О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София 01.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като изслуша докладваното от съдията Костова ч. т. дело №179/2009 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на ПФК”Ч” А. , гр. Б. срещу определение № 231/25.11.2008г., постановено по в. ч. т. д. № 274/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение №12/22.10.2008г. по т.дело №221/2006г. на Бургаския окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите предложения от длъжника оздравителен план.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се навеждат доводи, че въззивния съд е излезнал извън предоставените му от чл.701, ал.1ТЗ правомощия за обхвата на извършваната от него проверка по предложения от длъжника план. Според жалбоподателя проверката на съда се свежда до наличието на минимално законоопределено съдържание на оздравителния план, систематизирано в шест отделни групи, съгласно чл.700, ал.1 ТЗ. Преценката на оздравителния план и конкретните въпроси, на които е дал отговор въззивния съд, според жалбоподателя са от компетентност на общото събрание на кредиторите на длъжника в несъстоятелност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с приетото в определение №945 от 30.12.2003г. по ч.гр. дело №829/2003г. на ВКС, ТК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Бургаският апелативен съд е съобразил доказателствата по делото – изготвения от длъжника преработен оздравителен план и след преценка на съдържанието на плана и съобразяването му с чл.700ТЗ е приел за основателен отказа на съда по несъстоятелността да го допусне до събрание на кредиторите.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал.3, т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т.1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси за правомощията на съда при преценка на предложения план и за липсата на законоустановените материални предпоставки за допускане на предложения от длъжника оздравителен план до събрание на кредиторите, които са от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице релевираното от жалбоподателя основание по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
По повдигнатия от жалбоподателя въпрос за правомощията на съда по чл.701 ТЗ, определението на въззивния съд не противоречи на приетото от състава на ВКС в определение №945 от 30.12.2003г. по ч.гр.дело №829/2003г. И в двата случая се приема, че проверката на съда включва дали предложения план отговаря по съдържание на посочените от закона изисквания за минимално необходимото съдържание на оздравителния план, както и че съдържанието на плана трябва да бъде такова, че да може да изпълни предназначението си. Доколко предложения план съдържа не само от формална страна визираните в чл.700 ТЗ реквизити, но и подробна аргументация, данни и цифри, относно степента на удовлетвореност на кредиторите, гаранции, степен на удовлетвореност, която получава всеки клас кредитори, съпоставено с това, което би получил при осребряване на имуществото, влияние върху степенна на заетост, погасителен план за класовете кредитори, е въпрос на конкретна преценка на отделния оздравителен план. В разглеждания случай съдът е приел, че предложения от дружеството в несъстоятелност оздравителен план не съдържа изискуемото от закона съдържание, тъй като отделните елементи от плана или са много общи и не покриват съдържанието и целта на плана, или не обезпечават неговото изпълнение, т.е. преценката на съда е сведена до законосъобразност на плана, а не до неговата целесъобразност, която е от компетентност на събранието на кредиторите.
С оглед на изложеното и при отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не следва да се допуска до разглеждане частната касационната жалба по същество, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №231/25.11.2008 г. по в. ч.т.д. №274/2008 год. на Бургаския апелативен съд, търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :