О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 05.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 696 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е к. жалба от „П. къмпани“Е. срещу решението от 20.05.2008 год. по гр.д. № 3324/2007 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „П. къмпани“Е. (преди ЕТ“Партньор Т. С. Р. С. Х. С. 😉 срещу решението от 18.01.2005 год. по гр.д. № 5722/2003 год. на Софийски районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е оставил в сила. С него са били отхвърлени предявените от ЕТ“Партньор Т. С. Р. С. ; срещу П. на Република България обективно съединени искове: с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 6962 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2100 лв. Отхвърлен е и предявеният (при условията на евентуалност) от едноличния търговец срещу И. Л. В. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 6962 лв.
Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. Исковете за парични вземания предявени от ЕТ“Партньор- Т. С. ; (след смъртта на С. в хода на процеса, предприятието е било поето последователно от съпругата му Р. , а по-късно от сина му Х. ), произтичат от претърпени вреди вследствие лишаването му от държане на 69 бр. алуминиеви радиатори м.“Алуком- П. ;. Радиаторите (124 бр.) са били предоставени на едноличния търговец от А. К. , като обезпечение по договор за заем в размер на 4000 USD. Няма спор, че ответникът И. В. е сигнализирал полицията за извършена кражба на радиатори от същия вид, като полицейската проверка е установила наличието им в склад на ищеца. Първоначално са били оставени на отговорно пазене нему, по късно са били иззети от склада и преместени в склад на „Топлофикация“. Последващите действия на прокуратурата от които произтича претенцията за вреди се изразяват в това, че с П. от 19.03.1998 год. по пр.пр. № 46114/97 год. на Софийска районна п. е разпоредено веществените доказателства (317 бр. радиатори) да се върнат на собственика им И. В. срещу разписка. Няма спор, че радиаторите са били предадени на В. , като няма данни той в последствие да се е разпоредил с тях.
Ищцовата теза се основава на твърдението, че като заложен кредитор, едноличният търговец е претърпял вреди от незаконосъобразните действия на прокурора от СРС, поради което следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на П. на Република България на основание чл.49 ЗЗД за репарирането им. Евентуално съединената претенция по чл.59 ЗЗД се свързва с обедняване, произтичащо от невъзможността заложният кредитор да се удовлетвори от стойността на оставените в залог радиатори след продажбата им.
Софийския районен съд е приел, че исковете са неоснователни. Състав на Софийски градски съд е стигнал до същия краен извод. ВКС-ТК, състав на ІІ т.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. При новото разглеждане, въззивният съд отново е стигнал до извода, че исковете са неоснователни. Позовал се е на липса на противоправност в действията на прокурора от СРП, липсата на причинна връзка между действието на прокурор (цитираното по горе П. ) и претърпени вреди, изразяващи се в невъзможност за реализиране на заложното право на ЕТ. Не са налице и предпоставките за ангажиране отговорността по чл.59 ЗЗД на собственика на вещите И. Л. , поради това, че е обусловена от хипотезата на чл.57 ал.2 ЗЗД, каквато в случая липсва.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Общото му твърдение е, че СГС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсва конкретна формулировка относно това, кой е този съществен въпрос. При условие, че същественият въпрос не е формулиран, той не е и определяем с оглед обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по няколко обективно съединени иска.
Становището на настоящия съдебен състав, че предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното:
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен въпрос имащ значение за развитието на правото. Тезата на касатора е, че същественото се състои в това, че „с оглед събраните по делото доказателства и неправилното и подчиняване на разпоредбите на закона, въззивният съд допуска едно неправомерно деяние да остане ненаказано, въпреки, че наличието и размера на вредите са доказани“. За въззивния съд не е съществувало задължение да се произнесе кога по принцип прокурорът носи гражданска отговорност при упражняване на правомощията си, съгласно действащия към м.ІІІ.1998 год. ЗСВ, каквато липса на яснота се твърди в изложението. Не съществува правна възможност тази „неяснота“ да бъде отстранена и с произнасянето на ВКС, тъй като съдилищата са сезирани с конкретен правен проблем и конкретно твърдение за неправилно/незаконосъобразно действие на СРП от което да са произнесли претендираните вреди. Такова произнасяне относно общите рамки на гаранционно-обезпечителната отговорност на П. нито би била обуславяща конкретните претенции, нито има връзка с т.7 на ППВС № 7/1959 год. Що се касае до цитираната практика касаеща отговорността на БТПП при дейността на А. съд към нея, то връзка с конкретния спор липсва.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.05.2008 год. по гр.д. № 3324/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.