О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 12.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.06. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 303 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. Г. Ч. с вх. № 68 от 12.01.2009 год. на Софийския окръжен съд
против решение №734 от 28.11.2008 год. по гр.д. №626/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №59 от 08.05.2008 год. по гр.д. №380/2007 год. на С. районен съд в обжалваната част, а именно в частта, с която е бил уважен предявеният от Т. “М” гр. С. против касаторката иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 2160 лв., представляваща неплатен наем за периода 31.10.2003 год. до 31.10.2006 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска-08.06.2007 год. Другите два обективно съединени искове за опразване на отдаденото под наем от кооперацията –ищец на ответницата Н магазинно помещение, както и за заплащане на лихва от 1% върху всяка просрочена наемна вноска за времето от 31.10.2003 год. до предявяване на иска, общо в размер на 1000 лв., са отхвърлени и решението на районния съд, като необжалвано в тази си част е влязло в сила. За да уважат иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, и двете съдебни инстанции са приели, че договорът за наем не е прекратен, касаторката-ответница не е плащала дължимия наем и не е освободила отдаденото под наем магазинно помещение.
Касаторката Н. Ч. твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че въззивният съд не е обсъдил поотделно и в съвокупност събраните по делото доказателства относими към възникване на наемните отношения между страните: в исковата молба се подържа, че от 04.01.1999 година по между им има сключен наемен договор, по делото е представен такъв от 01.01.2000 год., а приемо-предавателния протокол е от 21.02.2001 год., като не е установено ползването от нея като наемателка на магазинното помещение до датата, посочена в този протокол. Навежда довода, че със заявление, отправено до ищцовата кооперация, касаторката Ч. е изразила съгласие да й предаде наетото магазинно помещение, но кооперацията-наемодател не е упражнила правата си, поради което тя не може да черпи права от собственото си виновно поведение.
Като основание за касационно обжалване жалбоподателката Ч. подържа произнасяне на Софийския окръжен съд по съществен материалноправен въпрос за законосъобразността на прекратяване на наемни договори във връзка със забавата на кредитора. Сочи, че обжалваното решение е постановен в противоречие с трайната практика на ВКС, както и че в мотивите му са направени неправилни и неверни изводи. Навежда и довода, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона. Така както са посочени основанията за касационно обжалване, могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът ТПК”М” гр. С. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразност и направени неверни изводи. Възприемането на фактическата обстановка и произтичащите от това правни изводи на съда е въпрос на правоприлагане, обуславящо евентуална неправилност на обжалваното решение, която не представлява основание за допускане до касационно обжалване.
Основното водещо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Соченият от касаторката такъв “за законосъобразността на прекратяване на наемни договори във връзка със забавата на кредитора”, евентуално би могло да се квалифицира като “значение на забавата на кредитора, изразяваща се в не оказване съдействие на длъжника или неоправдано не приемане на изпълнението му за прекратяване на наемните договори”, но дори и така формулиран, не представлява разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска и обусловил решаващите изводи на съда по него. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява разрешаване на съществен правен въпрос. В случая предмет на иска, по който се е произнесъл въззивният съд, е претендираната наемна цена, като не е обсъждано едностранното прекратяване на наемния договор от страна на кооперацията-наемодател. Не е и правено такова възражение от касаторката- ответница по иска. Направеното от нея предложение за опразване на наетото помещение под условие, не представлява предложение за заплащане на дължимия наем. Възражението, че кооперацията- ищец е могла да осигури безпрепятственото си ползване на имота, би било евентуално относимо към искането за опразване, което е отхвърлено още от районния съд и не е предмет на произнасяне в обжалваното въззивно решение.
Не посочването на съществения правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане касационната жалба до разглеждане по същество, защото без него не може да се изследва и наличието на допълнителните основания за допускане до касационно обжалване. Те представляват конкретни, изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при които е разрешен същественият правен въпрос.
Не са налице и допълнителните основания по чл.288, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като сочената съдебна практика на отделни състави на ВКС за забавата на кредитора е неотносима към произнасянето на съда по дължимостта на претендирания наем. С обжалваното въззивно решение Софийският окръжен съд не се е произнасял по консумирана забава от страна на кредитора- наемодател във връзка с получаване на дължимия му от наемателката наем, нито е правено такова възражение от нейна страна. Представените решения, постановени по арбитражни дела и не представляват съдебна практика по смисъла на чл.288, ал.1 ГПК. Правораздавателното правомощие на арбитражните съдилища е договорно, което обуславя и разликата в дейността им от тази на държавното правосъдие.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, защото не само че самият жалбоподател не подържа и двете предпоставки на това основание- разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но и те не са налице. Разрешаването на същественият правен въпрос би бил от значение за развитие на правото, когато каузалното тълкуване, дадено от ВКС, би било от значение за попълване липсата на трайно установена съдебна практика, за отстраняване на непълнота или вътрешно противоречие на самия закон. Нормата на чл.232, ал.2 ЗЗД, регламентираща дължимостта на уговорения наем от наемателя, не се нуждае от изправително тълкуване и по нея има създадена твърде много съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №734 от 28.11.2008 год. по гр.д. №626/2008 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: