О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 22.07. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: Веска Райчева
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 389 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. Г. срещу определение № 2* от 6.10.2008 г. по ч. гр. д. № 2761/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.04.2008 г. по гр.д. № 132/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което е отказано на жалбоподателката издаването на изпълнителен лист срещу С. П. П. за лихвите върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното изплащане на издръжката, присъдена за детето Т. С. П.
Ответникът по частната жалба С. П. П. не е подал писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. при преценка допустимостта на касационно обжалване намира следното:
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване обосновава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Пловдивският районен съд е отказал издаването на изпълнителен лист за лихви върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното изплащане на издръжката, присъдена на детето Т. С. П. по съображения, че липсва изпълнително основание. Позовал се е на това, че в решение № 183 от 5.07.2007 г. по гр.д. № 132/2007 г. на Пловдивския районен съд по което С. П. П. е осъден да заплаща на малолетната Т. С. П. , чрез нейната майка и законен представител П. Г. месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 2.02.2007 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване не е присъдена лихва. С обжалваното определение Пловдивския окръжен съд е потвърдил разпореждането на районния съд. Изложени са съображения, че постановеното решение не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за лихви за забава върху присъдената издръжка по чл.406, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частната жалбоподателка основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателката се позовава на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК- определението постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и въпроса за дължимостта на лихвата е от значение за точното и еднакво прилагане на закона. Правният въпрос който може да се изведе от жалбата и изложението, който е от значение за спора е за характеристиката на изпълнителното основание.
Производството по издаване на изпълнителен лист не е исково, а е част от изпълнителния процес. В това производство се проверява дали предявеното изпълнително основание удостоверява наличието на изпълняемо право, като материализира правото на принудително изпълнение. Теорията и трайната съдебна практика приема, че изпълнителните основания са документи, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата на закона се издава изпълнителен лист или се започва принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права. Съобразно това, дали удостоверяват изпълняемото право със сила на присъдено нещо, те биват съдебни, когато имат такава сила и несъдебни когато не се ползват с нея. Изпълнителният лист се издава във основа на изпълнителното основание. В конкретния случай частната жалбоподателка сочи като изпълнително основание постановеното от съда решение в осъдителната му част, с която С. П. е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка. В него обаче не е присъдена лихва, т.е. липсва изпълнително основание. Въпросът за липсата на изпълнително основание по отношение на лихвата в постановеното решение е разрешен в съответствие с трайната практика, в която издаването на изпълнителен лист въз основа на осъдително съдебно решение е обосновано със съдебното изпълнително основание.
Предвид изложеното не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Представената от жалбоподателката съдебна практика е неотносима към поставения въпрос, тъй като в посочените решение не е разрешен въпроса по издаване на изпълнителен лист на съдебно изпълнително основание. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. За характеристиката на съдебните изпълнителни основания, в конкретния случай влязло в сила осъдително решение разпоредбите на закона са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. Постоянната съдебна практика е безпротиворечива по отношение на това, че осъдителните съдебни решения са изпълнително основание, удостоверяващо изпълняемото право. Извън изложеното следва да се отбележи, че своевременното образуване на изпълнително производство по вече издадения изпълнителен лист за присъдената издръжка ще направи лихвоносно задължението.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 2* от 6.10.2008 г. по гр.д. № 2761/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :