имуществото на фирмата.
Ответниците по касационната жалба Зина С. П. и М. М. П., и двамата от [населено място], не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата и по основанията за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че реално е предоставил на наследодателя на ответниците заеманите суми. Освен това, не е доказан и фактът на приемането на наследството на длъжника по договора за заем от страна на законните му наследници, за да може да бъде ангажирана тяхната отговорност. Въззивният съд е приел също така, че доколкото заеманите суми са предоставени на едноличен търговец, ищецът не е доказал, че ответниците са приели фирмата на ЕТ като предприятие.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като повдигнатите процесуалноправни и материалноправни въпроси по т. 5 и т. 6 относно доказателствената тежест и по т. 7 – относно това нормата на чл. 48 ЗН съставлява ли законна презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство и по т. 15 – във връзка с приложението на чл. 60, ал. 2 ТЗ и по-конкретно – ако наследниците по закон на починалия едноличен търговец не желаят да извършват и да продължат търговската дейност на своя наследодател, не поемат предприятието и фирмата на едноличния търговец, отговарят ли за задълженията на своя наследодател, които са възникнали в резултат на търговската му дейност, като се има предвид, че имуществото на физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло и отговорността на едноличния търговец е неограничена от имуществото на фирмата, са от значение за спорното право и са решавани противоречиво от съдилищата, както се установява от приложената съдебна практика на ВКС/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3/. Останалите правни въпроси от материално и процесуално естество не са от значение за изхода на делото, а са по съществото на спора, поради което по тях не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед на горното, на касатора следва да се укаже да внесе дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на 620 лв., като в противен случай производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 06.08.2010 г., постановено по в.гр.д. № 7181 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд Въззивно отделение, ІV- Б състав.
УКАЗВА на касатора Д. И. М. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 620 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: